Ако ви попитат кое е най-бързото животно на планетата, без замисляте ще кажете, че това е гепардът.
Тази котка развива спринт с 110 км/ ч и е създадена точно за това - издължено тяло и крайници, дълга опашка за контрол за завоите, нокти като шпайкове, гъвкав гръбначен стълб.
На земята и за кратки разстояния никой не може да победи гепарда. Във въздуха обаче не е така. Една птица развива скорост, немислима за сухоземните създания - соколът скитник.
Официално регистрираната най-висока скорост на този хищник - според Книгата за рекордите на Гинес, е невероятните 320 км/ч при пикиране.
Това официално прави този вид соколи най-бързите представители на животинския свят на цялата планета.
Нещо повече - правени са опити, при които сокол скитник е развил 389 км/ч. За целта птицата на име Верен е била пускана от собственика си от самолет "Чесна" от височина от над 5000 метра, а експериментът е бил част от документален филм на National Geographic.
Соколът скитник, който се среща и в България, е сред най-ефективните хищници на планетата, което се дължи основно на неповторимата му скорост.
Дори когато лети в права линия, без да се спуска към плячка, този вид сокол е много бърз - достига между 40 и 55 км/ч при придвижване и 112 км/ч при преследване на дивеч.
За да може изобщо да оцелее, пикирайки с над 300 км/ч, тази птица има характерна физиология и форма на тялото. Соколът е лек, с идеална аеродинамична форма. Тежи от 500 до 1000 грама, дължината на тялото му достига 50 см, а размахът на крилете - от 80 до 113 см.
Има малки израстъци на клюна, които отвеждат въздуха, който иначе би влязъл под убийствено високо налягане в белите му дробове. Очите му са защитени от мигателни мембрани - прозрачен трети клепач, който ги предпазва и овлажнява.
Плячката на сокола скитник обикновено са други птици.
Той ловува, като обикаля определен район на голяма височина и чака в периметъра му да се появи подходяща плячка. Избира само една жертва и се спуска с пикиране към нея. Когато я доближи, забавя леко и я удря с нокти, за да я нарани достатъчно и тя да падне на земята, където я доубива с удар на клюна.
Високата скорост му помага допълнително и с това, че може буквално да издуха и зашемети жертвата, налитайки толкова бързо към нея. Все пак накрая соколът разтваря криле, за да забави - иначе ударът ще убие и него.
За целта му е нужна още една впечатляваща черта - бърза визуална обработка, която позволява на птицата да регистрира 129 образа в секунда.
Преди няколко десетилетия тези величествени хищни птици са били на ръба на изчезване заради използвания през миналия век от хората пестицид ДДТ.
С него са били отровени хиляди соколи, както и други видове птици, а ДДТ е увреждал и яйцата им. След като химикалът е забранен през 1972 г., популациите започват да се възстановяват.
У нас тези птици са застрашен вид.
Срещат се най-често в планинските и полупланинските райони - Стара планина, Рила, Пирин, Родопите и Предбалкана, като обикновено обитават скални стени и ждрела.
Затова, когато сте по планините, хвърляйте по един поглед високо в небето - може и да видите тази удивителна птица.
