Крис Къркланд стои на ръба, готов да скочи. Намира се на покрива на осеметажна жилищна сграда, в която е отседнал като част от отбора на Бери по време на предсезонната подготовка на тима в Португалия. Доведен е до това състояние след злоупотреба с болкоуспокояващи. Къркланд до такава степен е зависим от тях, че те вече не само му помагат с болката, но го карат да халюцинира, предизвикат пристъпи на паника и проблеми с дишането.
По същото време съпругата му - Леона, и дъщеря му - Луси, са вкъщи край Уигън, но бившият вратар на Ливърпул и Англия усеща, че са с него духом и именно те го дърпат назад и му помагат да не сложи край на всичко. Датата е 4 юли 2016 г.
"Щях да скоча, но усетих как Леона и Луси ме дърпат назад - казва 41-годишният Къркланд пред "Таймс". От инцидента насам не е играл футбол. Върхът в кариерата му са 45-те мача за Ливърпул, който го купува за 6 милиона паунда от Ковънтри през 2001-ва, и единственият му двубой с националната фланелка на Англия - през август 2006 г., когато играе едно полувреме в контрола срещу Гърция.
След Ливърпул играе за по-нискоразредни отбори като Уигън, Лестър, Уест Бромич, Донкастър, Престън, Шефилд Уензди и Бери. Никога досега не е говорил публично за зависимостта си от лекарства, която продължава цяло десетилетие. "Аз оцелях, но знам, че много футболисти са зависими от болкоуспокояващи - казва Крис. - Футболът, както и обществото, трябва да се справят с този проблем."
"Историята ми ще шокира много хора - продължава бившият вратар. - Трябваше вече да съм умрял. Заради количествата, които поглъщах. Приемах "Трамадол"; дневният максимум е 400 мг. Аз пиех по 1000 мг, в един момент стигах до 2500 мг. Поръчвах си по сто хапчета от Индия през интернет за около 300 паунда. Стигаха ми за една седмица."
В началото Къркланд лъже всички, включително и съпругата си. Той няма проблем, това са просто болкоуспокояващи, които му помагат в работата. Но как започва всичко?
"Нали знаете играта прескочи кобила? - разказва Крис. - Така загрявахме в Ливърпул. Когато Стив Финан ме прескачаше - не че вината е негова - ме натисна, аз усетих някакво пукане в гърба и изкрещях от агония. Така започнаха проблемите с гърба."
В Уигън болката се усилва и Къркланд започва да приема болкоуспокояващи. Две години по-късно, вече в Уензди, когато губи титулярното си място, нещата стават сериозни.
"Два дни преди първия ми мач за Шефилд Уензди (срещу Олдъм на 13 август 2012 - б.а.) гърбът ми отново се "обади" - нещо, което не се бе случвало от няколко месеца. В договора ми имаше клауза, според която, ако пропусна три мача, могат да ме изгонят. Затова се нагълтах с хапчета. Помогнаха за болката, но започнах да получавам паник атаки.
Никога не съм си представял, че мога да стана зависим. Мислех си, че съм достатъчно силен да ги пия само когато ме боли. През втория сезон (в Уензди - бел. ред.) ги пиех всеки ден. Леона не знаеше. Криех хапчетата в колата. Така става, когато си пристрастен. Измисляш всякакви начини, за да си вземеш дозата. След втората година спряха да действат, но продължавах да ги пия, защото мозъкът ми искаше още и още. Те разбиха психиката ми, спрях да комуникирам с хора. В Шефилд също знаеха, че имам проблем, но всички го отдаваха на депресия, защото бях далеч от вкъщи.
Тези неща не се хващат на антидопинг тестовете. Противовъзпалителните и болкоуспокояващите са част от спорта. Те не подобряват представянето и, напротив - правят те по-муден и влошават концентрацията ти. През 2015-а стана още по-зле. Пиех по 2500 мг на ден. Затова напуснах Уензди, реших да се върна вкъщи и да спра.
