През август 2017 г. Жозе Моуриньо се намираше в пика на своя кратък престой в Манчестър Юнайтед.
Докато все още се уреждаха подробностите по трансфера на един от неговите халфове, Андреас Перейра, знаменитият треньор вече знаеше как ще запълни появилото се място в полузащитата - с призоваване на 20-годишния юноша Скот Мактоминей.
По онова време Мактоминей играеше за младежкия тим до 21 години и имаше само 96 минути в мъжкия футбол, но Моуриньо беше невероятно сигурен в него. А това беше забележително за мениджър, който през цялата си кариера е търпял критики, че не разчита достатъчно на младите.
Славата на Специалния е, че пречупва неопитните играчи със сурово отношение и с желание за бързи резултати, но в Мактоминей той виждаше футболист, способен да отговори на неговите очаквания във физически и психологически план.
Скоро шотландският талант вече беше титуляр в големи мачове и даже беше предпочетен пред Пол Погба при гостуването на Севиля в елиминациите на Шампионската лига.
Ръководството награди Скот с дългосрочен договор, а в края на кампанията, при раздаването на сезонните награди в Юнайтед, Моуриньо го обяви за "играч на годината според мениджъра".
Естествено, такава награда не съществуваше и Жозе си я измисли на момента, но просто считаше, че ще бъде неприемливо Мактоминей да си тръгне с празни ръце след такъв първи сезон. "Това хлапе притежава всичко, което искам", категоричен беше наставникът.
Шест години по-късно, след като игра при трима различни мениджъри и натрупа над 200 мача, но спечели само един трофей, времето на Мактоминей на "Олд Трафорд" изглеждаше към края си. Сякаш за него нямаше място в плановете на Ерик тен Хаг и затова беше ясно, че клубът ще го продаде при подходяща оферта.
Мениджърът беше привлякъл Кристиан Ериксен и Каземиро още през първото си лято в Юнайтед, а после към тях добави и Мейсън Маунт, взе да налага 20-годишния Ханибал Межбри, показа доверие и в 18-годишния Коби Майно. Същевременно продължаваше да натиска за попълнения в средната линия и в последния момент получи Софиан Амрабат под наем от Фиорентина.
Какво друго да си помисли Мактоминей, освен че треньорът просто не го иска?
Към шотландеца имаше заявен интерес от страна на Уест Хем, но офертата на "чуковете" от 30 млн. паунда беше отхвърлена. Интересуваха се също Нюкасъл, Фулъм и дори Байерн Мюнхен.
Вариантът с Байерн беше съвсем реален към края на трансферния прозорец, когато към "Олд Трафорд" трябваше да се запъти Райън Гравенберх, а двамата играчи трябваше да разменят местата си със сделки под наем. Оказа се обаче твърде сложно и Гравенберх отиде в Ливърпул, а Мактоминей остана в родния си клуб.
Желанието на отгледания в Юнайтед талант беше преди всичко да продължи да се бори за мястото си и да се докаже пред мениджъра - а сега изглежда, че точно това се случва. И то в период, когато толкова много други играчи на Тен Хаг се представят под очакванията.
В домакинството срещу Брентфорд Мактоминей влезе чак в 87-ата минута на мястото на Амрабат при резултат 0:1. Това си беше отчаян ход на треньор, който е изчерпал вариантите си, а и публиката на стадиона нямаше особени надежди и смяната беше посрещната с колективна въздишка.
Само че когато Мактоминей напусна терена след последния съдийски сигнал 10 минути по-късно, настроението на "Олд Трафорд" тотално се беше преобърнало. Полузащитникът осигури победата с два гола в добавеното време и възкреси спомените за "Фърги тайм".
"Това беше един от любимите ми моменти, които съм преживявал на терена. Щастлив съм да допринеса и да покажа, че съм способен да го правя", каза пред репортерите героят на мача.
Бил ли е нервен, знаейки, че влиза чак в последните минути? "Не, човек никога не трябва да се предава. Независимо от ситуацията в живота ти, никога не трябва да хвърляш кърпата. Във футболен отбор е задължително никога да не го правиш. Отгледан съм тук от 5-годишен и знам това по-добре от всеки друг", добави Мактоминей.
Той коментира и специфичното напрежение в голям отбор като Юнайтед, където "чувстваш, че си в свой балон и целият свят говори негативни неща за теб - но ние трябва просто да блокираме всичко това".
Определено играчът каза силни думи, които направиха впечатление, имайки предвид колко големи имена се огънаха под напрежението да се състезават за Юнайтед в последните години. Същото това напрежение не е проблем за Мактоминей.
През годините шотландецът убеди не само Моуриньо в своите качества.
