От къдравите мустаци на Кенет Брана в образа на Еркюл Поаро, до разплитането на семейни тайни на чай с мляко и препечени филийки в "Имението Даунтън" интересът към класическия британски криминален жанр набира скорост наред с гора от творчески интерпретации.
Някои експериментират с визията на героите като Кенет Брана в двете си адаптации по романите "Смърт край Нил" и "Убийство в Ориент Експрес". Други пренасят духа на викторианските убийства в съвременните години, а трети смесват различни режисьорски виждания и поставят в Агата Кристи, кралицата на престъпните загадки, в центъра на събитията.
"Вижте как бягат" (See How They Run) на режисьора Том Джордж попада в третата категория.
Облегнало се на обещаващата концепция за разследването на убийство на фона на дългогодишния сценичен хит "Капан за мишки" от Агата Кристи, дебютантът в игралното кино Джордж се хвърля с главата напред в неформалния франчайз "британска криминална история".
За да подпре идеята с хумор, той използва сценичните щрихи на майстора в тази работа - режисьорът Уес Андерсън ("Френският бюлетин", "Гранд хотел Будапеща") и гарнира целия проект с първокласната игра на Сам Рокуел, Сърша Ронан и Ейдриън Броуди.
На хартия замисълът звучи като рецепта за визуално изпипан филм със занимателен сюжет, но заради неопитността на Том Джордж "Вижте как бягат" се е превърнал в продукция за еднократна употреба с издишаща амбиция.
Многобройни ретроспекции, тромаво прехвърляне от сцена в сцена и разводняване в характера на персонажите пречат на филма да намери правилния тон.
Историята открива разказвачът във филма и първата жертва на убийство - режисьорът Лео Коперник (Ейдриън Броуди). По правилата на традиционната британска мистерия, в която жертвата е човекът, мразен от всички, за няколко минути на екрана Коперник си създава обилно количество от врагове, след което пада мъртъв зад кулисите.
Намерен е на сцената с отрязан език, заобиколен от широк набор заподозрени, като последното, с което се е запомнил, са неговите кавги и напъните му да пренесе пиесата "Капан за мишки" от Агата Кристи в киното.
Реалният успех на театралната постановка през 50-те години в Лондон е използвана като декор за измислената смърт на Лео Коперник. И намигайки, "Вижте как бягат" често прави препратки и метакоментари към таланта на Кристи в хода на разследването на измисленото убийство.
Във филма образът на детектива, който трябва да стигне до дъното на случая, е поделен между двама герои. Изтощеният инспектор Стопард (Сам Рокуел), чийто процес на размисъл включва многократни паузи в кръчмата, и младата новобранка полицай Сталкър (Сърша Ронан), която прилежно записва всяко свидетелство в малкия си червен бележник.
Колкото и очарователно да е тяхното платонично взаимодействие, отдадената игра на Ронан и Рокуел не може да компенсира останалите липси във "Вижте как бягат" - куцащия хумор, неефективното спояване на театралния мотив с жанровите специфики на Агата Кристи и естетиката на Уес Андерсън.
Том Джордж сам е вдигнал летвата високо с първия си проект за голям екран и както много други заслепени от амбициите си хора, не е преценил правилно възможностите си.
Всеки от силните моменти на филма е изпуснат в развоя на събитията, а на финала стои като набързо скицирана щриха, а не като плътна и добре обяснена идея.
Не липсват обаче опити е тази посока. Има остроумни театрални подхвърляния, има определена комедийна химия, която къкри тихо, но така и не избухва. Налице са и типичните за филмите на Уес Андерсън колоритни визии и карикатурни образи, които предизвикват смях само със съществуването си.
Тези наченки обаче повече са объркали режисьора, отколкото да са му помогнали, защото междувременно, той се стреми да държи историята на "Вижте как бягат" към центъра ѝ - британската криминална история. А от многото теми в главата си, Джордж изпуска дирята на всички.
Вместо да организира "Вижте как бягат" около класическия стил на Агата Кристи и да рискува с очевидното - режисьорският му подход да бъде засенчен от таланта на писателката, Том Джордж е предпочел да направи един безсмислен коктейл, в който хумора и загадките се редуват на сцената като гостуващи звезди.
Нито един от мотивите не превзема история, а само си сменят местата, превръщайки филма в каша от еднократни хрумвания.
Събрани заедно, от героите на "Вижте как бягат" може да се усети истински театрален живец, който е носил потенциал да изпъкне, стига да му беше отделено повече време.
Но набралият сили да постига триумфални творчески постижения режисьор изпуска този шанс и превръща филма си в едно от най-скованите копия, вдъхновени от най-великия писател на мистерии за всички времена.
