В историята на рока има немалко примери за песни, които стават огромни хитове, въпреки че самите им създатели са ги намразили. Кърт Кобейн например вади "Smells Like Teen Spirit" от сетлистите на Nirvana към края на на групата, Radiohead свирят "Creep" рядко и с видима неохота, а китаристът на Blur Греъм Коксън дори обвинява "Country House" за края на една от връзките си.
И все пак историята на Deftones и песента "Back to School (Mini Maggit)" е още по-странна.
Това е парче, което бандата създава сякаш против волята си и то само за да докаже на звукозаписната си компания колко лесно може да се напише хит, докато всъщност се опитва да избяга от клишетата.
Иронията е, че въпреки резервите на самите Deftones, "Back to School" се превръща в един от най-разпознаваемите хитове на бандата и до ден днешен.
Групата, която искаше да избяга от определението "ню метъл"
Към края на 90-те музикалната сцена започва да се променя чувствително - грънджът се е оттеглил със смъртта на някои от идолите си, а на преден план излиза нова вълна от по-агресивни, по-нахакани и по-тежки банди, които смесват рапиране с DJ семпли и резки китари.
Korn са сред най-големите рок групи на планетата след успеха на "Follow the Leader", а Limp Bizkit постигат огромен пробив със "Significant Other", докато банди като Slipknot и System of a Down също набират скорост.
Още след втория си албум "Around the Fur" (1997) Deftones започват съзнателно да се дистанцират от етикета "ню метъл" (nu metal). Жанрът е в подем и все повече групи биват окачествявани точно по този начин. Това обаче дразни бандата.
"Първият ни албум излезе, малко след като Korn пуснаха своя, и веднага започнаха да ни сравняват. Тогава започна да се налага терминът "ню метъл" и ни поставяха в една и съща категория. Още около Around the Fur усещах, че ние тръгваме в друга посока от това, което хората очакват от нас", разказва вокалистът Чино Морено в интервю за сп. Spin през 2016 г.
Според него по това време групата вече е искала да експериментира и да разшири звученето си, за да се отличава от останалото множество. Парадоксът е, че успехът на "Around the Fur" само усилва връзката на Deftones с ню метъла - точно когато те искат да се отдалечат от него.
А това създава очаквания - както сред феновете, така и в лейбъла, с който групата е подписала договор - Maverick. От компанията логично очакват нов материал, който да яхне вълната на ню метъла и да се наложи като едно от водещите имена в жанра.
Deftones обаче нямат никакво намерение да правят подобно нещо.
"Papa Roach и Limp Bizkit станаха огромни групи, дори по-големи от нас. От компанията намекваха, че тази музика се продава страхотно и трябва да се възползваме. А ние бяхме напълно против. Не защото мислехме, че сме по-добри. Просто искахме да направим нещо по-различно", спомня си Морено.
Рискът, наречен "White Pony"
Резултатът е White Pony (2000) - албум, който днес се смята за един от най-смелите и влиятелни записи в модерния метъл. По онова време обаче промяната в звученето изглежда рискована.
Вместо типичните за жанра агресивни рифове, албумът залага на изграждането на атмосфера, меланхолия и по-ефирно звучене.
"Хората си мислят, че когато подпишеш договор със звукозаписна компания, всичко е наред. Но има огромен натиск. Трябва да направиш много хора щастливи - включително и феновете. А нашите фенове са много отдадени", казва Морено в интервю за Alternative Press през 2000 г.
В този контекст "Back to School" всъщност изобщо не е част от първоначалната концепция на албума. Парчето представлява по-агресивна рап-метъл версия на финалната песен Pink Maggit. И групата решава, че то просто не се вписва в атмосферата на "White Pony".
"Тази песен никога не е принадлежала на албума. Ние предадохме White Pony на компанията без нея", казва диджеят на групата Франк Делгадо.
Проблемът е, че хората от Maverick чуват песента и тя им харесва... много. Те виждат в нея точно това, което смятат, че липсва на целия албум "White Pony" - тежест и ударен сингъл.
"Ще ви покажа колко е лесно"
Deftones първоначално категорично отказват да издадат песента. По думите на Чино Морено парчето дори не е довършено, а никой в групата не е искал такова хип-хоп звучене да влиза в албума.
Това поставя бандата и лейбъла в патова ситуация. Едните искат чистата си музикална визия, а другите - сигурен хит, който да изтика новия, рискован албум напред в класациите. В крайна сметка Морено предлага решение - "Back to School" да излезе като отделен сингъл.
"Първо исках да пратя тази идея по дяволите. После си казах: ще им покажа колко лесно се прави хит. Записах рап част, съкратихме малко песента и половин час по-късно хитът беше готов", разказва той.
През октомври 2000 г. "Back to School (Mini Maggit)" излиза като отделен миниалбум. В него има и концертни записи, както и акустична версия на "Change (In the House of Flies)".
От лейбъла дават пари и за записването на видеоклип към парчето. Така по MTV се появява видео, в което бандата свири в американска гимназия, заобиколена от скейтъри, спортисти и готици - стереотипен музикален клип за песен, която Deftones смятат, че е също толкова стереотипна за жанра си.
Песен, която групата така и не се научи да обича... за разлика от феновете
Оттогава насам отношенията на Deftones с "Back to School" остават сложни. Според Setlist.fm това е едва 32-рата най-изпълнявана песен на групата на живо и след 2018 г. е звучала само три пъти на концерт.
Самият Чино Морено дори я определя като "грешка" и "калкулирана песен". Иронията става още по-голяма, когато лейбълът решава да преиздаде "White Pony" с "Back to School" като първа песен в албума.
"За нас първото издание беше завършеният албум", казва Морено през 2002 г. "Когато излезе тази версия, всички почувствахме: "По дяволите, направихме компромис." И много от феновете ни го усетиха."
Въпреки всичко "Back to School (Mini Maggit)" остава песен, към която много слушатели изпитват силна носталгия - дори и да не се смята за върхов момент в кариерата на Deftones.
Дали това е правилната песен в грешния момент или грешната песен в правилния момент, едно е сигурно - наследството ѝ остава... дори и самите Deftones да не искат да го признаят.
