Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Надя Брьониман беше най-известната трансжена в Швейцария, но след 30 г. хормони отново е Крис

Надя Брьониман беше най-известната трансжена в Швейцария, но след 30 г. хормони отново е Крис Снимка: iStock

В продължение на почти 30 години Надя Брьониман е най-известната транс жена в Швейцария. Родена като Кристиан, в края на миналия век решава да смени пола си. Прави го пред погледа на цялата страна - продължилата години трансформация се снима и е показана във филм на швейцарската телевизия SRF.

В края на филма "Смяна на пола: Как Кристиан стана Надя" Брьониман е питана дали отново би го направила, след като вече е преминала през всичко това.

"Само си представете хаоса, който би настъпил, ако кажа "Не". Тогава ще към наистина в задънена улица", отвръща Надя.

И днес е може би именно там.

През 2024 г., на 55-годишна възраст, Брьониман обяви, че отново иска да бъде Крис, и оттогава трябва да отговаря на редица въпроси, включително какъв/каква е, какво следва оттук нататък и, естествено, защо.

Тогава най-известната трансжена в страната казва, че иска да се върне към предишната си същност и че съжалява за смяната на пола си. Споделя, че женствеността все повече ѝ се струва погрешна и иска да се върне към името Крис.

"Аз съм Крис. Човекът, който винаги съм бил. Мъж. И не към небинарен", казва в началото на 2026 г. Брьонеман пред швейцарския Blick.

Той живее в малкото градче Лахен край езерото Цюрих. След като обяви решението си за обратния преход, реакцията е на двата полюса. Има хора, които го подкрепят, има и доста хейт, както и осъдителни коментари, включително от транс общността. Има и такива, които питат кой е той всъщност.

Брьониман разказва, че години наред е носил в себе си желанието за обратен преход и му отнема дълго време да признае пред себе си, че трябва да действа. В началото опитва да потисне вътрешното си убеждение, защото не иска да минава отново през всички трудности.

Освен това заради изключително публичната смяна на пола му се вижда немислимо да обяви отново пред всички, че вече не иска да бъде Надя. Но най-накрая се решава и се вслушва във вътрешния си глас.

"Не ме интересуваше какво мислят другите за мен. Мисълта да продължа да живея като Надя още преди години беше непоносима", казва сега той пред Tages Anzeiger. Съмненията в женската идентичност водят и до психически кризи, паник атаки и пристъпи на омраза към себе си.

Става му трудно да поддържа ролята на Надя, но да се освободи от тази идентичност също изобщо не е лесно. "Да знаеш нещо с ума си и да го усещаш със сърцето и душата си са различни неща, а да го приложиш в ежедневието е съвсем друго предизвикателство", казва той.

При толкова много промени ежедневието му също е сложно. В социалните мрежи например все още е с името Надя, но не заради убежденията си, а по чисто бюрократични причини. Тъй като още не е е вписан като Крис Брьонеман, не може да промени и профила си.

"За мен пътят на обратния преход е почти по-труден и предизвикателен, отколкото беше самият преход", обяснява Брьониман.

При Крис обаче не става дума за физическо връщане назад, а по-скоро за психологическо и духовно.

"Единственото ми желание е да има медицинска подкрепа за всички труден процеси при обратния преход, но това все още липсва в Швейцария", споделя той.

Брьониман вече е минал през доста операции, които са променили тялото му. То не може вече "да се върне", при него по-нататъшни подобни интервенции са изключени и той се отказва от тях. "Отново би било фалшиво. Точно това ме разруши отвътре", споделя той.

Сега говори и за уважението към тялото, с което е роден, и за чудото на природата, както и за горчивото осъзнаване, че не можеш да разбереш живота, ако постоянно се опитваш да го поправиш повърхностно.

"Беше ми дадено здраво тяло, а злоупотребих с него отвъд всички граници", казва той.

Крис е приемал хормони 30 години и това не остава без последствия. "Днес болезнено осъзнавам колко съм натоварил някога здравото си тяло. Имаме едно тяло - съвършено и незаменимо - и трябва да се грижим за него", обяснява той.

Не му е лесно да приеме и настоящото си тяло. "Гледам се в огледалото и виждам форми, които вече не ми принадлежат напълно", казва той и допълва, че е негова отговорност "да приема това тяло такова, каквото е, и да се грижа за него".

Сега той живее изцяло като Крис и иска чрез историята си да покаже, че идентичността не винаги е черно-бяла. Допълва, че терминът "обратен преход" е подвеждащ, тъй като предполага просто връщане назад.

Но пълното връщане назад е илюзия и преходът е необратим, подчертава той.

Предпочита да казва, че върви напред - затова и съзнателно се нарича Крис, а не Кристиан, както в младостта му.

"Точно това много хора не разбират. Последното ми разкриване не е просто връщане към "Кристиан". Невъзможно е да се върнеш напълно - нито физически, нито като личност. И Кристиан, и Надя са част от мен и от последното ми признание успях да преоткрия идентичността си", казва той пред Swissinfo.

Крис обаче разбира защо някои хора го смятат за небинарен - все пак е смущаващо да видиш мъж с гърди, и той се сблъсква с това смущение постоянно. Понякога не е приятно, дори е и болезнено, но за Брьониман е предизвикателство.

"Разбирам го. От собствен опит знам, че крайностите са смущаващи, провокиращи и пораждат въпроси. И за себе си намирам все повече отговори", казва той.

Знаейки през какво преминава, Крис Брьониман настоява за забрана на достъпа до блокиращи пубертета терапии и хормони за смяна на пола при непълнолетни.

Според него рискът от решения, продиктувани от погрешни мотиви, е твърде голям. "Трябва да защитим хаотичните години на пубертета", настоява той.

Попитан дали смята, че неговата собствена смяна на пола е била грешка, той не дава категоричен отговор. "Една цялостна, отворена терапия, която да ми помогне да оценя по-добре тялото си и да отчете по-точно психическото ми състояние тогава, би била решаваща", казва той пред Tages Anzeiger.

"Тогава вероятно щеше да се разбере, че в моя случай преходът не е бил път към себе си, а бягство от предишното ми аз", допълва Брьониман.

Затова и смята, че външната промяна не трябва да бъде средство за бягство от вътрешни проблеми."Опитвах се да поправя нещо с операции, а всъщност имах нужда от психична помощ", казва той.

И днес гледа на решението си така: "Беше грешка да се намесвам толкова драстично в цялото си същество със скалпел и хормони".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените