Той винаги е бил човек, който подобрява настроението на всички наоколо - на футболния терен и извън него.
Затова е толкова сърцераздирателно да го видим да си тръгва по такъв начин.
Но силният му дух, заразителната усмивка и най-вече постиженията на игрището няма как да бъдат забравени. Серхио Агуеро си остава един от най-големите нападатели на своето време и истинска легенда в историята на Манчестър Сити.
Изпълнената с радости кариера на аржентинеца трябваше да продължи поне още няколко години, защото той можеше да даде много на Барселона - но за съжаление, вместо това дойдоха внезапният медицински проблем, уплахът, финалната пресконференция, сълзите.
Последва признание от целия футболен свят.
"Много боли!", възкликна неговият сънародник и приятел Лионел Меси, с когото делят една стая от първите си дни в националния отбор.
"На практика през цялата си кариера сме заедно, Кун... Изживяхме много красиви моменти и други, които не бяха толкова красиви, всички те ни караха да се обединяваме все повече и повече и да бъдем все повече приятели. И ще продължим да ги изживяваме заедно извън терена", написа Меси в социалните мрежи.
"Страшно се радвам за спечелената от нас Купа на Америка наскоро, за всичките ти постижения, които имаше в Англия... И истината е, че сега много боли да видя как трябва да спреш да правиш това, което най-много харесваш. Със сигурност ще продължиш да бъдеш щастлив, защото ти си човек, който предава щастието и тези от нас, които те обичат, ще бъдат с теб".
Сред първите реакции беше също тази на Манчестър Сити - клуба, на който Кун Агуеро посвети най-силните си 10 години, за да се превърне в голмайстор №1 в неговата история.
King Kun.
— Manchester City (@ManCity) December 15, 2021
Everyone at Manchester City would like to take this opportunity to thank @aguerosergiokun for his incredible contribution to our success over the last decade and wish him well in his retirement 💙 pic.twitter.com/AgMWXZtPZ8
От родния клуб на Агуеро Индепендиенте също си спомниха за него с подбор на най-красивите му голове за тима.
#GraciasKun pic.twitter.com/KdWE10buBX
— C. A. Independiente (@Independiente) December 15, 2021
Именно от Индепендиенте трябва да започнем разказа за славния футболен път на Кун. Талантът постъпва в академията 9-годишен и на 15 става най-младият дебютант в елита на Аржентина.
Така подобрява рекорда не на друг, а на самия Диего Армандо Марадона.
Серхио е дете от типично южноамериканско семейство - голямо, сплотено, скромно и бедно.
Баща му Леонел е таксиметров шофьор, а майка му Адриана е домакиня, която отглежда не само бъдещия футболист, но и общо шестте му братя и сестри.
Прякорът Кун идва от детските години, когато баба му и дядо му виждат прилика между него и персонажа Кум-Кум от любимо негово анимационно филмче. Този прякор се запазва през годините и играчът не крие, че се гордее с него.
Кун не се задържа дълго в аржентинския футбол - просто е твърде обещаващ и трансферът в Европа е неизбежен.
Атлетико Мадрид купува нападателя малко преди той да навърши 18 години, превръщайки го в най-скъпата си придобивка.
В дебютния си сезон в Испания Агуеро не прави фурор и вкарва всичко на всичко 6 гола, но постепенно започва да прави впечатление и след общо петте му години в Мадрид вече не оставя съмнения, че е сред най-талантливите нападатели в световния футбол.
С Атлетико Агуеро натрупва над 100 гола, печели Лига Европа и Суперкупата на Европа, а 2010/11 е голям сезон за него с 27 отбелязани попадения.
Докато се превръща в световна звезда, Кун се жени за най-малката дъщеря на Диего Марадона Джанина.
Когато решава, че е време да смени отбора през лятото на 2011 г., аржентинецът без излишна деликатност оповестява желанието си в официалния си сайт, с което разгневява привържениците на Атлетико. Обяснява и че няма да се завърне в досегашния си отбор, а междувременно трансферът в Манчестър Сити е завършен.
Феновете на Атлети реагират с банери "Агуеро, надяваме се да умреш" - но звездата вече е в Манчестър, където му предстои да стане водеща фигура в арабската революция в клуба и в превръщането на "гражданите" в топ отбор.
Още първият му сезон във Висшата лига е знаменит и е белязан от епично преследване с Манчестър Юнайтед за шампионската титла.
В последния кръг Сити на Роберто Манчини се нуждае от победата, но нещата не вървят по план - Куинс Парк Рейнджърс повежда на "гражданите" с 2:1 като гост, докато Юнайтед води с 1:0 срещу Съндърланд.
Сити успява да изравни в края чрез Един Джеко, но е нужен още един гол и той идва в 94-тата минута.
Марио Балотели успява със сетни сили да направи двойно подаване с Кун, който нахлува в пеналта, стреля... После всичко е като приказка. Легендарният вик на коментатора "Аугероооооо", първа титла за Сити от 1968 г. насам, и то изтръгната от ръцете на местния враг.
Манчестър вече е дом на два големи отбора.
"Това е най-важният гол в кариерата ми досега. Вкарваш в последната минута, за да спечелиш титлата. Не знаеш дали ще го направиш повече от веднъж в кариерата си", признава героят.
"Иска ми се да ви кажа как се случи, но не мога. Мислех, че Марио ще играе сам, но топката се озова в краката ми и си казах - "Уцели вратата, ритни я възможно най-силно и уцели вратата". И тя влезе..."
С насмешка Кун признава, че всъщност е играл слабо в онзи прочут мач срещу КПР. Но нападателите са на терена, за да вкарват точно тези голове, които променят хода на футболната история.
Следват още 4 титли на Англия със Сити и общо 15 трофея. Само едно му се изплъзва - триумфът в Шампионската лига.
През изминалото лято, когато времето му в Манчестър Сити вече беше изтекло, Агуеро избра да се насочи към Барселона. Там трябваше да изпита радостта от партньорството с Лео Меси и на клубно ниво, но не беше писано да се случи.
Двамата се разминаха на "Камп Ноу", но поне с националния отбор изживяха незабравими моменти заедно.
Започна се от олимпийското злато в Пекин през 2008 г. и се стигна до Копа Америка, спечелена едва тази година - закъснял, но затова пък още по-сладък триумф.
Агуеро и Меси не успяха да спечелят световната титла рамо до рамо, а Кун имаше и друга мечта, да завърши кариерата си в родния Индепендиенте.
За съжаление, съдбата му е да напусне любимата игра едва на 33-годишна възраст.
Но поне се оттегля като най-резултатния чужденец на Висшата лига и като човека с най-много голове за един клуб в историята на Премиър лийг.
А финалното му попадение падна в Ел Класико срещу колос като Реал Мадрид.
"Не е зле като за последен гол, нали?", подхвърли той към края на прощалната си пресконференция, когато прочутата му усмивка вече се беше завърнала.
Това е истинският Серхио Агуеро. И макар че повече няма да го виждаме на терена, той със сигурност ще остане близо до футбола, белязал целия му живот.
