Катарска революция на "Олд Трафорд" няма да има, а пълната промяна в собствеността на Манчестър Юнайтед се отлага за неопределено време.
Развръзката около цялата сага с продажбата на клуба поне на пръв поглед изглежда доста разочароваща за феновете - защото техният любим отбор се размина с несметните катарски богатства, обещавани от Джасим бин Хамад ал-Тани.
Шейхът беше готов да плати 5 милиарда паунда на семейство Глейзър за цялостното придобиване на Юнайтед, обещаваше да погаси и дълговете в размер на още един милиард, както и да извърши крайно необходимата реновация на стадиона и тренировъчната база.
Миналата седмица обаче стана ясно, че Джасим се оттегля от преговорите, след като и финалната му оферта е била отхвърлена. Така американската фамилия Глейзър ще остане с мажоритарния дял от акциите, а Юнайтед ще получи единствено нов инвеститор в лицето на сър Джим Ратклиф.
Един от най-богатите британци ще плати 1.4 млрд. паунда за 25% от акциите, а очакванията са да получи и спортната власт, за да опита да спре затъването на английския гранд, който все повече се отдалечава от върховете на английския и европейския футбол.
Оттук нататък въпросите за бъдещия управленски модел на Манчестър Юнайтед са много. И отговорите вероятно ще идват постепенно, след като Ратклиф официално влезе в клуба.
Но на първо време феновете се питат защо семейство Глейзър отказа да продаде "червените дяволи" на катарците и в какво се състоеше разминаването между двете страни.
Джасим бин Хамад ал-Тани далеч не е първият бизнесмен, който бива изнервен до краен предел от преговори с американските собственици.
Но всъщност конкурентът му просто избра по-правилната стратегия, а още в началото имаше ясни знаци как ще се развият нещата.
През февруари, малко след като първите оферти за Юнайтед бяха изпратени, Джасим и Ратклиф получиха съобщения от базираната в Ню Йорк търговска банка Raine Group, която движеше процеса по продажбата.
Кандидатите за нови собственици бяха призовани да запазят мълчание в публичното пространство относно преговорите и относно бъдещите си намерения. Това беше директна стреличка към катарската група, която вече гръмко беше оповестила амбиции да върне Юнайтед към "славните времена от миналото".
Източници от клуба свидетелстват, че публичното изявление на катарците меко казано не се е приело добре от семейство Глейзър. И през следващите месеци двете страни така и не успяха да сближат достатъчно позициите си, за да стигнат до сделка.
Глейзър очакваха да получат нереално висока сума за своята ценна придобивка и истината е, че само един от наддаващите се доближи до техните очаквания.
Офертата на Ратклиф от 1.4 млрд. за 25% от клуба реално оценява Юнайтед по-високо от предложението на Джасим за общо 5 млрд. за пълно откупуване.
Своята роля в сагата изигра и споменатата банка Raine Group.
Raine бяха избрани, защото бяха извършили същинско чудо във финансовия свят, когато се погрижиха за продажбата на Челси и измъкнаха 2.5 млрд. паунда за лондонския клуб с обещание за инвестиции в размер на още 1.75 милиарда.
След това репутацията им в английския футбол беше изключително висока и те бяха най-логичният избор на семейство Глейзър за водещи на процеса.
От самото начало съществуваше голяма увереност, че Юнайтед наистина ще бъде продаден. И притежаващите Ливърпул бяха обявили, че търсят нови собственици или инвеститори, но не беше случайно, че до февруари мърсисайдци вече се бяха оттеглили от пазара.
Просто когато Юнайтед е обявен за продан, почти целият интерес е съсредоточен към Манчестър.
Глейзър бяха уточнили, че са отворени не само към продажба, но и към запазване на мажоритарния дял и привличане на нови инвеститори, а желаещи не липсваха.
През януари Ратклиф първи изрази желанието си да придобие отбора, на който е фен от малък.
Милиардерът имаше предишен опит с Raine покрай неуспешния си опит да купи Челси, а и този път шансовете му не изглеждаха добри. Първата му оферта беше за 67-те процента от акциите, притежавани от Глейзър.
През февруари се разбра, че и катарската държава (в случая представлявана от шейх Джасим) ще наддава за Юнайтед, като от самото начало искаше 100% от клуба.
Съществуваха очаквания за още сериозни оферти, но те не се сбъднаха и сагата се превърна в състезание с два коня.
През март кандидатите са се явили на изслушвания на тренировъчната база в Карингтън и тогава Ратклиф и хората му са направили добро впечатление с точните си въпроси и със своята директност и прозрачност за това какво могат и какво не могат да направят.
Репутацията на Катар и готовността на страната да харчи умопомрачителни суми никак не е помогнала на шейх Джасим и екипа му.
Той е отказал да плати сума, която е считал за нереалистично висока, но семейство Глейзър са очаквали много, тъй като преди месеци Катар прие Мондиал 2022, в който вложи около 180 милиарда паунда.
Кандидатурата на шейха е била предпочитана от работещите по високите етажи в клуба, защото те са си правели сметка, че при катарците имат по-голям шанс да запазят работните си места - или поне да им се оставят няколко месеца, за да покажат какво могат.
Ако наистина Ратклиф поеме спортната власт, твърде възможно е да назначи съвсем нови ръководители, като даже вече се спряга името на спортния директор Пол Мичъл.
Месец след крайния срок на Глейзър, шейх Джасим отправи една последна оферта и на свой ред постави краен срок на собствениците.
Той отново остана под желаната от тях сума и с финалния си опит така и не подобри отношенията си с тях.
Ратклиф и хората му проявиха повече гъвкавост.
Те прекроиха офертата си, за да се стигне до последната опция за 25% от акциите срещу приемлива за Глейзър цена. Съществуват спекулации, че има план Ратклиф постепенно да придобие изцяло клуба, но това засега не е потвърдено.
Разговорите и с двете страни са продължили, но когато стана ясно, че британецът е на път да спечели, дойде окончателното оттегляне на шейха.
Хората на страната на Джасим ще изтъкнат, че той е бил каран да плаща безумна сума, над двойно по-висока от пазарната стойност на Юнайтед.
Те ще твърдят и че клубът е пропилял единствения си шанс да се доближи до градския съперник и лидер в английския футбол Манчестър Сити.
Защото с парите на катарската държава "червените дяволи" можеха да се превърнат в това, което е Сити днес.
Други обаче посочват, че Юнайтед е в уникалната позиция да не се нуждае от модел "бащица", тъй като остава една от най-големите футболни марки и от клубовете, генериращи най-много приходи.
Вместо милиардите от някоя петродържава, Манчестър Юнайтед има нужда просто от компетентно управление и от собственици, които не го товарят с дългове по порочния модел на Глейзър.
За американските собственици обаче клубът си остава просто актив, който трябва да им генерира възможно най-големи печалби, а футболната страна не ги интересува.
Отношението на сър Джим Ратклиф е различно, но тепърва ще разберем какво възнамерява да прави той и с каква точно власт ще разполага.
