Наричат ги Кройфисимо 3.0. „Дрийм тийм"-ът се завръща, презареден и подобрен.
„Днес Гуардиола стои на същата маса като Стийв Джобс", написа Мартин Масур в провокативен материал в „El Gráfico". „Той взема решения, а светът го следва. Останалите се опитват да го копират, но е невъзможно да правят същото".
Точно както Apple представи новия iPhone или iPad в „Йерба Буена Сентър" в Сан Франциско, така и Барселона откри пред медиите и феновете последната си иновация - на „Ноу Камп" преди седмица. Това беше схема 3-1-3-3, която е стар фаворит на Гуардиола и която възражда времената когато самият Пеп играеше под ръководството на Кройф като пивот или №4. Само че версията на Пеп бе доразработена и дори смело може да се каже интерпретирана наново.
Да определим това като успех е твърде слабо казано. Барселона надхитри и след това довърши Виляреал за една впечатляваща победа с 5:0. От 1958/59 когато друг велик мениджър - Еленио Ерера седна на пейката, поверявайки на Ласло Кубала да води атаката на тима, Барселона не бе започвал сезона с толкова изразителна победа.
„Снощи се роди един нов отбор", написа Рамон Беса в изданието на „El Pais" от миналия вторник. Всъщност мнозина усещат, че това е следващият епизод от ерата Гуардиола в Барселона и той вече е пред нас.
Без съмнение решението да се премине от обичайно използваното от тима 4-3-3 към 3-1-3-3 беше продиктувано от обстоятелствата като отсъствието на наказания Дани Алвеш и контузените Карлес Пуйол, Жерар Пике, Адриано и Максуел, които рязко ограничиха възможностите в защита.
„Ако имах на разположение всичките си играчи може би нямаше да променя системата", призна Гуардиола след двубоя.
Трябва обаче да се признае, че промяната има съвсем видими предимства срещу схема като тази на Виляреал - 4-2-2-2. Това са наличието на свободен човек в защита, 4 срещу 4 в полузащитата и играч с широк спектър на действие отпред, който притеснява бранителите на съперника.
Всичко това говори, че дори ако всички играчи са здрави, схемата би могла да бъде прилагана срещу всеки такъв противник.
„Най-големият риск, който можеш да поемеш е да не рискуваш", обясни веднъж Гуардиола. Изявлението му много прилича на казаното от Стийв Джобс в университета Станфорд през 2005 г. Тогава основателят на Apple призова студентите да не обръщат внимание на догмите и да имат куража да следват сърцето си.
"Останете гладни. Останете безрасъдни", заяви той.
Погледнато от този аспект решението на Гуардиола да промени схемата има много смисъл. След като изпревари Йохан Кройф по брой на спечелени отличия и вече има безпрецедентните в историята на клуба 12 титли, възможната дилема пред Пеп сега е как да не позволи на играчите си да не спират в развитието си и да продължат да бъдат мотивирани.
Не е толкова трудно да си представим, че именно това е минавало през главата на Гуардиола докато е гледал своите в двубоите с Реал за Суперкупата на Испания. Да, неговият тим още печели и защитава добре претенциите да бъде най-добрия в света, но остана усешането, че Жозе Моуриньо и Реал вече са съкратили разликата.
В продължение на три години Барселона играе повече или по-малко по един и същи начин, развивайки се малко по-малко - промяната в позицията на Меси, наученото от Серхио Бускетс при връщането от полузащита в защита, както и промяната в изявите на Алвеш, Абидал и Масчерано, който бе взет като опорен халф, но когато трябва умело се трансформира в централен полузащитник.
С индивидуалния си подход към всеки и с изискването всеки от тях да се адаптира и да преоткрие себе си, Пеп е способен да запази техния фокус, да им създаде нови предизвикателства и да гарантира, че нещата ще останат интересни и стимулиращи.
Появата на новата генерация в лицето на завърналия се от Арсенал Сеск Фабрегас, привлеченият от Удинезе Алексис Санчес и юношата Тиаго Алкантара даде нов повод за дебат.
Търсенето на Гуардиола на план В през тези години го накара да се насочи към Златан Ибрахимович. Това обаче не проработи. Независимо, че високият швед, който изглеждаше като Гъливер в страната на Лилипутите, отбеляза 21 гола, асистира за други 11 и благодарение на него бе спечелено едно Ел Класико, той не успя да се разбере с треньора и това провали експеримента.
