Килиан Мбапе срещу Ерлинг Холанд изглежда е новото голямо индивидуално съперничество във футбола.
Някои го предрекоха още преди три години, посочвайки двамата нападатели като най-блестящите млади таланти в света.
Но норвежецът и французинът вече се отличават от Лионел Меси и Кристиано Роналдо по едно основно нещо - ранното осъзнаване кои са и каква власт държат в ръцете си.
Испанските медии твърдят, че когато Холанд е извършил трансфера в Манчестър Сити през изминалото лято, той е включил в договора си разтрогваща клауза, която става активна от 2024 г.
The Athletic допълва, че клаузата - която може да бъде задействана само от клубове извън Висшата лига - е с начална стойност 200 млн. евро и постепенно ще спада до края на контракта на голмайстора през 2027-а.
Във вторник пък спортните медии по цял свят съобщиха, че Мбапе желае да напусне Пари Сен Жермен, а от неговия лагер вече считат, че е направил грешка като е удължил договора си с клуба през лятото.
Контрастът с техните предшественици е ярък. Меси остана в Барселона в продължение на 18 години и възможността да напусне се появи едва когато премина 30-те.
Аржентинецът смени клуба си чак на 34, в период на пандемия и финансов крах на Барса, както и при управление на клубен президент с катастрофален имидж.
Роналдо напусна родния Спортинг на 18 и премина в Манчестър Юнайтед. Когато поиска трансфер през 2008 г., той получи категоричен отговор от сър Алекс Фъргюсън, че никъде няма да ходи поне още 12 месеца.
През 2009 г. Реал Мадрид го купи за рекордна сума и той остана там 9 сезона.
Равносметката е, че преди да навършат 23 години - на колкото е Мбапе сега и на колкото ще бъде Холанд следващото лято - Меси и Роналдо бяха направили общо един трансфер в кариерите си.
Докато Холанд в момента е в четвъртия си клуб, а Мбапе във втория. Нещо повече, за разлика от Меси и Роналдо, спекулациите за бъдещето на Холанд и Мбапе не спират.
Естествено, част от обяснението е, че Меси и Роналдо бяха в топ клубове още от тийнейджърска възраст. Играчите обикновено нямат желание да напускат клубове като Барселона или Реал Мадрид - или пък Манчестър Юнайтед в ерата на сър Алекс.
Същото не може да се каже за предишните клубове на Холанд, с цялото уважение към Молде, Залцбург и Борусия Дортмунд. ПСЖ пък е водеща финансова сила във футбола, но се подвизава в първенство, което отстъпва на най-добрите лиги, и остава въпросът дали катарските собственици ще продължат с мощните си инвестиции и след Мондиал 2022.
По-интересният аспект е как Холанд и Мбапе са си договорили един вид "авариен люк", който им дава огромeн контрол върху ситуацията в сегашните им клубове.
Французинът дълго отказваше да преподпише с ПСЖ и го направи чак когато беше на 6 дни от това да стане свободен агент. Новият му договор е за три години, но според "Екип", реално е само за две с опция за още една, която трябва да бъде активирана от самия играч.
От клуба никога не са отричали това и ако е вярно, значи Килиан ще бъде свободен агент през 2024 г. През идното лято пък ще влезе в последната година от договора си и това му дава много повече възможности при търсене на трансфер.
Съветниците на Холанд - сред които баща му Алфи и агенцията на покойния Мино Райола - се погрижиха той да има примамливи клаузи за разтрогване във всеки негов клуб след Молде - 20 млн. евро, за да напусне Залцбург, 60 млн., за да напусне Борусия Дортмунд и, ако са верни слуховете, 200 млн. (и намаляваща), за да напусне Сити.
Дали тази информация за договора му с "гражданите" е вярна? "Той няма разтрогваща клауза за Реал Мадрид или за който и да е друг тим. Не е вярно и това е всичко, което мога да кажа", отсече Пеп Гуардиола миналата седмица.
Приключва ли въпросът с това изказване? Ни най-малко.
Възможно е Гуардиола да е подбрал внимателно думите си и да е имал предвид, че такава клауза не съществува в момента - тъй като тя се отключва едва след две години.
