Раждането на новата Барселона

"Гуардиола ще остане в историята на футбола, както го направиха Саки, Кройф и Фъргюсън. Те създават нещо ново, градят един различен стил, а не просто печелят мачове". Думите са на един от четиримата капитани на Барселона Шави Ернандес. Полузащитникът ги изрече в края на 2010 г. в интервю за авторитетния френски "Екип", но те звучат актуално и след старта на Барселона в новото първенство на Испания.

Късно снощи Хосеп Гуардиола отново доказа, че е изключителен тактик, психолог и новатор. Неговият тим имаше тежката задача да започне защитата на последната си титла у дома срещу Виляреал - тим, който в цяла Испания наричат "малката Барселона" и който не веднъж е създавал сериозни главоболия на "блаугранас".

Освен това по различни причини Гуардиола се оказа лишен от цялата си защита - Пике, Пуйол, Максуел и Абидал са с контузии, а Алвеш трябваше да гледа от трибуните заради наказание. Така наставникът имаше два варианта - или да направи това, за което сам говореше през миналата седмица - да се довери на играчите от Б отбора, или да търси друга алтернатива.

И Гуардиола избра второто. Той не за първи път прибягва до тактика с трима в защита, но ходът със само един чист бранител срещу отбор като Виляреал изглеждаше самоубийствен.  На "Ноу Камп" снощи обаче рискът се оказа оправдан. Публиката на стадиона и тази пред телевизионните екрани на практика показа един нов отбор, една нова версия на Барселона, която обаче се оказа също толкова добра, колкото и старата, която вече всички познават.  И която очарова всички останали.

Това е Барселона, изградена почти изцяло от полузащитници - от натоварените с отбранителни функции Масчерано и Бускетс, през изключителния боец Кейта и Иниеста, та дори и типичен до скоро нападател като Вия. Голмайсторът на Испания се появи едва в края на срещата, но без проблем се връщаше назад, отнемаше топката, подаваше, извеждаше съотборниците си в наказателното поле.

Това е Барселона на Сеск и Тиаго - играчите, за които цяло лято се водеше спор могат или не могат да играят заедно. Онези, които бяха впечатлени от представянето на младия Тиаго в предсезонната подготовка твърдо се обяваха против трансфера на Сеск, при това за толкова много пари. Другите пък настояваха, че младокът още не е готов за такова напрежение и трябва да се подхожда внимателно.

Снощи съмненията и споровете останаха на заден план. Тиаго подаваше на Сеск, Сеск подаваше на Тиаго. Подкрепени от Иниеста и разбира се, Меси двамата действаха в синхрон и хармония. А за добрите им отношения свидетелстваше факта, че първият, който поздрави Тиаго бе Сеск и обратното.

Фабрегас отново изглеждаше все едно никога не си е тръгвал от Барселона. Той се открива, предлага се на съотборниците си, подава и вкарва. Понякога дори е една нелоша версия на Меси. И снощи срещу Виляреал двамата на няколко пъти си разменяха ролята на "фалшива деветка". През това време по-назад действаше Тиаго, който захранваше и останалите с отлични пасове.  Неслучайно именно Тиаго бе футболистът с най-много точни пасове - 108 от общо 120.

Напълно интегриран в тима изглежда и Алексис Санчес.  За чилиеца феновете са убедени, че въпреки че не е израстнал в Ла Масия не по-малко от всички останали носи ДНК на Барселона.

И като стана дума за Ла Масия - снощи срещу Виляреал само петима от игралите общо 14 футболисти не бяха продукт на школата на Барселона. Учудващо ли е тогава че толкова лесно тимът се справи с идеята за тоталния футбол? Онзи, в който вярваха Ковач, Микелс, Кройф, Решак и Ван Гаал? Онзи, основан върху пресирането на съперника, атаката, която е най-добрата отбрана и отбелязването на попадения? И върху серията от безкрайни и много точни пасове, която носи не по-малко удоволствие от всичко, което се случва на терена?

И още нещо, което няма как да не направи впечатление. Само преди дни Барселона бе спечелил поредния си трофей - Суперкупата на Европа, но срещу Виляреал това изобщо не си пролича.  Гуардиола дори лично отказа предложението на гостите да направят шампионски шпалир за своя съперник. Трофеят, взет в Монако пък така и не бе изнесен на "Ноу Камп".

Наставникът нито за момент не позволи на играчите си да проявят еуфория, прекомерно самочувствие или спокойствие. Тимът изглеждаше истински жаден за успех и истински щастлив когато го постигна.

Суперкупата на Испания също бе останала в историята. Сезонът за Барселона наистина започна снощи и то по фантастичен начин. Дори онези, които не вярваха, че тимът спечелил срещу Манчестър Юнайтед в края на май може да бъде подобрен, останаха изненадани. И вероятно това ще се случва често през сезона. Заради Гуардиола и неговите играчи. И заради безграничното доверие между тях.