Така търсенето на алтернативи продължи. И с идването на Сеск, Алексис и Тиаго явно е приключило. Инициалите на тримата образуват абревиатурата CAT, което се разглежда като знак от съдбата и неслучайно съвпадение за един клуб, който символизира КАТалунската идентичност. Въпреки опасенията, че тримата са несъвместими, те всъщност дават на Гуардиола още един път към постигане на успехи.
Всички те играха и отбелязаха гол срещу Виляреал. За Сеск това бе третото му попадение след завръщането у дома, а мястото му в състава продължава да предизвиква въпросителни. Обикновено се смята, че с пристигането му Гуардиола има възможност за равностойна смяна на Шави и Иниеста в полузащитата. Но вече е ясно, че за Фабрегас Пеп има и други идеи.
В двубоя за трофея Гампер Гуардиола предпочете да запази Меси и пробва Сеск като фалшива деветка, подкрепен от Вия и Кико Фемения. След 26 минути игра Сеск отбеляза гол, а цялото му представяне бе сериозна изненада.
Накаран да обясни защо е използвал Фабрегас там Гуардиола обяви: „Най-вече заради индивидуалните му характеристики. Моят асистент Тито Вилянова го познава от дете и ми каза, че въпреки че играе като №4, винаги се включва напред".
В потвърждение на това са и думите на легендарното крило на Барселона Чарли Рексач. „Помня, че в началото Сеск се увличаше повече от атаката, отколкото от защитата. Той знае как да влезе в наказателното поле в точното време. В Арсенал го върнаха по-дълбоко в средата на терена, но за мен неговата естествена роля е точно зад нападателите, в средата. Това е мястото където можем да видим много от възможностите му", написа Рексач в El Mundo Deportivo
Фабрегас доказа голмайсторския си нюх и в Монте Карло. Вторият му гол за клуба бе почти като копие на първия.
Срещу Виляреал Фабрегас бе точно там където Рексач очакваше - зад Меси, на върха на диаманта и често сменяше мястото си с него. Това което се открояваше бе разбирателство помежду им изградено още по времето когато двамата играеха заедно в юношеските състави на Барселона. Меси подаде 18 паса към Фабрегас в този двубой, Сеск му върна 13.
„Обучавани сме по един и същи начин", обясни Фабрегас след двубоя. „Това са много тренировки, мачове, години заедно. Не забравяйте това. И още нещо - ако откакто съм напуснал Барселона Лео е изиграл 2000 мача, аз съм гледал 1999 от тях".
Големите отбори често се характеризират именно с това - отглеждането и развитието на играчи от най-ранна детска възраст, така че те да имат специална връзка, екстрасензорно възприятие за това как да се движат и как го правят техните съотборници по същото време. Това беше и фокусът на материала посветен на стила на управление на Барселона на Шумпетер в изданието на The Economist от май. Той подчерта, че тайната за постигане на дългосрочен успех е в създаването на отличителен набор от ценности, което обикновено означава насърчаване на дълбоките местни корени.
Завръщането на Фабрегас е част от това. „Не трябва да мислим много за тактиката и за това как той ще се впише в нея. Единственото, което трябва да бъде направено е да се улесни максимално неговата изява", споделя Хуанма Лило пред Don Balon.
Веднъж и Гуардиола защити тази позиция - в материал за El Pais озаглавен „Почувстай го". Той бе публикуван малко след последния двубой, в който Барселона игра с трима в защита - на 28 февруари 2007 г. в четвъртфинал от турнира за Купата на краля срещу Реал Сарагоса, спечелен с 2:1.
Гуардиола трябваше да обясни дали избраната от Рийкард схема означава завръщане на духа на Дрийм тийм-а. „Аз вярвам, че Дрийм тийм-ът никога не си е отивал", отсече Гуардиола.
След това той цитира нещо от Марсело Биелса. „Стремя се към победата и осъзнавам, че пътят, който ме приближава до това е съперникът. Никога не мисля за изявите на своя тим преди да съм видял тези на съперника".
Именно това е същността на философията на Гуардиола и Барселона. „Не се съмнявам в думите на Биелса", отсича Пеп. Няма значение как ще играе неговият тим до момента, в който се запазва този дух. Важното е той да бъде почувстван.
