Когато предметът под кожата му е имплантиран за първи път, Александър Хубер доста често разглежда и опипва ръката си. Той изследва малката вдлъбнатина между палеца и показалеца и я побутва напред-назад. Усещането е подобно на момента, в който за първи път слага сватбената си халка.
Сега обаче Хубер напълно е забравил, че този обект е там. Станал е част от тялото ми, казва той.
Под кожата на лявата му ръка всъщност е имплантиран микрочип с размерите на оризово зърно, който осигурява дигитален интерфейс към тялото му.
Хубер го използва за служебни цели. 39-годипният швед ръководи дейността на европейския туристически конгломерат TUI в Стокхолм.
Чипът в неговата ръка му позволява да отваря вратите в офиса, да активира принтерите и да отваря електронните ключалки на шкафовете, както и да борави с автоматите за закуски и кафе.
Единственото, което трябва да направи, е да докосне задната част на ръката си до четеца за карти. Преди това, ако Хубер отива до офиса в събота или случайно забрави баджа си, не е можел да влезе. С импланта този проблем вече не съществува, защото няма как той да забрави ръката си вкъщи.
Хубер е първият служител на TUI Nordic, който се съгласява да бъде чипиран.
Сега 115 от 500-те служители на компанията носят импланта и са го направили напълно доброволно. Около 5000 души в Швеция, която има общо население от 10,2 млн., имат имплантирани чипове под кожата си, които използват, за да отварят външни врати или като дигитален билет за влак.
Те обаче са ги поставили самостоятелно. За компании от мащабите на TUI насърчаването на служителите да предприемат тази стъпка все още е изключение, а не правило.
Идеята служителите да бъдат чипирани поражда многобройни въпроси. В Германия, страна, в която хората имат проблем дори с идеята домашните им любимци да бъдат чипирани за целите на идентификацията им, това би било кошмар. Самото хрумване компаниите да използват чипове, за да следят служителите си в бъдеще, напомня на дигитален тоалитаризъм.
Дали това е технологичен напредък или научна фантастика? Любопитна джаджа или нарушаване на личното пространство?
Самите чипове още нямат особено много функции, но ако има нещо, което сме научили в последните години, то е, че когато се събират данни, има потенциал за злоупотреби.
В САЩ компания за разработка на софтуер, наречена Three Market Square, предлага да плати за импланти на половината от своите 200 служители. Те могат да използват чипа, за да отварят врати или да влизат в акаунтите си в компютри. Компанията започва имплантиранията на микрочип "за забавление", казва изпълнителния директор Тод Уестби.
Three Market Square обаче вече се възприемат като пионери в новата технология. Уестби вярва, че чиповете под кожата в крайна сметка ще започнат да се употребяват като паспорти или дори като част от системи за разплащания.
Хубер смята, че мениджърите в TUI в Стокхолм искат да осигурят на служителите си хитър подход към дигиталните технологии, като същевременно провокират по-мащабна дискусия. Как например хората биха възприели чекиране за самолет с чип, вместо с лична карта? Хубер е категоричен, че трябва да се води дискусия по темата. Той самият носи чип от ноември 2017 г.
Тогава TUI Nordic организира събитие, наречено "Дигитално сафари". В старата тухлена сграда на компанията в Стокхолм експерти демонстрират очила за виртуална реалност, гласови асистенти като Siri и ленти за глава с мозъчни скенери.
На същото събитие е поканен и Йован Йостерлунд - едър мъж с широки рамене и многобройни татуировки, който споделя, че е чипирал хиляди хора.
Той се възприема като чип-гуруто на Швеция. По професия е специалист по пиърсинги, но в момента Йостерлунд си изкарва прехраната с импланти и лекции по биохакерство като начин технологиите да оптимизират човешкото тяло.
На събитието на TUI той слага гумените си ръкавици, дезинфекцира ръката на Хубер и поставя чипа с голяма инжекция. Хубер усеща за миг убождане и в следващия момент се превръща в първият чипиран служител на компанията. Единственото лошо в това е изражението на съпругата му, когато се прибира и й споделя за случилото се.
Той казва, че служителите буквално са стояли на опашка, за да бъдат чипирани. Оттогава TUI покриват разходите на всеки служител, който пожелае да го стори, при условие, че го прави на свой собствен риск. Всеки имплант струва около 90 евро.
Чип-технологията все още е относително проста. Данните се продават чрез близкополева комуникация (NFC), която позволява безконтактно предаване на данни на къси разстояния чрез електромагнитни вълни. Имплантите на TUI са пасивни, което означава, че нямат собствено захранване и използват енергия от четеца, за да обменят данни. Те също така имат много малко памет - под 1KB данни се побират в чипа, което съответства на няколкостотин символа.
Първоначално полупроводникът на Хубер съдържа единствено личен номер, но той е добавил по-късно и URL, водещо до неговия профил в професионалната социална мрежа LinkedIn.
"Искате ли да видите?", пита той. Хубер активира приложение в смартфона си и потърква телефона върху задната част на ръката си. Дисплеят светва. Изведнъж се появява профилът му, показващ Хубер в костюм и описващ кариерата му, включително следването му в университетите в Упсала, Швеция и Тюбинген, Германия.
Служителите на TUI могат да използват имплантите си и в свободното си време.
