Всичко започва от един спокоен пейзаж - тиха гора и величествени планини се къпят в светлината на изгряващото слънце. Отнякъде се чува лисица, а от другаде - звуците на бебе, което суче от майка си.
Природата позира като за платно на Сезан и сякаш нищо не може да я извади от летаргията. Но секунди по-късно въздухът е разрязан от повтарящ се риф на три застрашително звучащи ноти.
Кадърът се увеличава, а мащабите му показват, че красотата и спокойствието, които действат на зрителите като приспивна песен в първите минути, ще бъдат опустошени от море от танкове. Красивата картина е на път да се превърне в касапница, потънала в кал, кръв, куршуми и тела на млади войници.
Този чисто визуален контраст между войната и мира във встъпителната сцена от "На Западния фронт нищо ново" (All Quiet on the Western Front) дава неопровержимо основание за снимките на нов римейк по едноименния роман на Ерих Мария Ремарк.
Все пак кино технологиите видимо еволюираха от последната екранизация на "На Западния фронт нищо ново" от 1979 г. и сега терорът на войната може да се инсталира в съзнанието на зрителите чрез изключително детайлни изображения и декори.
Кинематографията сама по себе си е достатъчно добра, че да разказва история без думи, и режисьорът Едуард Бергер се е възползвал от качествата ѝ, за да диктува интуитивни впечатления в аудиторията си, както направи и Сам Мендес в "1917" преди него.
В "На Западния фронт нищо ново" няма да чуете пространствени пледоарии за необходимостта от оттегляне на войсковите части. Персонажите не правят пируети, за да демонстрират извънредно геройство, не ви и заливат с оплаквания, че живеят като скотове. Няма многоаспектни политически визии, които търсят разумния, логичен изход от конфликта.
На фронта логиката е проста - едните са приятели, другите са врагове. Като, разбира се, кои ще са своите и кои ще са чуждите зависи от коя страна на историята стоите.
Като първата лента, режисирана от немски режисьор, и със сценарий, редуващ английския с немския и френския, версията Бергер в стрийминг платформата Netflix прехвърля гледните точки в две паралелни сюжетни линии, които се редуват на екрана.
Това е сценарно и режисьорско решение, което отсъства от антивоенния роман на Ремарк и вероятно е добавено в новата адаптация, за да подчертае, че не всички немци от висшите военни кръгове са зли по подразбиране.
Единият наратив в "На Западния фронт нищо ново" се развива през погледа на новобранеца Пол Боймер (Феликс Камермер) - войник, който се присъединява към германската армия от наивен патриотизъм.
Опиянява се от няколко пропагандни речи, фалшифицира преписка, подписана от родителите му, и вкупом със старите си приятели облича униформа, представяйки си как ще изстреля няколко патрона, войната ще свърши, а той ще марширува като победител в Париж, преливайки от гордост, че се е бил в името на отечеството.
Действителността на сраженията обаче се оказва по-различна. Още първият ден в окопите разбива мечтите на Боймер за рицарски битки, а напереният му детски плам е набързо изместен от кръвопролитията и хаоса на терен.
Успоредно с неговите преживявания върви и перспективата за разгара на Първата световна война от стола на политика Матиас Ерцбергер (Даниел Брюл), който води немската делегация, опитваща се да сключи мир.
Той търси компромиса, обмисля тона в преговорите, прехвърля вариантите и макар че агонията на войниците съществува някъде в ума му като мотив да впрегне усилията за прекратяване на огъня, е трудно да усетим Ерцбергер като равен на Боймер, когато стане въпрос за последствията от войната.
Докато Ерцбергер се тормози в стаи с меки кресла и дебели, тежки пердета, на отрупани със закуски маски, Боймер стреля по армия от танкове с пушка и гледа как приятелите му са изгаряни живи от настъпващите сили.
Въпреки че леко отклонява първото лице от романа на Ремарк, тази интертекстуалност в сцените показва, че Едуард Бергер и за момент не е помислял да обезцени трагедията на войника на фронта чрез симетрично развиващата се тегоба на един политик. Колкото и да страда Ерцбергер, неговите мъки са само нюанс на общия фон.
Филмът върви напред-назад между двата разказа и докато възрастните мъже се карат, младите умират. Битките стават по изтощителни и по-жестоки, а камерата само сменя ъгъла, за да покаже пълния обхват на посегателството към човечеството и природата.
"На Западният фронт нищо ново" под режисурата на Бергер е перфектният укор към войната, защото абсолютизира ужаса от бойното поле, без да използва агитации.
Филмът е достатъчно красноречив чрез зрелищните гледки - чрез "зелените" войници с розови бузи, чийто лица се превръщат в мишени, чрез гнойните рани, чрез прегазените домове, чрез закуската от две сурови яйца...
С лаконични реплики и диалог Бергер дава да се разбере, че на фронта няма победители и губещи, а само свидетели редуващи се ужасяващи събития. Всяко от които е по-мрачно от предишното.
"На западния фронт нищо ново" е наличен в стрийминг платформата Netflix от 28 октомври.