Опитах на няколко пъти. Имаше моменти, в които халюцинирах, забравях кой съм, къде съм и накъде отивам. Успявах да се прибера до вкъщи само защото имах адреса си вкаран в GPS-а. Стигал съм почти до свръхдоза. Тогава наистина решавах да спра. Изкарвах по три-четири дни без хапчета - плувнал в пот, тресящ се, но след това отново започвах да ги пия, защото със тях бях по-добре, отколкото без."
През 2015-а Къркланд преминава в Престън. Съпругата му започва да забелязва, че той има проблем. "Психически бях много зле, но я лъжех. Тя мислеше, че съм в депресия, а аз ѝ обяснявах как всичко се дължи на смяната на обстановката." Накрая идва Бери.
"От Бери не знаеха, че взимам болкоуспокояващи. Пиех ги дори извън сезона. Бяхме отседнали в жилищен блок и още първата вечер се качих на покрива. Не отидох до ръба, но плаках много, мислейки си за самоубийство. Втората вечер вече бях на ръба и бях готов да скоча, но тогава усетих дърпането. Звъннах на Леона и ѝ признах, че съм пристрастен към болкоуспокояващите и че имам нужда от помощ. Прибрах се и казах на треньора, че имам проблеми и искам да се прибера при семейството си. Успях да спра, бях чист година и половина, но ми липсваше рутината на това да бъда футболист. Нямах цел в живота."
Къркланд започва да отново пие "Трамадол" през 2018-а. "Леона не знаеше. Но скоро всичко се повтори - високи дози, проблеми с дишането, припадания, халюцинации. Леона разбра и ми каза, че този път е време за клиника."
Откриват център за рехабилитация в Северен Уелс. Но първи Крис се изчиства вкъщи, тъй като не иска да бъде забелязан в някой от местните клиники за зависимости. "Пот, треперене, детоксикация, агония. Тялото ми се огъваше от болка, повръщах."
В клиниката преминава през всички етапи на рехабилитацията. "Там бях със зависими от алкохола, дрогата, хазарта. Научих, че всеки има нещо, което отключва зависимостта му - при мен това бе неудобството, когато съм далеч от дома. Само Леона и най-добрият ми приятел знаеха. След това дойде локдаунът. Нямаше къде да отида за акупунктура, а гърбът ме болеше ужасно. Отново започнах с хапчетата. Не по 2500 мг на ден, но стигах до 1000-1500 мг. Отново ги поръчвах по интернет. Криех се, измислях си извинения."
Но един ден решава, че трябва да спре.
"Когато дойде новата партида от Индия, изпих две. Нямаше и десет минути по-късно не знаех къде съм и кой съм. Това беше най-странното усещане в живота ми. На следващата сутрин ги изсипах в тоалетната. Вече бях убеден, че тези хапчета щяха да ме убият."
Впоследствие признава пред Леона, както и пред 15-годишната си дъщеря - Луси. "Пак минах през детокс. Това беше най-тежката седмица в живота ми. Бях свит на топка в банята. Потях се. Гадеше ми се, не можех да ям. Това беше най-ужасният детокс. В един момент дори поисках хапчета, но Леона ми отказа."
Този епизод кара Къркланд да признае за проблемите си пред по-широк кръг от приятели и бивши съотборници. От време на време съпругата му го кара да се тества вкъщи. Досега не се е провалял. Тя вече знае къде да търси и да проверява какво носи пощальонът. Но от известно време не е намирала нищо.
"Знам, че има и други футболисти, които са зависими. Говорил съм с някои от тях. Но се страхуват да си признаят, защото могат да не получат бонусите си, да им развалят договорите. Не говоря за играчи на топ ниво, но тези от Лига 1, Лига 2. Хората имат ипотеки за плащане и правят, каквото могат. "
Но този проблем не съществува само във футбола и спорта. "Има огромен проблем в обществото, като цяло - казва още Къркланд. - От пет месеца не съм взимал нищо и се чувствам прекрасно. Спрях да лъжа и да мамя. Сякаш огромен товар падна от плещите ми. Мога отново да започна да живея."
