Изпращаме една страхотна година за музиката и специално за феновете на рока и метъла.
Невероятно е колко много големи групи излязоха с нови албуми през 2022-ра и колко много от тях оправдаха високите очаквания.
Доста неща се случиха с Megadeth, след като миналият им албум спечели "Грами", но те се завърнаха с познатата си класа. Slipknot дойдоха в България и зарадваха тукашната публика, а албумът им показа колко са се развили музикално.
Ози Озбърн пък ни дари с един от албумите, събрал най-много звезди на едно място и изпълнен с невъзможни за пропускане колаборации.
Джон Фрушанте се завърна в Red Hot Chili Peppers за цели два нови албума през годината, други легендарни групи като Muse и Rammstein също избухнаха. А Ghost се доказаха като модерни класици с техния злокобен хард рок.
Всички те заслужават място в десетката на най-добрите албуми за 2022 г. Ето кои попадат в нея:
Ghost - Impera
Ghost си остава една от най-големите съвременни хард рок банди, както и една от тези, които предизвикват най-ожесточени дебати.
Ако музиката на шведите не ви е допадала досега, едва ли ще ви спечели и с Impera. Но това не пречи на албума да бъде изключително класен и да представлява още една стъпка напред за групата като наследник на Prequelle (2018).
Impera е пълен с комплексни, разнообразни и мощно звучащи песни с грабващи и запомнящи се мелодии.
Именно поп елементите са тези, които отблъскват някои по-претенциозни слушатели, но и които правят Тобиас Форге и бандата му толкова комерсиално успешни.
Форге все повече разширява обхвата в композициите си. Мрачната акустична прелюдия Imperium преминава в хитовата Kaisarion, по-нататък чуваме красиво пиано в Griftwood и оркестрова войнственост в Twenties.
Албумът завършва с величествената Respite on the Spitalfields, която нищо чудно да си остане големият магнум опус на Ghost.
Red Hot Chili Peppers - Unlimited Love
Истинско щастие за феновете на фънк рок легендите е завръщането на китариста Джон Фрушанте.
След известно време работа, Red Hot най-сетне пуснаха първата нова музика с Фрушанте от 2006 г. насам и определено не разочароваха. И четиримата вече надхвърлиха 50 години, но музиката им продължава да звучи все толкова свежо, стегнато и зареждащо.
Синглите Black Summer и These Are the Ways са сред най-доброто, което Red Hot са създавали в късната си ера, а Фрушанте отново разкрасява всички песни с неподражаемия си стил на композиране, свирене и пеене.
Още през октомври се появи албумът продължение, наречен Return of the Dream Canteen и така Red Hot Chili Peppers зарадваха слушателите с двойна доза нова музика през 2022 г.
Вторият албум е резултат от същите звукозаписни сесии като Unlimited Love и макар че е по-слабият от двата, също предлага предостатъчно ценни моменти за милионите фенове на групата.
Korn - Requiem
Трудно е да бъдат измислени суперлативи за Korn, които вече не са били използвани, за да се опишат американските ню метъл гиганти.
Вече близо три десетилетия те работят на топ ниво, а новият им албум Requiem е сред най-добрите им постижения, особено ако го сравним с останалите в късния им период.
Джонатан Дейвис и останалите не спират да бъдат бързи, мощни и изобретателни, а същевременно вече се чувстват изключително комфортно в своя стил.
Requiem не се представи блестящо в американските класации, но влезе в топ 10 на 10 различни страни - и за феновете е един огромен подарък от Korn, които признаха, че работят и по продължение.
Rammstein - Zeit
Дълголетните индъстриъл метъл фурии имат все същата амбиция и енергия като преди две десетилетия и Zeit го доказва.
Огнени пиршества и мащабни театрални спектакли поддържат концертите на Rammstein на топ ниво, но Тил Линдеман и компания продължават да бъдат поразяващи и в студийните си записи.
Сингли като Zick Zack или Dicke Titten напомнят защо Rammstein остават без еквивалент и са сред най-уникалните групи, появявали се някога.
Надяваме се още дълго германците да запазят продуктивността си.
Muse - Will of the People
В миналото британското трио е било обвинявано за липсата на дълбочина в текстовете, но този път произведе един от по-провокиращите мисълта свои албуми.
Голямата част от Will of the People оставя впечатление за нещо като рок опера, вдъхновена от страховете от пандемията и общественото напрежение покрай смъртта на Джордж Флойд и расовия конфликт в Щатите.
