В историята на Холивуд звездите, които са печелили съдебни дела срещу големи студиa, са малко и са предимно мъже - Бърт Ланкастър, Кевин Костнър, Силвестър Сталоун.
През 60-те години, когато Елизабет Тейлър внася иск срещу 20th Century Fox за заплатата си в "Клеопатра", действията ѝ са приети като радикални.
По това време Тейлър е сред най-високо платените звезди в Холивуд. Не се очаквало да иска повече.
Ето защо за съвременниците на актрисата развръзката по казуса ѝ е невероятна. Филмовото студио гигант се съгласява да плати 7 милиона долара допълнително към хонорара на звездата след феноменалния успех на "Клеопатра".
Историята за това как Елизабет Тейлър е огънала един от най-големите киноиграчи в индустрията е превърната в поучителна приказка за Холивуд.
Поуката е, че актрисите няма и не искат да бъдат третирани като красив декор на снимачната площадка, а когато някой настъпи правата им ще надават глас.
Миналата година Скарлет Йохансон изведе тази морална битка едно ниво нагоре.
Подобно на иконата в нейния бранш, звездата от франчайза на Marvel "Отмъстителите" поде съдебна битка срещу Disney, обвинявайки ги в нарушаване на предварителния им договор.
Според адвокатите на актрисата, преди тя да изиграе за последен път Наташа Романоф от спинофа "Черната вдовица", е сключила договор за допълнителни финансови бонуси, които са пряко свързани с представянето на филма на боксофиса.
Уговорката е проведена преди пандемията от COVID-19, преди карантината и преди разпространението на филми да заработи в режим, за който никой не е бил подготвен.
След като целият свят се затвори вкъщи, а киносалоните започнаха да събират прах, Disney самоволно решиха да променят условията на уговорката си с Йохансон, като пуснаха "Черната вдовица" едновременно в кината и стрийминг платформата си.
За актрисата тази стъпка бе индиректен намек, че трябва да се сбогува с многоцифрения си бонус от боксофиса.
Но Скарлет Йохансон не е толкова мекушава, колкото ръководителите на медийния гигант вероятно са предполагали.
Също като Елизабет Тейлър тя внесе иск и успя да уреди спора с извънсъдебно споразумение.
Победата ѝ продължава да отеква както в Холивуд, така и по света. За първи път високопоставена звезда в ерата на стрийминга показа как големи корпорации с дълбоки джобове могат да използват пандемията като извинение, за да не плащат обещаното на служителите си.
"Не можех да седна в ресторант, без някой да ми каже: "Браво на теб" или "Отстоявай себе си". Виждах колко голямо въздействие има решението ми. Поздравяваха ме напълно непознати, които нямат никакво отношение към киното", припомня си актрисата пред Variety.
Търканията ѝ с Disney обаче не минават без някои удари под кръста.
След като представителите на Йохансон обявиха, че ще съдят студиото за вратичката в договора при пускането на "Черната вдовица", от лагера на разпространителя отговориха, че актрисата показва "безчувствено пренебрежение към ужасяващите последици от COVID-19".
Тази реакция разочарова и натъжава Йохансон, но не я отказва от битката.
"Опитаха се да ме нарисуват като трупащия пари чичо Скрудж, а реалността беше съвсем различна. Всички бяхме изолирани, не се появявахме публично, а аз бях много бременна. Не бях напълно в течение с това, което се случва, но бях убедена, че трябва да се застъпя за себе си", разказва звездата.
За нея ролята на Наташа Романоф има и сантиментална страна, която холивудската красавица твърди, че е останала непокътната след грозния ѝ спор за пари с Disney.
През 2010 г., когато влиза в състава на "Железният човек 2", Йохансон носи силни съмнения относно бъдещето на актьорската си кариера. Вярвала е, че е изпяла песента си заради предложенията за роли, които редовно се оказват на бюрото ѝ.
Куцият период за нея започва от оглушителното одобрение на играта ѝ във филма на София Копола "Изгубени в превода". Критиката аплодира на крака достоверното изпълнение на 17-годишната тогава Скарлет, номинират я за "Бафта", но това вместо да отвори актьорския ѝ потенциал, я ограничава.
Индустрията си я харесва като героиня в романтични филми и инатливо я бута към любовните сюжети. Не ѝ е било никак лесно да счупи образа на сексимвол на екрана, извор за първичните мъжки фантазии, и да изиграе нещо различно.
"Беше трудно да се измъкна от тази дупка. Постоянно правех филми от типа "Той не си пада по теб" и не успявах да напредна", споделя Йохансон.
Но най-големият удар по самочувствието ѝ идва, когато губи главната женска роля в "Гравитация" от Сандра Бълок.
"Този филм беше сламката, за която отчаяно се бях хванала. Чувствах се наистина разочарована и обезверена, когато изгубих ролята. Започнах да мисля, че не правя нещо правило. Работата, която ми предлагаха, беше неудовлетворяваща, а когато в ръцете ми се озова предложение да изиграя Мерилин Монро, помислих, че това е краят на творческия ми път", споделя Йохансон.
За излизането от кутията на сексимвол не помогнаха и слуховете, че снимките на "Изгубени в превода" са били "най-нещастния период" в живота на Йохансон. Мълва в средите, която днес иска да опровергае.
"Не съм била нещастна, но определено снимките бяха предизвикателство за мен. Бях много млада, само на 17 г., далеч от приятелите ми от гимназията, и се чувствах изолирана. Със сигурност не бях подготвена и да съм следващата сексбомба на Холивуд, което се отрази негативно на кариерата ми за известно време", коментира актрисата.
Тенденцията е променена едва с "Железният човек 2", който осигурява на Йохансон известност, различна от съблазнителния ѝ вид за мъжете.
По тази причина в нея няма останали лоши чувства въпреки финансовите противоречия около "Черната вдовица".
Продължава да е огромен фен на филмите на Marvel и да ползва ваучерите за безплатен вход в тематичните паркове на Disney, където се среща със силното наследство на Наташа Романоф лице в лице и се гордее, че е се застъпвала за непречупващия ѝ се нрав докрай. .
