Именно така се чувства човек, когато е на терасата току под покрива на културен център "Ставрос Ниархос" в Атина.
Оттам се разкрива великолепна гледка, като от едната страна е Атинската ривиера, от другата - живописният квартал Калитеа, а от третата се вижда Акрополът. Сградата събира в себе си Националната опера, Националната библиотека, пространства за театър, за четене, за разходки и за отдих.
Приживе Ставрос Ниархос и Аристотел Онасис са двама смели предприемачи, които непрекъснато се състезават един с друг в разточителния си начин на живот.
Със сградата на културния център Ниархос се оказва своеобразен посмъртен победител, защото тя е истинско архитектурно чудо.
Първоначално Ниархос иска да завещае солидна сума на Националната библиотека и опера за тяхното реновиране, но се оказва, че и двете сгради са морално остарели, а библиотеката едвам побира колекцията си. Така през 1998 г. започва проектирането на културен център "Ставрос Ниархос".
За целта е нает италианският архитект Ренцо Пиано, който стои зад центъра "Жорж Помпиду" в Париж. От Пиано се изисква същия размах на фантазията, че и по-голям, защото сградата трябва да бъде построена по природосъобразен начин.
Основните материали в културния център са фиброцимент, алуминий, стомана и стъкло. Около центъра е оформен и хълм, покрит със зеленина, под който всъщност се помещава операта. До покрива се стига с панорамен асансьор и е изградена площадка, от която посетителите да се насладят на гледката и да поснимат.
Културният център е разделен на две огромни основни част, всяка от които да дава максимално мащабна гледка към Атина.
Според архитект Пиано по този начин посетителите се свързват с гръцката столица по неповторим начин. Сградата е официално открита през 2006 г., като тогава гръцките медии отбелязват, че проектът на обща стойност 617 млн. евро поставя началото на нова ера за гръцката архитектура.
Там място намират не само операта и библиотеката, но и агора за дискусии на открито, зеленчукова градина, няколко площадки из етажите, от които посетителите да се радват на пейзажа към Белия град.
И все пак най-забележителна си остава терасата, по която когато човек се разхожда, има чувството, че това е покривът на Атина.
Аз извадих истински късмет, защото бях там в златния час, когато залезът осветяваше всичко наоколо - гръцката столица, Егейско море, Акропола.
Ренцо Пиано обаче се е погрижил стигането дотам да е също толкова забележително. За да се озове пред културен център "Ставрос Ниархос", човек трябва да обходи дълъг 400 метра воден канал, който е "перлата в короната" на парка около сградата (с обща площ от 210 хил. кв. метра).
Когато застанеш пред канала и гледаш към сградата, няма как да не те обземе известно чувство за малоценност и за нищожество пред мащабите на съоръжението.
В единия край във водите има и музикални фонтани, които образуват разнообразни фигури на фона на класическа музика. Че сме в Гърция подсказва изобилието от маслинови дръвчета, педантично засети в прави редици. Озеленителите са използвали още туи и кипариси.
Около културния център кипи не само културен живот. През целия ден е пълно с цели орди ученици, които озвучават пространството с гласовете си.
Дворът е примамливо място за срещи и отдих, защото в него има няколко будки за улична храна и кафене.
Много от гърците обаче нямат никакви притеснения да седят и по стълбите около сградата, дори и след като слънцето залезе и времето го позволява.
По мое скромно мнение обаче културен център "Ставрос Ниархос" си заслужава две посещения, като едното със сигурност да бъде през деня на ярка слънчева светлина. Да изпиеш едно силно гръцко кафе на припек, докато пред теб е окъпаният в слънце канал и културният център е невероятно.
През зимата тепърва се предвижда водният канал да се превръща в ледена пързалка и около нея да се обособяват коледни базари.