Лидерът Мат Белами използва своята музикална платформа, за да предизвика политически и социални дискусии, но основното при Muse си остава безкомпромисното звучене. А Will of the People се оказва най-тежко звучащият албум на бандата от много време насам.
Съвременната музика имаше нужда от по-тежката версия на Muse и за щастие я получи.
Megadeth - The Sick, The Dying... And the Dead!
Изминаха шест години, откакто Megadeth издадоха миналия си албум Dystopia, донесъл на траш метъл класиците първата им награда "Грами".
Паузата се стори дълга на феновете на Дейв Мъстейн, а доста неща се случиха на групата през този период. Фронтменът се пребори с рак на гърлото, а бандата премина през поредните си промени в състава.
Но ветераните се завърнаха в блестяща форма с типичната за себе си скорост, адреналин и сурова мощ.
В албума не липсва и по-носталгичен традиционен метъл в песни като Célebutante, епична траш балада като Dogs of Chernobyl и даже залитане към кинематографична sci-fi атмосфера в Mission to Mars.
Това прави The Sick, The Dying... And the Dead един от най-разнообразните и завършени албуми в богатата история на Megadeth.
Scorpions - Rock Believer
Някои го определят като най-добрия албум на Scorpions от 90-те насам.
Може би удълженият период за разработка и отлагането заради пандемията са помогнали, а може би просто класическата рок група знае как да запази брилянтната си форма - макар че основните ѝ членове вече прехвърлиха 70-те.
19-ият студиен албум на Scorpions е голямо щастие за феновете на ретро хард рока и напомня колко добри са германците в това, което правят.
Rock Believer не е някакво преоткриване на формулата, но притежава страхотна енергия и е обогатен с гласа на Клаус Майне, един от най-уникалните вокалисти в рок историята.
Five Finger Death Punch - AfterLife
При 9 издадени албума, всяка група рискува да зацикли и да изпадне в творческа дупка, но изглежда, че Five Finger Death Punch се намират в своя творчески пик.
Алтърнатив метъл групата от Лас Вегас отдавна е извоювала мястото си в света на тежката музика, но продължава да доразвива стила си и едновременно да запазва здравата китарна основа, върху която стъпва от самото начало.
Five Finger Death Punch вече не се притесняват да оставят повече пространство в песните и да включват и по-спокойни моменти, а зрялостта им си личи в този албум - който беше придружен от съвместно турне заедно с Megadeth, The Hu и Fire from the Gods.
Ози Озбърн - Patient Number 9
Този албум просто нямаше как да не е едно от събитията на годината.
Ози го създаде заедно с невероятна група колаборатори, сред които Тони Айоми, Джеф Бек, Ерик Клептън, Зак Уайлд, Джош Хом, Чад Смит, Робърт Трухильо и още доста други.
Отново огромна част от работата свърши композиторът и музикален продуцент Андрю Уот, завърнал се след приноса си за миналия албум на Озбърн, Ordinary Man (2020).
С толкова много различни гост музиканти Patient Number 9 е разнообразен и непрестанно вълнуващ, а повечето текстове са точно толкова мрачни и зловещи, колкото очакваме от емблематичния Ози.
Певецът вече е на 74, но няма как да загуби култовия си статут и с Patient Number 9 прави може би най-силната си заявка след легендарния и мултиплатинен No More Tears (1991).
Slipknot - The End, So Far
Още заглавието изправи феновете на нокти. Какъв беше този край, за който говореха от Slipknot?
Както групата разясни в различни интервюта, не ставаше въпрос за края на съществуването им, а за завършека на конкретната ера от развитието на бандата.
И подобаващо за край на ера, от Slipknot са подходили смело и експериментално, Кори Тейлър на места пее с необикновено чист и нежен глас, не липсват заигравания с прогресив и софт рока.
Още първата песен Adderall шокиращо прилича повече на Radiohead, Gorillaz или Travis, отколкото на старите Slipknot.
Но на достатъчно места Тейлър и останалите показват и своите ню метъл корени. Бандата очевидно е все по-уверена в себе си, когато експериментира, показа и че е способна да запази качеството на крайния резултат дори при значителни промени в звученето.
Последната песен Finale е сред най-епичните в каталога на Slipknot и бележи достоен край на епохата за тази група. Остава да разберем какъв ще е следващият им ход.