Може пък самите условия на договора да предвиждат всички страни да отричат съществуването на клаузата, поне до един етап. Кой знае?
Две неща обаче са очевидни. Първото е, че липсата на прозрачност за подобни разтрогващи клаузи и за тяхната стойност е нелепа и детинска.
Пазенето в тайна не помага на никого, тъй като играчът и неговите агенти знаят дали има такава клауза и ще информират интересуващите се клубове. Иначе какъв е смисълът от съществуването ѝ? (Подобни увъртания за клаузата на Холанд имаше и в Дортмунд.)
Другото очевидно нещо е, че от лагера на норвежеца държаха всички карти, когато преговаряха със Сити миналото лято. И би било странно, ако не са уредили клауза и в договора му с английския шампион, като имаме предвид колко много власт върху събитията им даде 60-милионната клауза в Дортмунд.
Би било също толкова странно и ако Сити е отказал включването на клауза.
Първо, защото "гражданите" всъщност са доста дисциплинирани при договорите със своите играчи, дори когато това означава някои от по-опитните да ги напуснат - вижте какво стана с Рахийм Стърлинг и Габриел Жезус, както и посланието на Гуардиола към Бернардо Силва ("Никой не е длъжен да остане, ако не иска").
Второ, ако някой е готов да плати 200 милиона за Холанд през 2024 г., това би означавало, че той е изкарал две страхотни години в Сити. И на такъв етап клубът така или иначе би преговарял с него за нов договор (вероятно за такъв без разтрогваща клауза).
А ако толкова иска да напусне? Тогава клубът ще го продаде на печалба от 140 млн. евро, защото го взе на изгодна цена от Борусия.
Може би се чудите защо един клуб въобще би се съгласил да включи клауза за разтрогване в договора на свой играч.
Футболистът може да изиска такава в своя контракт и в замяна на това да приеме по-ниска заплата. По този начин той залага, че стойността му на пазара ще е по-висока от стойността на клаузата му.
А неговият купувач би платил разликата между пазарната стойност и стойността на клаузата не на клуба на играча, а на самия футболист, когато той подписва новия си договор.
Между другото, тези клаузи не бива да се бъркат с онези, за които често слушаме в испанската Ла Лига и които реално представляват клаузи за откупуване.
Според испанските трудови закони, това е цената, която един футболист трябва да плати, за да откупи договора си и да стане свободен агент. (Технически погледнато, играчът би трябвало да плати сумата от собствения си джоб, което прави цялото нещо още по-нелепо).
На практика тези клаузи вече са толкова раздути, че губят значение - никой няма да даде на Карим Бензема милиард евро, за да му позволи да разтрогне с Реал Мадрид - макар че така смятаха и в Барселона с клаузата на Неймар, но ПСЖ ги опроверга.
Сценарият с Ерлинг Холанд при напускането на Борусия Дортмунд беше следният: при клауза от 60 млн. евро, неговата реална цена беше може би тройно по-висока.
Вместо да дадат още 120 млн. на Борусия, Сити ги дадоха, за да изпълнят дадени желания на футболиста: като например тлъста комисиона за агентите му и примамлива структура за бонуси въз основа на представянето му. Затова и вероятно в Сити са имали още повече готовност да включат разтрогваща клауза в новия му контракт.
Решенията на Холанд и Мбапе (и техните съветници и семейства) им дават нещо повече от гарантирани пари.
Дават им контрол върху техните кариери, защото с тези договори смяната на клуба и насочването към нова дестинация е съвсем възможна.
Някои ще кажат, че това е доказателство за нарастващата власт на играчите върху техните клубове или нещо типично за новата футболна ера и поколението Z.
Но едва ли можем да говорим за някакво масово явление, при положение, че трябва да имаш статута на Мбапе или Холанд, за да си осигуриш такава власт.
Това е по-скоро вид бутон за катапултиране в луксозен изтребител, на какъвто малцина ще имат шанса да се качат - и става въпрос за катапултиране, което почти сигурно гарантира меко приземяване.
