Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По-голям от най-големия си филм: Майкъл Джей Фокс и неговата рецепта за оптимизъм

Актьорът живее с диагнозата Паркинсон вече над 30 години Снимка: Getty Images
Актьорът живее с диагнозата Паркинсон вече над 30 години

Майкъл Джей Фокс е минал през ада, но не по начина, за който вероятно си мислите.

През последните няколко години починаха майка му и тъста му, наложило се е и да приспи любимото си куче Гюс след повече от десетилетие на лоялно приятелство.

Последната капка е, когато посреща почти библейска серия от здравословни предизвикателства, тясно свързани с неговото заболяване - болестта на Паркинсон.

"Счупих си едното рамо, смених го. Счупих си лакътя. Счупих си ръката. Получи се инфекция, която почти ми струваше единия пръст на ръката. Счупих си лицето. Счупих си раменната кост. И това беше гадно", разказва актьорът пред Variety.

Посещенията му в болница зачестяват, след като е диагностициран с болестта на Паркинсон през 1991 г. Тогава е на 29 г. и както може да се очаква, не приема новината с възторг. Приема я тежко. Стои сам вкъщи, затваря се в банята и изпива бутилка вино след бутилка вино.

30 години по-късно Майкъл Джей Фокс казва, че вече не близва алкохол, понеже е осъзнал, че използва питиетата като емоционален щит. Трезвен е, откакто със съпругата му Трейси Полан са решили да имат деца.

Сега семейството е крайъгълният камък на неговата психическа стабилност, заедно със спомените, които му е оставила кариерата в киното и телевизията - няколко награди "Еми", един "Златен глобус" и един почетен "Оскар". Това са белезите на трудно спечеления му успех, който държи духа му висок въпреки опустошителната диагноза.

"Все още се радвам на всеки ден от живота си. Наслаждавам се на малките математически проблеми от своето съществуване. Обичам да се събуждам, да прекарвам време със семейството си. Проблемът е, че падам. Постоянно се спъвам и чупя разни неща. Но това вече е част от живота ми. Надявам се утре да имам по-малко счупени кости и мисля, че това се нарича оптимизъм", споделя актьорът.

Силата, с която се изправя пред последствията на диагнозата му, е и музата зад новия му документален филм Still: A Michael J. Fox Movie, който излезе на 12 май в стрийминг платформата Apple TV+.

Режисьор е носителят на "Оскар" Дейвид Гугенхайм, който казва, че Фокс е имал само едно желание, преди да започнат със снимките: "Не искаше да направим жалък, сълзлив филм за човек със заболяване. Затова ми каза - никакви цигулки", разказва режисьорът.

Макар че темата му не е лека и забавна, Still: A Michael J. Fox Movie се стреми да не говори за сложността да живееш с Паркинсон на всяка крачка. Вместо това Гугенхайм предлага окуражаващ поглед към мощния характер на Майкъл Джей Фокс.

В документалния филм са включени кадри от сериалите "Семейни връзки", "Шеметен град" и трите филма "Завръщане в бъдещето". Продукции, които показват неумолимата енергия на актьора, преди болестта да вземе своето.

Разказът в Still: A Michael J. Fox Movie е изпратен към стартовата права в кариерата на Фокс - с първите боксуващи прослушвания, които не му осигуряват работа.

На едно от тях Робърт Редфорд е почиствал зъбите си с конец, докато Фокс е четял репликите си за ролята на сина бунтар в "Обикновени хора". На друго името му е забравено още преди да е излязъл от стаята. Но актьорът никога не е губил увереността си, че ще успее да пробие.

Две години след пристигането му в Лос Анджелис, се открива първата голяма възможност да бъде запомнен. Одобрен е за роля в комедийния сериал "Семейни връзки", където родители и деца преодоляват дълбоката поколенческа пропаст помежду си в рамките на 30 минути.

Поредицата е големият хит на телевизионната мрежа NBC, а играта на Фокс го изстрелва към следващото голямо заглавие, с което ще остане завинаги в киноисторията - филмът "Завръщане в бъдещето".

Кристофър Лойд и Майкъл Джей Фокс на годишнина от "Завръщане в бъдещето". Снимка: Getty Images
Кристофър Лойд и Майкъл Джей Фокс на годишнина от "Завръщане в бъдещето".

Актьорът е избран да изиграе тинейджъра Марти Макфлай, но при едно условие - да не прекъсва работата си в "Семейни връзки".

За целта режисьорът на "Завръщане в бъдещето" Робърт Земекис и шоурънърът на комедийния сериал Гари Дейвид Голдбърт измислят план. Майкъл е снимал ситкома през деня, а "Завръщане в бъдещето" се е снимало само нощем. Случвало се е актьорът да спи едва по 2-3 часа на денонощие, преди някой екип да го събуди и да го извика на работа.

"Кипях от адреналин. Не знаех къде се намирам и понякога не знаех какво правя. Но това послужи на филма, защото Марти трябваше да изглежда дезориентиран", разказва Фокс.

"Завръщане в бъдещето" е сред грандиозните блокбъстъри на 80-те. Нестихващият интерес към него осигурява участие на Майкъл Джей Фокс в сериала "Младият върколак" и филма "Тайната на моя успех", но след това кариерата му удря спирачка.

Майкъл Джей Фокс с почетния си "Оскар". Снимка: Getty Images
Майкъл Джей Фокс с почетния си "Оскар".

Самият той си спомня, че е станал твърде самодоволен и егоцентричен. Отхвърлил е сценария на "Призрак", защото му се сторило, че идеята на режисьора Джери Зукър ще изглежда нелепо, а в началото на 90-те научава, че страда от Паркинсон. Лекарите дават на кариерата му не повече от 10 години живот.

"Това е гадна болест. Не исках да мисля за нея. Не исках да я приема. Просто не пасваше на моята история. Затова се затворих в себе си и започнах да пия", припомня си звездата.

От дупката го изважда съпругата му и възможността отново да възстанови избледняващата си кариера със ситкома "Шеметен град". През 1998 г. Фокс събира смелост и признава в интервю пред Барбара Уолтърс, че страда от Паркинсон.

През 2000 г. създава своя фондация, която да повиши информираността за заболяването.

В последното десетилетие Майкъл Джей Фокс се включи в сериалите "Добрата съпруга", "Успокой топката" и "Смешно отделение", с които извървя финала на актьорските си изпълнения. На 61 г. смята, че е дал достатъчно на екрана.

Новият му приоритет е да поддържа оптимизма си във форма и да влага оставащите му сили в широкото осведомяване за болестта Паркинсон.

"Колкото и философски да говоря за приемането на диагнозата ми, истината е, че Паркинсон продължава да ме рита по задника. Няма да спечеля тази битка, ще я загубя. Но моята загуба може да е победа за някой друг", твърди Фокс.

 

Най-четените