Когато Антъни Хопкинс получава сценария за филма "Тор: Богът на гръмотевиците" (2011 г.), пише върху първата страница три букви: N.A.R. Абревиатурата крие зад себе си No Acting Required ("Не се изисква актьорско майсторство").
Съкращението е откраднато от Грегъри Пек, който в годините на класическия Холивуд е ограничавал оценката си за това дали един филм ще е качествен или посредствен до три букви - N.A.R. Кратък и изчерпателен сигнал, който в кариерата на Антъни Хопкинс е компас към силните роли на големия екран.
Макар че приема да играе Один във високобюджетното фентъзи на Marvel, с ръка на сърцето Хопкинс не може да похвали превъплъщението си в скандинавския бог.
"Нахлузиха ми доспехи, обръснаха ми брадата. Седях на трон и крещях от време на време. И вие може да го повторите пред голям зелен екран, без да сте професионален актьор. Грегъри Пек е казвал същото за ролята си в "Моби Дик". Само гледаш напред и си представяш морето. Това е. Не се изисква актьорско майсторство", коментира Хопкинс пред The New Yorker.
Следвайки съветите на театралния режисьор Джон Декстър и актьора Лорънс Оливие, Антъни Хопкинс е научил да поставя сценария на пиедестал при старта на нов проект. Ако текста е осеян със слаби места, няма режисьор или талантлив актьор, който да запълни всички пропуски, смята британеца.
"Когато имаш на 99% перфектен сценарий, не са нужни големи усилия. "Остатъкът от деня", "Мълчанието на агнетата", "Бащата" са почти перфектни. Трябваше само да си науча репликите и да позволя на думите да заживеят в мен. А аз само се движех на сцената. Сякаш свирех творба от Шопен и повтарях нотите, които съм чул", споделя актьорът.
Сред брилянтните насоки, които Хопкинс е получавал от Лорънс Оливие в годините си на театралната сцена, е "Придържай се към простотата". Или просто прочети текста и си представи историята. Без излишна мелодрама, без излишно напрежение.
Това и прави, когато получава сценария на Флориан Зелер за "Бащата". В предварителния разговор режисьорът държи да се знае, че е посветил сюжета на Хопкинс, понеже именно образът на актьора оживява във въображението му, докато сглобява историята.
По тази причина и главния герой се казва Антъни. А, четейки, актьорът открива и друга препратка към своята биография - рожденият ден на персонажа съвпада с неговия рожден ден - 31 декември 1937 г. Самият актьор решава да добави и пояснението "петък" към текста, за да даде представа, че героят му някога е бил с безупречна памет.
Без да е срещал човек с деменция, Хопкинс намира път към объркването и дезориентацията на Антъни от "Бащата" от раз. По негови думи - автоматично, но този път не е защото ролята е написана елементарно, а защото разполага с достатъчно опит и умения, за да стъпи в нея с лекота.
"Спомням си първата ни сцена с Оливия Колман. От самото начало не беше трудно да се работи с нея. А след като разполагахме и с текст, който да ни води като карта, играта не беше въпрос на майсторство, а на опитност. Нека да се изразя така: ако сте го правили достатъчно дълго, с времето влизането в нова роля става все по-лесно", споделя Хопкинс.
Хопкинс не е сред актьорите, които ползват личния си живот като отправна точка за кариерата. Нито търси сходства между себе си и героя, за да го изглежда възможно най-автентично.
От всички филми, в които е участвал за 54 г. на екран, актьорът се вижда най-близо до героинята на Оливия Колман в "Бащата", защото също като нея, той известно време се грижи за болния си и раздразнителен баща.
На Коледа 1979 г. бащата на Антъни Хопкинс е приет в болница след масивен инфаркт и лекарите успяват да спасят живота му на косъм. За година обаче той е прикован към легло и изисква непрекъснати грижи около ежедневните си физически нужди.
"Посещавах го и казвах онези празни обещания, за която знаем, че няма да се сбъднат. Заричах се, че ще го взема с мен и ще пропътуваме цялото разстояние от Ню Йорк до Лос Анджелис. Той обичаше Америка и тази идея го зарадва. Дори му купих стара пътна карта, за да разглежда маршрута. Така и не отидохме на това пътешествие, а пътната карта беше от последните му вещи, които запазих за себе си", споделя актьорът.
Хопкинс си спомня, че баща му често е прекалява с алкохола, което е смятал за нормално в младостта си предвид факта, че са от Уелс и имат кръчма. Но след смъртта му, не спира да вини чашката за случилото се и решава, че в памет на починалия си родител ще откаже алкохола. Вече 40 години спазва това обещание.
Неговите хобита не са типичните холивудски запои, след които не остават спомени. От една страна, това се дължи на възрастта му, а от друга - на желанието му да поддържа въображението си живо независимо от пандемията и ограниченията.
Актьорът прекарва свободното си време в рисуване, свирене на пиано и поддържане на Instagram страницата си, която събира всичките му творчески експерименти.
"Забавлява ме всяко занимание, чрез което се уча на нещо ново, а пандемията ми даде време, за да си намеря ново хоби. Наскоро обаче се имунизирах с първата си ваксина, а съвсем скоро ще последва и втората, така че животът ще може да се върне към нормалния си ритъм. Но дотогава ще продължа да свиря на пиано, да рисувам и да си играя с котката", казва Хопкинс.
