Учени от Кеймбридж установиха, че може и да има такова нещо като "дълъг пубертет". Те доказват, че човешкият мозък достига своя пик едва в началото на тридесетте.
По този начин митът, че съзряването приключва с края на тийнейджърските години бе опроверган от ново изследване.
Резултатите показват, че мозъкът остава в така наречената "юношеска фаза" до началото на 30-те години, когато когнитивните способности достигат своя връх.
Проучването, публикувано в престижното списание Nature Communications, анализира мозъчните връзки на близо 4000 души на възраст от 0 до 90 години. Данните разкриват, че нашият най-важен орган преминава през пет етапа на развитие, като ключовите повратни точки настъпват на 9, 32, 66 и 83-годишна възраст.
[[image:388603,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/03/8603/388603/320x180.jpg]]
"Мозъкът се преструктурира през целия живот. Той постоянно укрепва и отслабва връзките си, но това не е линеен модел - има колебания и фази на активна промяна", коментира д-р Алекса Мусли пред BBC.
Според изследователите, тези етапи съвпадат с основни житейски периоди.
Детство - от раждането до 9-годишна възраст
[[image:388600,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/00/8600/388600/320x180.jpg]]
В този период мозъкът бързо нараства по размер, но също така изтънява излишъка от връзки между мозъчните клетки, наречени синапси, създадени в началото на живота.
Мозъкът става по-малко ефективен по време на този етап. Той работи като дете, което се лута из парка, отивайки където му хрумне, вместо да се движи направо от А до Б.
Юношество - от девет до 32 години
[[image:388602,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/02/8602/388602/320x180.jpg]]
Това се променя рязко от деветгодишна възраст, когато връзките в мозъка преминават през период на безмилостна ефективност.
"Това е период, в който рискът от появата на психични разстройства е най-голям", казва д-р Мусли.
Заключението на специалиста не е съвсем изненадващо, но е и най-новото доказателство, че развитието на мозъка приключва много по-късно, отколкото сме предполагали.
Някога се смяташе, че то е ограничено до тийнейджърските години, преди неврологията да покаже, че продължава до 20-те години, а сега и до началото на 30-те.
Зрялост - от 32 до 66 години
[[image:388605,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/05/8605/388605/320x180.jpg]]
Следва период на стабилност за мозъка, тъй като той навлиза в най-дългия си етап, продължаващ цели три десетилетия.
Промяната е по-бавна в сравнение с предишния бурен период, но тук виждаме, че подобренията в ефективността на мозъка се поемат в обратна посока.
Д-р Мусли каза, че това "съответства на платото на интелигентността и личността", което много от нас са наблюдавали или преживели.
Ранно стареене - от 66 до 83 години
[[image:388601,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/01/8601/388601/320x180.jpg]]
То започва на 66 години, но не под формата рязък и внезапен спад. Вместо това се наблюдават промени в моделите на връзки в мозъка.
Вместо да координира като едно цяло всички свои дялове, мозъкът все повече се разделя на области, които работят в тясно сътрудничество - като членове на група, които започват свои солови проекти.
Въпреки че проучването разглежда здрави мозъци, това е и възрастта, в която евентуално започват да се проявяват деменция и високо кръвно налягане, които засягат здравето на мозъка.
Късно стареене - от 83 години нататък
[[image:388604,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/04/8604/388604/320x180.jpg]]
На 83-годишна възраст навлизаме в последния етап. Данните за тази група са по-малко в сравнение с другите групи, тъй като намирането на здрави мозъци за сканиране е много по-трудно. Промените са подобни на тези при ранното стареене, но са по-силно изразени.
Защо това откритие е важно?
Разбирането на тези фази може да хвърли светлина защо рискът от различни заболявания варира през живота.
"Много неврологични и психични състояния са свързани с начина, по който е "окабелен" мозъкът. Разликите в тези връзки могат да предскажат трудности с вниманието, езика и паметта", коментира проф. Дънкан Астъл от Университета в Кеймбридж.
Въпреки че всеки човек е индивидуален и може да навлезе в тези етапи по-рано или по-късно, учените са поразени колко ясно тези възрастови граници се открояват в данните. Резултатите дават нов поглед върху връзката между биологичното развитие на мозъка и социалните промени като пубертета, родителството и старостта.
