Япония отдавна е известна с културата си на прекалена работа. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че през 2017 средностатистическият японец е работил 1710 часа годишно, сравнено с 1681 часа във Великобритания, 1514 във Франция и 1356 часа в Германия.
В последните години случаите на смърт заради преработване, наричани със специалното понятие "кароши" на японски, както и други сериозни свързани със здравето последици, предизвикват все по-голямо обществено внимание.
Правителството на Шинзо Абе въведе нови трудови стандарти, които налагат глоби на компаниите, ако те надвишават лимитите за извънреден труд. От следващия април, когато новият закон влиза в сила, ограниченията за прекарани в работа часове извън работното време на японските служители ще бъдат 45 часа месечно и 360 часа годишно.
45 часа извънреден труд се равняват на около 2 часа всеки един работен ден. С други думи, обикновен служител, който отива на работа в 9 часа сутринта, може да си тръгне от офиса в 19 часа. За сравнение преди около 30 години средно японците са работели по над 400 часа месечно, и са ползвали по около 2 дни отпуск годишно.
"Тези промени ми напомнят времето, когато работех в Китай, между 2009 и 2012 г., за японска фирма. Бях единственият японски служител в този офис. Винаги идвах на работа около 7:30 часа сутринта, докато подчинените ми се появяваха около 9:00. Без значение колко работа оставаше за вършене, те почти всички напускаха офиса точно в 17:00. По естествен начин станах реалният "пазач на вратата", както "шефът" често се нарича на китайски, като държах ключа от вратата на офиса. Не съм си представял, че един ден офисите в Токио може да заприличат на офиса ми тогава в Пекин", разказва Кондо Дайсуке.
На практика по-рано тази година японската трудова инспекция разпространи нареждане до компаниите да ограничат работното време на служителите си, и отстоява позицията, че преработването е "неправилно поведение.”
Досега това нареждане се спазва стриктно и показва резултати. Нито преките началници на служителите, нито техните мениджъри искат вече да бъдат отговорни за това, че искат от своите подчинени да работят до късна нощ. Дори напротив - сега вече много мениджъри сега приканват служителите си да се прибират рано у дома.
Защо е тази толкова драстична промяна?
Една от причините е сериозният недостиг на работна ръка в Япония. Както показват скорошни данни от Японската национална статистика, съотношението в страната между броя работни места и броя търсещи работа е достигнало нов пик от 1,62 през юни. С други думи, 1,62 компании се борят за един кандидат.
Междувременно 2,4% от населението е изцяло извън трудовия пазар, което е рекордно ниско ниво. Все повече хора всъщност напускат сегашното си работно място по свой избор с надеждата да намерят работа с по-добро заплащане.
В университета "Мейджи", един от шестте най-добри в Токио, където Кондо Дайсуке седмично изнася лекция за "азиатските международни отношения," студентите споделят, че в интервюта за работа винаги задават въпроса: "Колко часове извънреден труд очаквате да полагам?"
Начинът на живот и очакванията за трудови условия на младите японци като цяло са се променили много в сравнение с тези отпреди поколение.
На фона на всичко това в последно време все по-често започва да се появява в японската преса понятието "дистанционна работа" (telework).
Типичната представа, която хората преди имаха за Япония, беше тълпата от пътуващи до офиса, натъпкани в токийското метро в час пик, отиващи до и прибиращи се от работа. Вместо това сега много хора мечтаят за прекрасен живот без всичкото това адско пътуване из убийствения трафик и в претъпканите влакове и автобуси.
Определени компании сега предлагат възможност за изпробване на дистанционна работа на служителите си. Например през август Hitachi Group, японската компания, която има 170 000 служители в страната, коригира модела на работа на 100 000 от нейните служители към дистанционна работа.
Междувременно 70% от 30-те хиляди служители на Fujitsu Group и всичките 17 000 служители на Tokio Marine & Nichido Fire Insurance са получили одобрение от мениджмънта да работят от къщи. Вероятно към края на годината, повече от 20% от японските корпорации ще възприемат този нов вариант за работа.
Фактът, че лаптопите и мобилните телефони са толкова разпространени в наши дни, позволява на хората да работят от почти всяка точка с ток и интернет.
Възможността да си вършиш работата у дома, докато децата или родителите същевременно са наоколо, обаче има две страни.
Свободата да се слуша музика, докато вършиш работата си, може да доведе и до двойно повече резултати с двойно по-малко усилия, но също така домашната среда може да доведе до много повече разсейване, което да навреди на работния процес.
И докато надомната работа се превръща в нещо все по-популярно, японските компании трябва да продължават да се борят с нелечима си болест: любовта си към офисните срещи.
Твърде често тези срещи и заседания са непродуктивни и само служат като терен, на който мениждърите да демонстрират власт и авторитет. В този смисъл, дистанционната работа ще ограничи изгубеното време, прекарано подобен род безсмислени събрания.
Твърде често се чува, че японското общество е останало непроменено от десетилетия. Но когато става дума за работата, критично важна част от живота на хората, страната може би е готова най-сетне да стане свидетел на най-голямата трудова революция в историята си.