Оле Гунар Солскяер също го ценеше много, а Ралф Рангник го виждаше като бъдещ капитан. Тен Хаг също го хвалеше: "Страхотен играч, страхотен характер, влага цялата си енергия и никога не се предава", каза треньорът за него след гола на Скот за победата с 2:0 над Евертън.
Но при нидерландеца изглеждаше, че тези качества няма да са достатъчни. Тен Хаг получи реални нови опции в халфовата линия и вече има избор, докато предшествениците му малко или много трябваше да разчитат на Мактоминей и Фред, получили подигравателния общ прякор "МакФред".
Проблемът на настоящия треньор е, че идеите му за полузащитата продължават да не сработват и тя си остава сред най-слабите звена на тима.
Тактически и технически, Манчестър Юнайтед все още не прави скока, който се очаква и заради който беше назначен Тен Хаг. Знаем, че мениджърът имаше съвсем други идеи за облика на отбора и прекара първото си лято на "Олд Трафорд" в очакване на своя любимец Френки де Йонг, около когото да гради игровия стил.
Реалността в изминалите 14 месеца обаче е доста нерадостна. Тен Хаг направи много позитивни неща в първия си сезон в Англия, но Юнайтед продължава да няма ясно изразен стил и е в търсене на своя баланс и последователност в двете фази на играта.
Никой от основните халфове на мениджъра не впечатлява в момента. Каземиро бележи голям спад спрямо миналия сезон, Ериксен също е далеч по-безличен, Бруно Фернандеш е непостоянен, Маунт още въобще не се е адаптирал, а Амрабат е принуждаван да играе като ляв бек. Показателно е, че въпреки това на Мактоминей се разчита само в моменти на отчаяние.
Но дали героичните му изяви в събота не са му осигурили някакъв шанс да си извоюва титулярно място?
Засега е трудно да си го представим, защото колкото и Тен Хаг да хвали качествата на играча си, той е наясно и с лимитите му.
В мачове като този с Брентфорд, когато играта не се получава и има спешна нужда някой да прояви смелост и решителност на терена, Мактоминей е примамлива опция.
Той изглеждаше готов за големите сблъсъци още през сезон 2017/18, когато проби при Моуриньо и правеше впечатление на пълен с енергия играч, даващ всичко от себе си за мениджъра и за отбора.
Проблемът при Мактоминей винаги е бил считаният за нисък таван на неговите възможности. Основните му заложби са тъкмо физически и психически, но не и в технически и креативен план.
Пътят му на развитие така и не убеди, че той може да предложи нещо изключително в различни аспекти от играта.
Но шотландецът далеч не е единственият на "Олд Трафорд" в подобна ситуация. Всъщност едно от най-големите разочарования при съвременния Манчестър Юнайтед е, че толкова много обещаващи играчи не успяха да развият потенциала си в отбора.
А мнозина даже регресираха - тенденция, свързвана с провали в треньорската работа и с проблемна отборна етика.
Скот Мактоминей не избегна някои типични за Юнайтед прокоби и също страдаше от непостоянство и колебания в представянето си.
Но когато толкова основни качества липсват на халфовата линия, вариантът с Мактоминей в центъра би трябвало да става далеч по-примамлив за Тен Хаг.
В идеалния случай за Скот, той щеше бързо да получи нов шанс отново да се доказва след двата гола срещу Брентфорд. Но паузата за националните отбори може да убие устрема му, защото следващият двубой на Юнайтед е чак на 21 октомври срещу Шефилд Юнайтед.
Остава да видим дали халфът ще блесне с още силни изяви за Шотландия в сензационната си до момента квалификационна кампания за европейското първенство.
Досега Мактоминей има 6 гола в 5 мача от квалификациите и е незаменим за националния си тим, макар да е твърда резерва в клубния.
Той е показал, че притежава необходимото търпение и отдаденост, за да чака на скамейката и да се раздава, когато бъде призован да помогне. На него може да се разчита неизменно в тренировките и мачовете, за разлика от по-талантливи индивидуалисти като например Джейдън Санчо.
"Откакто дойдох тук, гледам Скот и виждам много от себе си в него", призна Тен Хаг. "На него можеш да разчиташ винаги - независимо дали е титуляр всяка седмица или остава на пейката за няколко мача. Във всяка минута той ще се бори и точно от такива играчи се нуждае човек в отбора си".
Разбира се, такова отношение би трябвало да е стандарт, особено в клуб като Манчестър Юнайтед.
Но в последните години виждаме как твърде много играчи на "червените дяволи" не показват подобна отдаденост.
Затова може би Мактоминей заслужава повече признание - и повече игрови минути, в които да убеди, че Юнайтед на Тен Хаг се нуждае именно от него.
