Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-великите двойни албуми в музикалната история

Най-великите двойни албуми в музикалната история Снимка: Getty Images

Формулата на двойния албум отдавна е усъвършенствана и началото ѝ може да се проследи чак до джаз ерата на 30-те и 40-те години на XX век.

Днес тя може би изглежда малко или много отживелица в епохата на стрийминга и на няколкосекундните вайръл видеа. Кой би задържал вниманието си върху необичайно дълъг музикален албум от над 60 минути?

Но преди няколкко десетилетия едни от най-влиятелните и значими музикални произведения са издадени именно под формата на двойни албуми.

През 60-те и 70-те създаването на голям двоен албум е въпрос на престиж за най-авторитетните имена в рока.

Най-добрите издания от този тип събират невероятно качествен материал и крайният резултат не оставя усещане за прекалено удължаване.

Когато музикантите творят на най-високото си ниво, те са способни да изпълнят над един час време със съдържателна музика, в която няма нищо излишно и всяка песен е на мястото си.

Днес се спираме на 9 примера за величието на двойния албум:

The Who - Tommy (1969)

Дефиниран като рок опера от неговия създател Пийт Таунсенд, Tommy е доказателство на какво са способни The Who в най-силните си години.

Грандиозният концептуален албум разказва мащабна и амбициозна история за съзряването на един младеж чрез феерия от китарни звуци, мощни барабани и божествените рок вокали на Роджър Долтри. Главният герой извървява пътя от травмирано дете до лъжлив месия.

Tommy отваря вратите за множество разточителни и претенциозни издания от други групи през следващото десетилетие, които опитват да повторят успеха на The Who, но естествено, не успяват.

Всъщност достойният наследник в полето на концептуалните албуми с мащабен сюжет идва 10 години по-късно.

Pink Floyd - The Wall (1979)

Винаги актуален и обожаван до полуда, този епос на Pink Floyd, написан от Роджър Уотърс, продължава да бъде все толкова вълнуващ и днес.

Личната история за отчуждението, егото, творческата и духовна безпътица се преплита с политическите послания, мечтите за световен мир и още доста теми, даващи повод за безкрайни дискусии.

Подобно на Tommy, The Wall е вдъхновен от детството на своя създател, белязано от трагедията на Втората световна война.

Когато говорим за толкова амбициозно разказани истории, не бива да се изненадваме, че се налага те да бъдат разгърнати в двойни албуми.

Не бива да подминаваме и факта, че самата музика по нищо не отстъпва на силата на наратива и конкретно The Wall е пълен с хитове като Another Brick in the Wall и Comfortably Numb, притежаващи вечна стойност и без да бъдат разглеждани като част от цялата концепция.

Елтън Джон - Goodbye Yellow Brick Road (1973)

В началото на 70-те сякаш всичко, до което Елтън Джон се докосне, се превръща в злато.

В онези години британецът постоянно е способен да надминава себе си и с Goodbye Yellow Brick Road отново го прави - тъй като албумът съдържа може би най-добрата му колекция от песни. Епоси, поп и рок хитове плюс класически стандарти, преаранжирани за електрическа китара - най-доброто от Елтън Джон е събрано в тези 17 песни от изданието.

Първоначалните планове са това да не е двоен албум, но Джон и бандата му се вдъхновяват допълнително от звукозаписното студио в старо френско шато и - за щастие - реализират повече от предвидения материал.

Днес албумът е продал над 20 млн. копия и често е спряган за истинския магнум опус в кариерата на легендата.

The Beatles - White Album (1968)

Един от най-богатите като музикална палитра албуми на Beatles, предлагащ най-голямо разнообразие на стилове, идеи и внушения.

Изданието се появява в зрелия период на групата, когато всеки от ненадминатата ливърпулска четворка е завършен музикант със собствени творчески търсения. До известна степен, всяка от песните в албума е самостоятелен проект на някой от членовете на Beatles, в който останалите трима изпълняват ролята на съпровождаща банда.

Това води до натрупването на толкова много материал, както и до невероятното качество на продукцията - защото късните Beatles просто нямат равни в студийната си работа.

