Челси се превърна във футболен клуб, който знае цената на всичко, но не знае стойността на нищо.
Под ръководството на треньор, който не е готов за това ниво, лондончани са на път да се провалят в изпълнението на минималната цел в първенството - класиране за Шампионската лига.
Докато трае паузата за националните отбори, на "Стамфорд Бридж" имат върху какво да мислят след загубата с 0:3 от Евертън, която ги остави на шестата позиция в шампионата.
Седем кръга преди края, мястото в топ 5 е все по-трудно постижимо, защото формата на тима предполага не изкачване в класирането, а слизане по-надолу.
Срещу Евертън беше регистрирана четвъртата поредна загуба и третата без отбелязан гол. По време на тази серия Челси отпадна от ПСЖ в Шампионската лига с тежкия общ резултат 2:8 и показа познатата липса на зрялост и постоянство, която спъва отбора през последните години.
Мениджърът Лиъм Росиниър е под все по-голямо напрежение, защото спечели само три от последните си 12 мача и вече няма и следа от първоначалния импулс след пристигането му в отбора през януари.
Росиниър беше привлечен от сателитния клуб на Челси - Страсбург, след уволнението на Енцо Мареска, а феновете го посрещнаха скептично, защото той няма никакъв опит на най-високо ниво.
Фактът, че публиката продължава на моменти да скандира името на Роман Абрамович, показва нестихващата носталгия по времената на бившия собственик, когато "сините" бяха водени от несравнимо по-авторитетни и качествени треньори.
Росиниър от самото начало е наясно, че има много какво да доказва и затова често изглежда пренавит и получава подигравки от пресата заради своите неловки и озадачаващи изказвания и действия.
Той връчи бележка с тактически инструкции на Алехандро Гарначо пет минути преди края на реванша срещу ПСЖ, когато Челси изоставаше с шест гола в общия резултат, и реакциите на присмех бяха неизбежни.
Още повече коментари предизвика ритуалът на отбора с груповата прегръдка в центъра на терена преди всяко полувреме, който Росиниър обясни с желанието им да покажат "уважение към топката".
Тези детайли не са толкова важни, колкото резултатите, но затвърждават впечатлението за Челси като незрял и небалансиран отбор, воден от неподготвен треньор, натоварен твърде рано в кариерата си с непосилна отговорност.
Само че би било грешка да се хвърля цялата вина върху 41-годишния Росиниър, тъй като изборът му за поста е само един елемент от цялата управленска философия на собствениците от Clearlake Capital и BlueCo на Тод Боели.
Босовете следват странна стратегия на огромни харчове в определени аспекти и фрапиращо пестене на пари в други.
Съставът е задръстен с надценени футболисти в предни позиции, често привлечени за нереални трансферни суми, докато ключови позиции - като тази на вратаря и на треньора - са пренебрегвани и са запълнени с бюджетни опции.
Само си припомнете как през миналото лято клубът взе Джейми Гитънс от Борусия Дортмунд за 48.5 млн. паунда, Алехандро Гарначо за 40 милиона и Естевао за още 29 милиона първоначална цена.
И тримата са младоци с голям потенциал, но е очевидно, че в отбора има твърде много крила.
Същевременно, през същия период Челси имаше интерес към Майк Менян от Милан - доказан и опитен вратар - но се отказа от него, защото счете исканите 21 млн. паунда за твърде голяма сума.
Резултатът е, че "сините" няма как да дадат достатъчно игрово време на всичките си флангови играчи, а същевременно продължават да разчитат на Робърт Санчес и Филип Йоргенсен под рамката - при положение, че и двамата не са достатъчно добри и направиха фатални грешки през последните седмици.
Парадоксално е, че собствениците са похарчили близо 2 милиарда паунда, откакто взеха клуба от Абрамович през май 2022 г., но все още не са инвестирали в компетентен вратар.
Росиниър безспорно разполага с някои прекрасни играчи - като Коул Палмър, Мойсес Кайседо и Жоао Педро - но на състава му липсва баланс и това прави работата на неопитен треньор като него още по-сложна.
Наставникът се справи добре в Страсбург и надхвърли очакванията, а преди това беше малко несправедливо уволнен от Хъл Сити, макар че отборът прогресира под негово ръководство.
Росиниър си извоюва репутация на обещаващ треньор, но скокът от Страсбург до Челси е твърде голям и остава усещането, че ръководството не му направи никак добра услуга като му даде работата.
Стратегията на босовете предвижда треньорът да е дребно колелце от цялата машина, която включва висше ръководство и няколко спортни директори. Това обаче не означава, че изискванията към треньорската позиция са по-ниски.
Върху Росиниър пада отговорността да сглоби силен отбор от наличния състав, да овладее съблекалнята, да спечели публиката на своя страна и да се справя с ненаситните за сензации медии.
В съвременния футбол всяко действие и всяка дума се следят под лупа, когато си на такъв пост, а също като Мареска преди него, Лиъм Росиниър твърде често греши поради недостатъчния си опит.
Неслучайно Абрамович залагаше на великани в професията с голям характер като Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти и по-късно Томас Тухел.
В момента изглежда, че Челси изобщо не слага в сметките си мениджъри от такъв калибър и предпочита верни корпоративни служители от типа на Росиниър.
А от това страда както самият треньор, така и отборът и привържениците.
