Момичетааааа, помните ли как, в зората на нашето изселничество в чужбината, се връщахме само два пъти годишно в България най-вече с цел да хапнем домашно сиренце, да удостоим с височайшето си извънбългарско присъствие нечий имен ден или сватба и да си кажем сбогом с чичото, който от 10 години бере душа и всеки път си мислим, че виждаме за последно?
Тогава ни беше достатъчно само това - да знаем, че всички са живи и здрави, че са направили достатъчно зимнина и че не са ни продали гаражното място на непознати, понеже "така и така си стои неизползвано".
Времената обаче се промениха. Е, с изключение на болния чичо, който все така си е болен, обаче ходѝ "за последно" на екскурзия в Йордания. Вече не се прибираме само за да поплачем на майчино рамо и да се намуаме с капама и баклава без угризения. Позволете ми, моля, да разкрия малката ни тайна.
Прибираме се, за да станем от крокодили русалки. За да си направим станалия вече традиционен сезонен makeover. Cambio de imagen. Aναμόρφωση. Тунинг на стари джанти.
Защото вече не минава номера да впечатляваме с дрешки, чанти и съпрузи, взети от чужбински магазини и сайтове за запознанство. Трябва си професионална намеса.
Вие, останалите, може и да чакате с нетърпение декември заради многото празници и витаещото във въздуха усещане за прасе, обаче за много от нас, българските емигрантки, декември е още по-специален месец.
Той е нашият черен петък, през който можем да си купим красота на български цени.
Това е месецът, в който изведнъж графиците на дерматолози, козметици, масажисти, зъболекари и фризьори се препълват за дни напред, а самите те се подготвят да приемат ордите от изнурени от капиталистически труд български жени, които скоро ще се юрнат на евтините филъри, усти, коронки, екстеншъни, скули и ботокси.
Че то "безбожно скъпи са тези при нас в Англия/Испания/Германия! Ама те и западнячките затова грозни си ходят..."
Ние обаче следдекемврийски ще си ходим хубави. За целта обаче трябва да се подходи методично и дисциплинирано при съставянето на една стегната 15-дневна план-програма, в която да вместим всички предварително замислени процедури. Защото ако си мислите, че се прибираме в България, за да си починем, много се лъжете. Убедете се сами.
Стъпка 1. При зъболекаря
Красотата започва със здравето. Древна поговорка! Затова декемврийската Одисея на българската емигрантка започва от кабинета на зъболекаря.
На последния обикновено му се налага да се справя с ужасяващите последици от едно- или многогодишния неглект на устаната хигиена, да запълва кухини и кратери, да вади нерви и мъдреци, да зачуква коронки и да лепи фасети.
Когато слюнкосмукача е изваден от устата ѝ, емигрантката не забравя да отбележи, че си е заслужавало да остави кариеса да стане гангрена, понеже "тука ми излиза тройно по-евтино да си извадя зъб." А имплантите направо са си без пари...
Стъпка 2. При хиропрактора
В класацията на най-важните и любими хора в живота на българската емигрантка мануалният терапевт заема почетното място между съпруга и Джийзъс. Даже задминава Спасителя, понеже колко пък да е спасител! Толкова пъти го е молила през изминалите месеци да я отърве от ирадиращите към гръдния кош болки в гърба, а Той все си е правил оглушки.
Докато хиропракторът с пет натискания тук и там ги маха! И то само за 24 лева за 30 минути! Е, вярно, трябва да се разкарва до кабинета му в другия край на града, обаче в Лондон само билетчето за метрото и кифлата за из път ѝ излизат колкото таксито до станция "Мусагеница" плюс масажа, взети заедно.
Стъпка 3. При фризьора
Докато гугълвах "Beauty tips for 2022"[1], попаднах на следния анонимен цитат: "Красотата идва и си отива. Но не тя, а характерът е от значение, защото той е завинаги."
Миличката тя, която и да го е казала (понеже подозирам, че е мома, при това с неугледна външност)! Иска ми се да я видя как е отишла на новогодишно корпоративно парти само по характер и без да си е боядисала белите корени - дали тогава щеше да говори такива глупости.
По прическата посрещат и по нея изпращат! Пак древна поговорка. Никоя уважаваща себе си българска емигрантка не би пропуснала посещение във фризьорския салон по време на декемврийското си бягство от страната-мащеха.
И изобщо не става въпрос за подстригване на нацъфтели връхчета, а за нещо много, много по-мащабно. Салонът на българския (гей) коафьор е не само място за по-евтино прикачане на африкански плитки от канекалон и вплитане на празнични ленти с блещукащи камъни, но и място за релакс и наваксване откъм клюки за местни селебритис. Сещате се - кой се е развел, забременял, умрял...
Стъпка 4. При маникюристката
Казват, че не можеш да избираш роднините си. Обаче ако можеше, българската емигрантка щеше моментално да се запише на списък за чакащи, за да се сроди с готвачи, автомонтьори и маникюристки. Разбира се, за да си осигури по шуробаджанашка линия безплатен монтаж и демонтаж на торти, амортисьори и ноктопластика.
Ами само сметнете. Органичен маникюр с дълбока хидратация в мадридски салон струва колкото седем средни пици с пеперони в България. Вие на коя страна клоните, понеже аз лично не съм за хидратираните нокти в тая аритметическа задача?
Дори в най-скъпите български салони човек, или по-точно жена, може да си направи изграден с акригел маникюр на цената на пет пици и двете други да си ги хапне.
Стъпка 5. При козметичката
Ако имаше рай, той щеше да е в приятно дезинфекцирaният и ароматизиран с дъх на евкалипт кабинет на Ленчето, която, въоръжена с нещо като пистолет, малко като фазер от "Стар Трек", маха мустаци и косми под мишниците за нула време.
И почти без пари. Препоръчително е да я черпите две цигарки - преди и след манипулацията. Ленчето може също така да лекува пигментни петна и да премахва разширени капиляри. Стриите не са нейният ресор, но пък и българската емигрантка не е на зор да си ги маха, понеже все пак остава повече от половин година до ходенето на море.
Стъпка 5. При дерматолога
Ако ще се придържам към риториката на анонимните поговорки, тук е мястото да спомена, че някой беше казал: "50-те са новите 30". Този някой очевидно не е бил на акъла на Махатма Ганди, а по-скоро на този на Дженифър Лопес, защото иначе нямаше да дава сума ти пари, за да си надупчи тялото с инжекции, които даже не го предпазват от смъртоносна болест.
Открили веднъж извора на младостта на дъното на флакона с хиалуронова киселина и ботулиновия токсин, все повече нашенски емигрантки си запазват часове при лицензирани или не магьосници на тънката игла с цел да заприличат на снимката си от абитуриентската. Само без накъдрената на студено коса.
И така, вече ни познавате. И знаете защо сме нервни и се бутаме, докато се редим на гейта на полета за София.
Моля да ни разберете и да не ни мразите. Както и да не ни гледате право в очите, понеже преди да сме минали през всичките гореописани процедури, сме все още крокодили. Чак на обратния полет ще срещнете русалките.
[1] Съвети за красота за 2022 г.