Два фитнеса в Стокхолм позволяват на членовете си да използват чипове, за да влизат. Ако имплантираният човек има регистрация в шведския национален жп превозвач SJ и си е купил онлайн билет, единственото, което трябва да направи, е да подаде ръката с чипа за сканиране, когато минава кондуктор.
Не е случайно, че микрочип технологията е толкова модна в Швеция.
Доверието в дигиталните технологии и властите в страната е голямо. Шведите са доста пред Европа, когато става дума за безкасови разплащания. Те предпочитат да плащат с карта или мобилно приложение дори и малки суми като при покупката на кафе или дъвки. А стокхолмският офис на TUI се възприема като дигитална тестова лаборатория.
Но в глобалната централа на TUI в Хановер, Германия, някои поклащат глава в неверие, докато слушат за прекрасния нов свят в шведския професионален живот. Има доста опасения за рисковете, които имплантите носят за служителите. Например, биха ли могли TUI да използват геолокация, за да ги проследяват или шпионират?
Мениджърът на TUI Хубер казва, че по никакъв начин това не е намерение на компанията. Той уточнява, че шпионажът и контролът с точно тези импланти е невъзможен, защото NFC сигналът има максимален обхват 10 сантиметра. Имплантиран в тялото, този обхват се намалява до 1-4 сантиметра заради кожата. Освен това чипът не е свързан с Интернет и не записва нищо.
Хубер смята, че няма особени причини да бъде загрижен за данните си и не вярва някой да му отреже ръката, за да си купува кафе в офиса на TUI.
Бьорн Холмен, специалистът по защита на личните данни в TUI Stockholm, казва, че първоначално е бил притеснен, когато е научил за микрочипа. От гледна точка на защитата на данни и личните данни, 51-годишният мъж уточнява, че вече го смята за безобиден. И все пак Холмен не би препоръчал на никого да бъде чипиран.
Това е нещо, което всеки колега трябва да решава сам за себе си, коментира той. Холмен споделя, че не носи имплант, както по принципни съображения, така и от опасения от алергии.
Политиците в Европейския парламент са много по-загрижени. През 2018 г. парламентът поръчва проучване на "употребата на имплантирани чипове при работници". Докладът сочи, че всеки гражданин на ЕС има правото на неприкосновеност на човешкото тяло и че компаниите не могат да заставят служителите си да бъдат чипирани.
Проучването обаче не препоръчва и доброволно чипиране - от съображения за защита на личните данни.
"Чиповете не са непременно безопасни", констатира докладът. Той също така обяснява, че не може да се изключи вероятност те да бъдат хакнати или да станат мишена на подслушване, клониране, деактивиране или манипулация.
Патрик Крамер активно популяризира чипирането сред германските компании. 49-годишният мъж притежава Digiwell, онлайн магазин в Хамбург, и подобно на Йостерлунд използва импланти. Той си изкарва прехраната с лекции за "ъпгрейдване на хората."
Крамер изчислява, че около 4000-5000 германци са избрали да поставят импланти в ръката си. На уъркшопите си той продава комплекти, позволяващи на хората да имплантират сами чипа. Комплектите, които включват самия имплант, ръкавици и инжекция, струват €49.90.
Германските компании обаче не проявяват особен ентусиазъм по отношение на тази възможност. Преди две години германският търговец на електроника MediaMarktSaturn кани Крамер на събитие в град Инголщад, където той имплантира микрочипове на 30 служители. Компанията обаче не създава никакви възможни приложения за чипа, нито има намерение да го прави. "Тогава беше просто на шега", казва говорител на MediaMarktSaturn.
Хубер от TUI е напълно наясно с голямото недоверие към този тип технологии в Германия.
През май той изнася лекция на Re:publica, влиятелна конференция за дигиталното общество в Берлин, наречена "Защо нордическите държави са дигитални пионери." Когато запитал аудиторията дали някой иска микрочип, думите му били посрещнати с учудване. Хората по негови думи са питали основно за защитата, сигурността и здравните проблеми на чипирането.
Въпреки че той може да разбере опасенията от злоупотреби, той също така смята, че те са донякъде наивни, особено като се има предвид как повечето хора носят постоянно със себе си мобилните си телефони и позволяват да бъдат проследявани чрез тях. Микрочиповете са по-малко инвазивни по отношение на личното пространство, отколкото смартфоните, заявява той.
Естествено, това може и да не продължи да бъде така задълго. Three Market Square вече работят върху нов имплант, който ще включва за първи път и GPS система за проследяване.
От друга страна, да не забравяме за Илон Мъск.
Технологичният предприемач иска да може да свързва хората с машините. Мъск финансира стартъп в Сан Франциско, наречен Neuralink, чиито изследователи работят върху интерфейс между хората и машините, който в момента е в изпитания върху плъхове.
Той включва имплантиране на сензор с хиляди електроди в мозъка и свързването му с компютър. Тънките нишки могат да се използват за запис и контролиране на активността на нервните клетки. Целта е хората да могат да контролират машини чрез съзнанието си.
Учените извън компанията смятат това за глупости, но това не спира милиардера. Мъск многократно е доказал, че неговите безумни идеи са много по-реализуеми, отколкото смятат някои хора.
