Трент Резнър знае много за тъмнината. Човекът зад Nine Inch Nails я е докосвал за дълги периоди, търсил я е, затъвал е в нея - почти докрай, но е изплувал.
Резнър сякаш е предопределен, орисан за депресия. Момче от селска Пенсилвания, отгледано от баба си и дядо си в градчето Мърсър, което сам описва като "малък, лайнян град" с жители без амбиции и живот без събития отвъд отглеждането на царевица.
"Житейският ми опит дойде от гледане на телевизия и филми и четене на книги. И когато правиш това всеки ден, си бомбардиран от образи, които изглеждат яко, от места, които изглеждат интересни, хора, които имат кариери и възможности, а нищо от това не се случваше там, където бях аз", разказва години по-късно Трент пред "Ролинг Стоун", по времето, когато тъмнината е на път да го обгърне почти изцяло.
Трент свири на пиано от малък, играе и в училищния театър, но като момче от Мърсър, Пенсилвания, е трябвало да стане инженер, защото там няма артисти. Дори учи компютърно инженерство в колеж.
Свири в редица групи, но всичко се променя, когато започва работа като момче за всичко в звукозаписно студио в Кливланд. Собственикът разрешава на Резнър да записва демота по времето, когато студиото не се използва, и така, между чистенето на пода и тоалетните, бъдещата икона на индъстриъла записва това, което по-късно става първият албум на Nine Inch Nails - Pretty Hate Machine.
Току-що е открил, че електронната музика може да звучи тежко и с агресията на метъла и пънка. И понеже не може да намери други музиканти, които да свирят музиката, така, както той я разбира, следва примера на Принс и свири сам на почти всички инструменти при повечето от записите.
Името на самата група пък, казва Трент, не е целяло някакво особено послание, просто се съкращава добре - NIN. Феновете обаче правят връзка с 9-инчовите (23-сантиметрови) пирони на кръста на Исус или с 9-инчовите нокти на Фреди Крюгер.
Трент и групата му попадат в полезрението още с първия албум и дори са подгряваща група за няколко концерта в Европа с далеч по-популярните в началото на 90-те Guns N' Roses и Skid Row.
"Това бяха едни от най-лошите представления, които сме имали, пред най-враждебната, идиотска публика, която някога съм виждал. Бяха там за рок и не искаха някакви пичове с хомо вид да свирят на шумни синтезатори. И ни го показваха много ясно", разказва години след това Резнър пред "Кю". В Манхайм, Германия публиката им показва средни пръсти и хвърля парчета вурстове по тях.
Спиралата се завърта бързо. The Downward Spiral е като самосбъдващо се проклятие. Албумът е записан в имението, където хората от комуната на Чарлз Менсън са убили бременната съпруга на Роман Полански Шарън Тейт и още двама души. Трент прекръства къщата на "Прасето" - думата, написана от убийците на входната врата с кръвта на Шарън Тейт. Обяснява, че просто имотът му харесал най-много за студио и макар да е очарован от "американския фолклор", не иска да излиза, че подкрепя "тъпнята със серийните убийци".
Това не е единствената връзка на Трент с фамилията Менсън. Едно от страничните му занимания е продуцирането и така той става продуцент на първия албум и на още няколко парчета на Мерилин Менсън, който е взел фамилията за артистичния си псевдовим именно от Чарлз Менсън, а първото име - от Мерилин Монро.
"Всяка нощ имаше някакъв безумен сценарий. Когато това приключи се озовах в емоционално дъно, без илюзии", споделя след като сътрудничеството се разпада Трент. Мерилин пък твърди за себе си, че е прекалено състезателна натура, а Резнър не е трябвало да очаква Менсън да не иска да стане по-успешен от самия него.
Резнър е работил с кого ли не и по какво ли не, включително е пял като бек вокал на Тори Еймос, в кавър на Ministry на Black Sabbath, писал е музика за видеоигри, продуцирал е саундтраковете на култови филми като "Убийци по рождение" на Оливър Стоун и на "Изгубената магистрала" на Дейвид Линч.
В периода след 1994 г. Трент обаче е все по-дълбоко в "спиралата надолу". Страда от депресия и сиуцидни мисли, които се влошават след смъртта на баба му, която го е отгледала. Започва да затъва все повече с алкохола и наркотиците и няколко години по-късно стига до свръхдоза хероин.
"Копчето на саморазрушението беше натиснато, когато започнах да пиша песни. Усещах, че не пасвам никъде, не мога да общувам, чувствах се сам и гневен от това", обяснява пред "Гардиън" кое го кара да стигне до дрогата.
"Не бях готов за ефекта на славата и това да те познават всички, да идват, за да те видят. А аз още се чувствах не на място, че не заслужавам да съм тук, че не знам как да се представя. Не ми беше комфортно да съм в сценария, в който всеки иска да ти е приятел, и няколко питиета помагаха", допълва Трент.
David Bowie and Trent Reznor, 1995 #NineInchNails pic.twitter.com/hKCKdtWeCq
— Brian Eno News (@dark_shark) September 17, 2017
От това състояние го вади Дейвид Боуи, мистериозният Бял херцог с десетки лица, който също е имал дълго вземане-даване с наркотиците. Но през 1995 г., когато кани NIN на съвместно турне, Боуи вече е от другата страна - чист и, както казва Трент, "щастлив, оптимистичен и безстрашен".
"Помислих си, че ако той може да го направи, може и да има светлина в края на тунела", спомня си Резнър, който определя Боуи като свой герой.
Дейвид не му чете лекции, просто Трент, който в този момент е в пика на тежкото пристрастяване и "нещата отиваха към пълен крах", го приема за по-голям брат, баща и ментор, който му показва, че трябва да се стегне.
"Благодарен към му колко много ми помогна в тези тъмни времена", сподели Резнър миналата година. Боуи си отиде от рак през 2016 г., но Трент още мисли за него почти постоянно и редовно слуша музиката му. "И чувам гласа му. Той проникна през пластовете гадости, които бях изградил около себе си", обясни двигателят на NIN пред consequence.net.
"Придавах романтично значение на ролята на наркотиците и алкохола в живота си. Не че нямаше чудесни моменти на бягство и облекчение, но те вредяха, създаваха хаос и разрушаваха креативността ми. И когато си стъпих на краката, разбрах как работи мозъкът ми без всичко това, поне по отношение на музиката. Разбрах, че мога повече просто защото мога да запомня какво съм направил, мога да мисля в дълбочина", признава Резнър пред "Керранг".
Трезвеността обаче не го вади напълно от тъмнината, още мисли за нея и я усеща, признава той.
Да остане трезвен му помага и съпругата му - певицата с филипински корени Мерикуин Мандиг. Те са женени от 2009 г. и вече имат 5 деца, освен това двамата основаха и групата How to Destroy Angels. За Трент е важен и третият член на този проект - Атикъс Рос, с когото от години работят заедно и дори имат два "Оскар" за филмова музика - за The Social Network и Soul, съответно през 2011г. и 2021 г.
Успокои ли се Трент с годините?
През 2007 г. влезе във война с Universal Music заради високите цени, на които продават албумите на NIN и призова феновете да крадат музика.
После обаче преосмисли позицията си, след като установи, че да записваш с независими студиа върви и с по-слаб маркетинг, и подписа договор с Columbia Records.
Но това е Трент Резнър. Последните два албума на NIN излязоха в един ден, точно в началото на пандемията през 2020 г. и бяха пуснати свободно в знак на солидарност към феновете. Те са издадени от лейбъла на Трент The Null Corporation. Напълно в стила на момчето, което отдавна напусна Пенсилвания.
