И двата пола се извиняват за своите грешки, ала понеже жените сме по-склонни към "личните обиди" (и си мислим, че вбесяваме абсолютно всеки, щом се обадим), сме по-склонни да се извиняваме, когато почувстваме, че сме сгазили лука, дори другият човек да не се е усетил за това, което сме му "причинили".
Хайде вече стига с тези глупости
Преди няколко седмици планирах да се срещна с една приятелка на по кафе, когато в последния момент тя ми изпрати SMS, че не може да дойде. Всъщност, ще върна лентата още малко назад: получих серия от 5 или 6 съобщения, молещи ме за моята милост и прошка заради това, че тя трябва да се грижи за болното си дете, вместо да излезе с мен.
Аз вече седях в кафето, в което се бяхме разбрали да се видим и си рових из някакво списание, когато първото съобщение ме порази със своята многозначителност: "Аммммм..."
Тъкмо щях да я попитам дали не е заседнала зад някоя мудна баба, когато получих следващия SMS: "Ще ме убиеш" и третия: "Ала моля те, не ме мрази много". Тъкмо щях да й отговоря, когато изповедта й най-накрая излезе на бял свят: "Много много МНОГО съжалявам, обаче няма да мога да дойда". Петият и шестият SMS детайлно обясняваха за нещастното й бебе, повърнало насред хола - и може ли да го отложим за някой друг път, ама много те моля?!?!?
Естествено, веднага влязох в ролята на разбиращата необвързана приятелка - всяка мама се нуждае от поне една такава - и й казах, че всичко е наред, че няма нужда да се извинява. Изглеждаше облекчена ("Благодаря ти тооооооолкова многооо!!") и все пак разкайваща се ("Длъжница съм ти... Наистина съжалявам").
Изпратих й усмивка, за да покажа, че съм получила съобщението й, макар че бях леко издразнена от промяната в плановете, но въпреки това всичко беше наред. Допих си кафето и си тръгнах.
Прекалените извинения на дамите са се превърнали в епидемия
Ако все още не сте решили, че съм някаква надута кучка, която се подиграва на извиненията на своите приятелки, докато на тях им се налага да чистят насрани памперси, можете да се запитате колко пъти самите вие сте били на мястото на моята приятелка под един или друг вид? А колко пъти сте получавали безкрайно дълги извинения заради някакъв незначителен гаф?
Според едно относително старо издание на Scientific American (за съжаление то е единственото, което успях да открия, за да докажа тезата си), това би трябвало да ви се е случвало поне няколко пъти.
Всъщност би трябвало да ви се случва доста често. Защото както вече казахме, жените са по-склонни да мислят, че са обидили някого с думите и поведението си, докато мъжете имат по-висок "праг на обидното поведение", така че за тях всичко е ОК.
Хубаво, обаче аз не съм съгласна
Лесно е да преброим пътите, в които някой се е извинил по време на научно контролиран експеримент, обаче не мисля, че жените са генетично програмирани да действат по този начин, нито пък че мъжете имат "по-висок праг на обидното поведение".
Мисля, че всичко се дължи на факта, че от жените се очаква да бъдат изключително благодарни за всяка малка трохичка, която се подхвърля в тяхна посока - затова демонстрираме благодарността си като смекчаваме желанията си със серия от "Знам, че искам много,но...", "Съжалявам, че питам, но...", или "Сигурно е много тъпо да питам, обаче...".
В случая с моята приятелка, тя се е почувствала кофти, което е очевидно, но въпреки това не е извършила кой знае колко голямо прегрешение. Нито пък мисля, че е било злобно от моя страна да помоля пича, който стоеше точно пред мен на един концерт, да се помести малко, за да виждам сцената.
Или пък да върна някоя кофти манджа с претенции в "гурме" ресторант, или пък да попитам таксиджията дали може да ми върне точно ресто. И все пак аз също си позволявам да започвам всички тези молби с: "Много се извинявам, ала бихте ли били така добри да..."
Или да вземем например кариерите си
Не е нужно да търсим особено щателно, за да открием доказателства, че жените са в абсолютен възход - майната му на стъкления таван - и все пак заплащането ни изостава от успехите, а като писател ми е болно да виждам голямата разлика между количеството текстове, публикувано от мъже и от жени.
Трябва ли да се чувстваме алчни заради това, че и ние искаме да се доберем до хубави заплати? Или пък може би трябва да ни е страх, че ще се изложим, щом стигнем до върха?
Наречете ме старомодна, но мисля, че е време да зарежем комплексите си за вина и вътрешните си терзания, и докато се занимаваме с това, не е зле да пенсионираме изразите като "това са моите 10 стотинки" и "съжалявам, обаче не съжалявам!" (какво въобще означава това?). Нямаме нужда от стоманени топки, за да запазим спокойствие, когато отговорът е "Не" или пък когато усетим разочарование.
Просто ни трябва малко кураж - моята менторка го нарича "безпощадност" - и разбира се, търпение
Ако ви се струва, че имате твърде много задачи за правене, решете кои са вашите приоритети и отменете останалото навреме. Ако пък смятате, че сте имали силна година на работа и искате повишение, защо просто не съберете доказателства за успехите си и не се пробвате?
Смятате, че ризотото, което сте си поръчали в онзи супер скъпарски италиански ресторант е разкашкано и пресолено? Ами върнете го, нека готвачът да си го изяде сам!
Ако нищо от това не ви е мотовирало, винаги можете да се поучите от съветите на изключително безрезервната Мадона, публикувани в книгата й от 1992 г. "Секс": "Много хора се страхуват да кажат какво искат. Точно това е и причината, поради която не го получават".
