Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Загуби крака си на 19 г., спечели олимпийски медал, а сега може да полети в Космоса

Британецът Джон Макфол е избран за първия парастронавт Снимка: БГНЕС
Британецът Джон Макфол е избран за първия парастронавт

41-годишният британец Джон Макфол пише история. Той беше избран сред 200 кандидати, за да бъде обучаван от Европейската космическа агенция (ЕКА) като първия в света "парастронавт" - космонавт с увреждания.

От агенцията обявиха най-новите попълнения астронавти, които ще преминат през тренировки и вероятно ще заминат на мисия в Космоса. Сред тях са 5 професионални космонавти, 11 резерви и един с физическо увреждане - Джон Макфол.

Това е едва третият път, когато Европейската агенция обявява нови попълнения, а нови хора за изпращане в Космоса се избират за пръв път от 13 г.

Британецът Макфол е част от проекта на ЕКА, който цели да проучи възможно ли е човек с увреждания да е част от мисия в Космоса.

След консултации с редица специалисти, включително от Параолимпийския комитет, от ЕКА обявяват през 2021 г., че набират кандидати с увреждания - хора, които нямат стъпала или крака, хора с различна дължина на краката или хора, високи под 130 см. Целта е, ако те участват в мисия, това да е безопасно за тях, но и участието им да е ефективно, колкото това на на останалите астронавти. Идеята на ЕКА не е да се търсят туристи, а пълноценни членове на екипажите.

Затова извън увреждането кандидатите трябваше да покрият останалите физически и образователни изисквания на агенцията. Избран е 41-годишният британец.

Джон Макфол е загубил крака си при катастрофа с мотопед в Тайланд, когато е на 19 г. Занимавал се е с бягане и преди това, а след рехабилитацията се връща към пистата.

Снимка: Getty Images

Представлява Великобритания на редица състезания за параолимпийци, а най-доброто му постижение е на Параолимпиадата в Пекин през 2008 г., където печели бронзов медал в спринта на 100 метра. Има медали на 100 и 200 метра и от световно първенство.

След Пекин прекратява спортната си кариера и се отдава на друга своя мечта - да учи за лекар. Завършва медицина в Кардиф, Уелс, и работи като ортопед в Англия.

Самият Макфол няма никакви съмнения, че е подходящ за мисия в Космоса и има нужната физическа и психическа сила.

"Чувствам се много комфортно в кожата си. Загубих крака си, бях параолимпиец и успях да се опозная емоционално. Тези фактори и трудностите в живота са ми дали увереност и сила, както и способността за вярвам в себе си и че мога постигна всичко, което си поставя за цел", обяви британецът при представянето си от космическата агенция.

"Не съм мечтал да стана астронавт. Когато от агенцията обявиха, че търсят кандидат с физически увреждания за проекта си, интересът ми беше разпален", допълни лекарят.

Това, че Джон е избран за проекта, не му гарантира, че ще отиде в Космоса.

Той ще започне тренировъчна програма, в която инженери и дизайнери ще проверят дали е възможно да лети в Космоса.

Това е доста сложно - например в момента всички съществуващи системи в космическите ракети и на Международната космическа станция са проектирани за хора с определена височина. "Как това може да се отнася към хора с по-малък ръст? Как да сме сигурни, че те могат да стигат копчетата", дава пример Гийом Веертс, шеф на отдела за космическа медицина в ЕКА, цитиран от Би Би Си.

Проучванията ще продължат 2-3 години и ще се изследват потенциалните пречки за човек с увреждане при тренировъчния процес, както и дали са необходими промени по космическите костюми или на самите космически кораби.

От агенцията обясняват, че макар да не могат да гарантират, че Джон ще лети в Космоса, са решини да опитат с всички сили да работят за постигането на това. 

Ако Джон Макфол и проектът на космическата агенция успеят, след 5 години той може да полети в Космоса като астронавт.

Не е ясно - ако стигне до полет, къде би могъл да бъде насочен Макфол.

Избраните с него професионални астронавти ще се обучават за мисии, в които акцентът е по-малко върху Международната космическа станция и повече върху изследването на Луната. Европа се надява до края на десетилетието да прати човек на Луната.

 

Най-четените