Който не е гледал футболния трилър на стадион „Паркен" в Копенхаген от вторник вечер, може само да съжалява. Като балканци няма как да не сме горди от подвига на Цървена звезда, изкован с дузпите срещу едноименния тим от датската столица. След двете равенства по 1:1 и победата на братята сърби със 7:6 при наказателните удари, едно е ясно - футболното слънце изгря и над Белград.
По пътя към Шампионската лига звездашите имат само още едно препятствие и това са швейцарците от Йънг бойс. При успех потомците на легендарния Райко Митич влизат в елитната футболна класа на Европа. В обратния случай ще играят в групи за трета поредна година, но във втория по сила турнир Лига Европа. Така или иначе, само дотук хората на симпатичния треньор Владан Милоевич заработиха 7.9 милиона евро, и им предстоят най-малко поне осем европейски мача тази есен. Парите скачат двойно, ако влязат в Шампионската лига.
Това е напълно заслужено, като се има предвид, че само допреди три години Цървена звезда дори не беше отбор, способен да се справи срещу силен балкански съперник като Лудогорец. Макар и да стигнаха до 2:2 в Разград, футболистите на тогавашния наставник Миодраг Божович отстъпиха на „Мала Маракана" с 2:4. Зад гърба си звездашите имаха 50-хилядна публика, изпяла хорово преди реванша „Пукни зоро" (народна песен, посветена на безмислената битка между българи и сърби на Каймакчалан през Първата световна война). Но пък нямаха сили да се справят с вкаралия три гола бразилец Вандерсон. В този мач резерва в Лудогорец беше Милан Борян - вратарят, който във фантастичната вечер на „Паркен" спаси три дузпи срещу Копенхаген, и сам вкара още една за триумфа на белградчани. След още един несполучлив опит да играят поне в Лига Европа, звездашите тогава отпаднаха и от италианския Сасуоло (0:3, 1:1).
За отбор, който по онова време имаше почти 300 мача в турнирите на УЕФА, подобен провал няма как да не сипе сол в раните на запалянковците. А след като Цървена звезда изпусна и шампионската титла да отиде във владение на градския съперник Партизан, треньорският пост се оказа вакантен.
Да възвърне достойнството на най-популярния отбор в Сърбия се нае Владан Милоевич, бивш защитник от школата на клуба, играл десет сезона и в Гърция. Роденият през 1970 г. в Аранджеловац шумадиец вече беше печелил Купата на Сърбия начело на Чукарички, а последния сезон беше изкарал в атинския квартал „Неа Смирни" като треньор на Паниониос. Но сега от него се искаха две неща - да направи Цървена звезда шампион, и да вкара отбора в групите на един от двата турнира на УЕФА - нещо, което не беше се случвало цели десет години.
Тогава Милоевич може и да не беше от най-големите и мастити сръбски треньори, но дотук успя в мисията си напълно. Той донесе титлата на „Мала Маракана" през 2018 и 2019 г., и то все със значителна разлика пред конкурентите от Партизан и Раднички (Ниш). В Европа звездашите не бяха помирисвали групи от далечната 2007 г., когато претърпяха загуби и в четирите си мача от стария формат на Купата на УЕФА. Но през сезон 2017-18 смелчаците на Владан Милоевич дори прескочиха групите на Лига Европа в конкуренцията на Арсенал, Кьолн и БАТЕ Борисов, за да отстъпят в следващия кръг само с един гол разлика срещу руските мултимилионери от ЦСКА (Москва).
Година по-късно на „Мала Маракана" европейските футболни вечери вече бяха във вторник или сряда.
Препълнените трибуни слушаха химна на Шампионската лига преди всеки от мачовете с Наполи, Пари Сен Жермен и Ливърпул. А бъдещите европейски шампиони на германския мениджър Юрген Клоп дори си заминаха безжалостно натупани с 2:0 от Белград, след два безответни гола на Милан Павков. Тази есен участието в групи ще е трето поредно - нещо, което се случи само веднъж преди това с Партизан.
Разбира се, днешният отбор на Цървена звезда няма как да се сравнява по качества с онзи състав на Люпко Петрович, спечелил Купата на европейските шампиони на стадион „Свети Никола" в Бари през 1991 г. с Панчев, Просинечки, Михайлович и Савичевич. Нито пък с добрите стари времена на Митич, Шекуларац и Беара. Едно обаче не може да се отрече - Владан Милоевич разполага с глутница кучета, способни да наръфат и най-наперения противник.
Направи ли ви впечатление например изпълнението на единадесетата дузпа за Цървена звезда, след като всички вече се бяха изредили да бият?
По план трябваше да стреля германецът от босненско-сръбски произход Марко Марин, който удари греда при първия си удар. „Шефе, дай аз да бия, ще вкарам!" - това са били думите на Радован Панков към треньора в този възлов момент. И момчето наистина я вкара. Което показва, че ако не най-високо майсторство, футболистите на Милоевич имат поне корави топки в гащите. И това е общото между тях и славните им предтечи от „Мала Маракана". А и емоцията беше същата, като от онзи полуфинал през 1991 г. на Цървена звезда с Байерн, когато коментаторът на телевизията от Белград Милойко Пантич ревеше: „Небо се отворилоооо! Стадион йе експлоадираоооо..." Съдете сами - Новак Джокович се появи на корта в Синсинати само три минути преди началото на мача си, и каза, че такова чудо като това в Копенхаген не е виждал през живота си. Загрявал пред телевизора в съблекалнята, докато гледа как сънародниците му водят лютата битка на датска земя...
Каква всъщност е концепцията на Цървена звезда и треньора Милоевич?
Да играе в традициите и с достойнството на футбола от бивша Югославия („Бразилците на Балканите"), и с футболисти предимно от местен произход. За такъв може да се счете дори защитникът Милош Дегенек, вкарал една от дузпите - сърбин, роден в Хърватия, емигрирал по-късно с родителите си в Австралия, научен на футбол в Щутгарт. Ако на терена имаше някой класически „чужденец", това беше ганаецът Ричмънд Боакие, който вкара гола за Цървена звезда. За него се разбра и това, че преди дузпите е хванал вратаря Милан Борян за ръкавиците, и прочел специална молитва за успех. Както се видя, ритуалът проработи.
Какво да очакваме от симпатичния тим на Цървена звезда оттук нататък? Ако сте балкански хора, почитатели на Бранислав Нушич, Любиша Самаджич, Лепа Брена и „Сребърни криле", няма как да не стискате палци за смелия сръбски отбор срещу Йънг бойс. Напред братя от Белград, пък каквото стане. Или както каза Милан Борян след сражението в Копенхаген: „Господа, нападаме Шампионската лига!"
