Когато Джон Галиано показва първата си колекция, редакторите веднага му лепват етикета "дивото дете на британската мода", без осъзнават, че за неговия живот и работа думата "диво" е слабо определение.
Британецът влиза в средите на висшата мода с летящ старт, който по-късно ще се сочи като причина за неговото тежко падение.
През 1996 г. Галиано е избран за главен творчески директор на френската дизайнерска къща Dior, един от най-известните и добре продаваеми брандове в света, само след 6 години работа като дизайнер.
Тогава британецът е на 36 години с изграден вкус на театралността на подиума и готов да преобърне класическия стил на Dior с главата надолу.
Тази кариера обаче не продължава толкова дълго, колкото всички си представят през 90-те. През 2011 г. след поредица от скандали около дизайнера, които вредят и на френската марка, Галиано стига пика на циничността си с антисемитски обиди по адрес на жена.
Инцидентът се разиграва в парижки бар и е шумно отразен от медиите, понеже човек, станал свидетел на случката, я е заснел с телефона си и я е публикувал в YouTube. Малко е да се каже, че кадрите са смущаващи. На клипа, видимо неадекватен, Галиано се обявява за привърженик на Хитлер и напада жена с антисемитски обиди.
Отзвукът след случката във Франция е оглушителен, а Dior, които до този момент са видели достатъчно от непредвидимото и неконтролируемо поведение на дизайнера, решават да го уволнят.
Още по-неудобно е, че актрисата Натали Портман, тогава водещо лице и посланик на модната къща, е с еврейски произход.
"Като човек, който е горд евреин, не искам в бъдеще името ми да бъде свързвано с това на господин Галиано. Надявам се поведението, което всички видяхме, да е стимул за борба с грозните предразсъдъци за етносите, които все още съществуват", написа актрисата, след като гледа видеото.
След като се сблъска с последиците и обществените реакции, британецът си посипа главата с пепел, като се извини и се регистрира в клиника за лечение на зависимости.
Но сега, 11 години след тази случка, Джон Галиано вижда събитията от друг ъгъл и смята, че уволнението му от ръководния пост във френската модна марка е било неоснователно.
По тази причина той внесе иск за обезщетение от 15 милиона долара, които иска от бившите си работодатели.
Преди делото да се задвижи по същество, нека върнем лентата малко назад. Отношенията между Dior и моделиерът са обтегнати кажи-речи от самото начало на съвместната им работа. Инцидентът с публикуваното видео е просто последната капка, която прелива чашата на търпението.
Диалогът се изостря още в годината, когато Галиано застава начело на марката и хвърля всичките им традиции на боклука. Дизайнерът дава да се разбере, че вкусът му към естетика принадлежи на ерата на Мария Антоанета и орнаментите на Версайския дворец.
Това го вдъхновява за създаването на свръхобемни, артистични, но негодни за носене рокли, докато в същото време Карл Лагерфелд от Chanel и Джани Версаче от Versace задават нови тенденции в удобното облекло, които се харесват и на знаменитостите, и на обикновените жени.
Dior остават в периферията с версайските си тоалети и това не им харесва. През 2000 г. обаче Галиано им доказва, че може да сътвори и нещо по-лошо.
Дизайнерът пуска линия от дрехи, за която казва, че е вдъхновена от бездомниците, разхождащите се пред очите му всяка сутрин в Париж, докато тича. И когато Галиано казва, че е вдъхновен от бездомници, не се шегува.
Колекцията му пролет/лято представлява рокли от изрезки на вестници, скъсани панталони и чанти във вид на найлонови торбички. Гримът и косите на моделите също са включени във визията. Целенасочено те са стилизирани така, че да изглеждат все едно не са се къпали минимум една година.
John Galliano’s 2000’s Newspaper collection for DIOR was inspired by homeless people who slept on newspaper. He received so much backlash for appropriating poverty, but this collection became an “iconic moment” in fashion history as so many celebs wore it on tv. #FashionFact pic.twitter.com/XLyGqYBT0B
— ItGIRL (@AaliyahJay) April 29, 2021
Редакторите измислят саркастичното "клошарски шик" за заглавие на модната линия, а големите издания заливат Галиано и Dior с критики, понеже превръщат един от най-големите социални проблеми на френската столица в модно шоу.
"Не знам кой от двамата е по-лошият. Дизайнерът, който вижда бездомниците като естетически обекти, или нюйоркският кмет, който изобщо не ги вижда", пишат "Ню Йорк Таймс".
"Разбира се, трудно е да си представим, че клиент на висшата мода ще похарчи 25 000 долара за рокля, с която ще изглежда като скитник", коментира от друга страна Le Monde.
Въпреки тези отзиви Dior все още са склонни да търсят общ език с моделиера до март 2011 г. и видеото, на което крещи: "Аз обичам Хитлер".
Когато договорът между Галиано и Dior e прекратен (от което модната марка само печели), дизайнерът решава, че е дошъл моментът да признае проблемите и да потърси начини за решението им.
Месеци след публичното му уволнение, той се регистрира в клиника за лечение на зависимости в САЩ, а през 2015 г. в интервю за "Гардиън" потвърждава, че през целия си процес на работа е бил пристрастен към алкохола и наркотиците.
"Аз съм алкохолик. Аз съм наркоман. Това не е извинение, но не смятам, че съм виновен за заболяването си. Както и да е, ще поема отговорността и ще се постарая да бъда по-добър. Всеки ден се изправям пред битка за живота си", разказва Галиано.
Тогава той беше в известен смисъл благодарен на Dior за отстраняването му от поста, понеже с това е осъзнал колко сериозен е проблемът му с дрогата.
"Преди винях другите за всичко лошо, което ми се случва, но вече вярвам, че съм готов да си понеса последствията. Бях много срамежлив човек, а партита ми даваха кураж. Не виждах как ще спра. Днес щях да съм мъртъв, ако Dior не ме бяха уволнили. Щях или да съм в институция за психично болни, или два метра под земята", каза Галиано.
Няколко години по-късно обаче той запя друга песен.
Сега, освен от себе си, търси отговорност и от френската компания, която го остави без работа на фона на силно оронен имидж, който и до днес не може да възстанови до най-ранния му блясък.
