Бившият защитник на Манчестър Юнайтед Патрис Евра си припомни най-мъчителните преживявания от детството, доста преди да се превърне във футболна звезда.
40-годишният бивш футболист спокойно може да бъде определен като легенда след спечелените общо 14 големи трофея с Юнайтед плюс още 5 с Ювентус.
Пътят до успеха обаче е изключително тежък и включва просене по улиците и ранна среща с наркотиците. Евра даже е жертва на сексуално насилие от свой преподавател в училище.
Десетилетия наред французинът пазеше в себе си травмите от миналото, но докато пишеше автобиографията си взе смелото решение да сподели публично през какво е минал.
През октомври миналата година бяха разкрити откъси от книгата му, в които той описваше именно най-трудните моменти, а неотдавна сподели още подробности за тях в предаване на "Би Би Си".
Още в началото на тийнейджърските си години Евра се поддава на лоши влияния, след като баща му напуска семейството. Момчето стига дотам да яде студени сандвичи от кофи за боклук.
"Преди футбола харесвах три неща - да продавам наркотици, да прося пред магазина за пари и да работя в магазин за телевизори. Едно от трите не е вярно", каза французинът в предаването.
Останалите гости опитаха да познаят кое от трите е лъжа и накрая той разкри: "Не продавах телевизори. Останалите две са верни. Бях на около 13".
Патрис допълни, че просенето се е превърнало в нещо нормално за него. "Понякога, дори през нощта, когато изхвърляха студени сандвичи, ние ровехме в кофата. Мисля, че когато баща ми ни напусна беше хаос".
"Но футболът ме спаси", разказа още бившият ляв бек. "Когато бях на 17, отидох в Италия. Помня как като пристигнахме, постоянно седяхме в ресторанти и ни сервираха храна."
"Аз отидох до стаята си, носех анцуг и се обадих на мама и казах "Мамо, тук е като в рая, хората ни сервират храна, има по две вилици от едната страна и два ножа от другата. Това е най-хубавият ми спомен".
Евра призна и че когато е станал жертва на сексуална злоупотреба в ранна възраст, това е имало огромно влияние върху живота му.
"Чувстваш срам, срамуваш се от самия себе си. Когато не се доверяваш на властите, защото ставаше дума за директора на училището, просто не можеш да се довериш и на който и да е друг".
Французинът намира сили да сподели с майка си съвсем наскоро, когато вече е 40-годишен и от случая са минали десетилетия.
Обяснява ѝ, че за него е важно да разкрие всичко заради други деца, които могат да станат жертва на същото.
Но и никога няма да спре да изпитва огромни угризения, че не го е направил по-рано.
Учителят му има възможност да се възползва от него, тъй като го приютява в дома си.
Тогава Евра живее далеч от училището си в Париж и заради възможността да остава при учителя си не му е необходимо постоянно да пътува обратно чак до къщи.
"Години по-късно, когато вече играех в Монако, ме потърсиха от полицията. Няколко деца се бяха оплакали от същия мъж и полицията искаше да разбере дали някога се е опитвал да направи нещо и с мен. Но понеже бях известен и се притеснявах от реакциите, излъгах и казах не", признава Евра.
"Питаха ме дали съм сигурен и аз ги уверих, че е така. Много години живях с тази лъжа. Не мога да ви опиша колко много съжалявам за нея".
"Но срещнах моята годеница и сега вече съм по-открит емоционално. Тя е най-добрият ми приятел, моя сродна душа, дори мой психолог, тя е ангел".
"Да живея с тази лъжа е едно от най-големите ми съжаления, защото можех да помогна на толкова много хора. Писнало ми е от тази токсична мъжественост. Баща ми смяташе, че плаченето е проява на слабост, но това не е вярно".
Във футболните си години Евра беше известен като пиперлив характер, но и като шегаджия и веселяк, който разведрява атмосферата в съблекалнята.
Само че разкритията за травмите и съжаленията от миналото го представят в съвсем нова светлина.