Rolling Stones - Exile on Main St. (1972)

Мик Джагър, Кийт Ричардс и компания в тяхната може би най-убедителна и категорична версия.

Stones завършват албума във Франция, където са се оттеглили като данъчни изгнаници, а записите протичат хаотично и неподредено в мобилно звукозаписно студио.

Това обаче не пречи на Rolling Stones, а тъкмо напротив, изглежда им помага с албума да достигнат нови нива на дързост, напереност и увереност, съчетани със задължителната блусарска неподправеност.

Това е първият двоен албум на Rolling Stones и постига главозамайващ успех с песни като Happy, Sweet Virginia и Tumbling Dice.

The Clash - London Calling (1979)

Това все още е може би най-грандиозният албум на пънк музиката.

Дължината му от 65 минути означава, че той е един от двойните албуми, които могат да се вместят и в един компактдиск.

Ако създателите бяха махнали няколко песни от него, London Calling можеше и да стане единичен албум - но добре, че не са го направили, защото всяка от песните вътре е същински диамант. И оказва влияние на безброй групи в следващите години.

The Clash постигат перфектната смесица между пънк, реге и рокабили в своя най-велик албум с една от най-великите обложки - показваща как басистът Пол Симънън чупи китарата си на концерт в Ню Йорк.

The Jimi Hendrix Experience - Electric Ladyland (1968)

Джими Хендрикс можеше да даде още толкова много на музиката, но трагичната му смърт през 1970 г. ни остави само с 4 негови издадени албума.

Третият от тях е и последният, сътворен от триото The Jimi Hendrix Experience заедно с Мич Мичъл на барабаните и Ноел Рединг на баса.

Това е изданието, в което гениалният китарист разгръща най-много таланта си и обогатява своите блус основи с психеделия, рокендрол и агресивен фънк.

Големият хит тук е All Along the Watchtower - написаната от Боб Дилън песен, която Хендрикс завинаги превръща в своя с уникалната си кавър версия.

Донякъде Electric Ladyland е звучал експериментално за Хендрикс при излизането си, но днес е бисер в китарната музика, повлиял на безброй бъдещи китаристи.

Red Hot Chili Peppers - Stadium Arcadium (2006)

Любимата фънк рок група на милиони слушатели се заема с нещо много амбициозно и в края на 2004 г. започва със записите на нова музика.

Първоначалната идея е да бъдат сглобени цели три албума, които да излизат през шест месеца - но в крайна сметка е оформен масивният Stadium Arcadium с цели 28 песни в него.

Албумът съдържа някои от големите хитове на групата като Snow (Hey Oh), Hump de Bump, Desecration Smile и разбира се, Dani California.

Вокалистът Антъни Кийдис признава, че по време на записите цари прекрасна творческа атмосфера без напрежение и това си личи в крайния резултат. Големият музикален продуцент Рик Рубин пък дава своя принос, за да бъде звученето безапелационно.

Stadium Arcadium се оказва финал на една цяла ера за Red Hot Chili Peppers, тъй като е последният албум с китариста Джон Фрушанте чак до 2022-ра - когато той се завърна и специфичното му звучене обогати и най-новата музика на групата.

Led Zeppelin - Physical Graffiti (1975)

Не се изненадвайте, че албум с едва 15 песни трае почти 83 минути.

В шестия си студиен албум Led Zeppelin се разпростират с дълги и неустоимо епични песни като Kashmir (над 8 минути) и In My Time of Dying (11 минути).

Physical Graffiti е записван на части в продължение на няколко години и демонстрира мощта и дълбочината на Led Zeppelin в пика на тази толкова велика рок група.

В песните се забелязват не само задължителните за групата блус и хард рок влияния, но и елементи на прогресив, фънк, кънтри и акустично фолк звучене.

Това си остава най-епичният албум на Zeppelin не само заради дължината, но и заради цялостния размах в композициите и записите. Ако някой се съмнява, че двойните албуми могат да бъдат съдържателни от началото до края, трябва просто да си припомни сътвореното от Джими Пейдж, Робърт Плант, Джон Бонъм и Джон Пол Джоунс.

 

Най-четените