Казва се Велизар Багаров, но го наричат Влака стрела. Не е професионален бегач, но от януари 2016 година до август е изтичал малко над 1100 километра.
Той е на 22 години, студент е по маркетинг и е един от най-активните участници в Nike + Run Club. От известно време задава темпото на тичане в групата, най-бързият е досега. Нищо че го раздава скромно.
Спортува от малък. Колоездене, плуване, уиндсърфинг, кайтсърфинг, какво ли не. Включва се в инициативата на Nike, защото... Иска да спечели една специална тениска - част от наградите, с които клуба стимулира своите бегачи.
За целта е нужно да бяга пет пъти. Е, спечелва я, но се оказва вече твърде запален, за да спре. И продължава.
"Тичането го започнах по-сериозно преди 2 години с групата на Nike, когато тя стартираше. Бяхме около 10-20 човека, много се сплотихме, станахме приятели, групата се разшири, навлязоха много нови хора. Помогнаха ми да подобря своите резултати.
В началото няма как да имаш невероятни постижения, но с течение на времето, с тренировки, всичко се постига.Трябва постоянство, както и да си поставяш цели, които да се стремиш да изпълниш."
Да... Като това да изтичаш 92 километра планински терен на Витоша и да го наречеш "пенсионерски крос", както се произнесе Велизар относно бягането си на най-дълго разстояние.
Километрите обаче не са всичко и понякога на къси разстояния е по-трудно и съответно - по-удовлетворяващо. Едно от големите му предизвикателства напоследък е било следното бягане в Трявна, най вече заради комбинацията от разстояние и денивелация.
"Единственото, което може да ме спре, е някаква контузия, както в случая. Имам болка в коляното, знам, че не бива да тичам бързо, но като видя хора пред мен, които тичат, искам да ги настигна и задмина.
Преди няколко месеца имах едно състезание в Плевен, там много си дадох зор, много бързо тичах и след това много ме заболя коляното.
Но с течение на времето ще отшумят болежките, просто трябва да го пазя.
Маратон в София ми предстои след около 2 месеца, което е сериозно състезание за мен. 43 километра маратонска дистанция."
Човек като го слуша в какви цифри облича спортното си хоби, се чуди всеки ли може да тича, или това начинание е само за някакви богоизбрани свръхчовеци...
Всъщност, оказва се, че всеки може и изобщо не е нужно да се мериш с останалите, защото винаги ще има някой по-добър от теб.
Достатъчно е да се състезаваш със самия себе си, да надскачаш себе си всеки път и да доказваш на себе си, че можеш повече. Именно това е и идеята на традиционната съботно-неделна инициатива на Nike + Run Club в Южния парк.
В тази връзка Велизар споделя също, че това не е само някакво състезание. Когато бяга, всъщност се пречиства, спира да мисли за проблемите си, за ежедневието си и по този начин се зарежда с положителна енергия.
"Не е нужно да се заблуждаваме или впечатляваме от останалите и техните постижения. Ако искаш да тичаш, тичай. Всеки си има различни възможности. Няма никакъв проблем.
Човек не бива да се задоволява с това, което постига за момента, трябва да търси все повече и повече и да иска още и още от живота, да се стреми да го постигне.
Относно победата - важното е сам за себе си да си победител. Когато финишираш в едно състезание, може да не си пръв, както аз не съм пръв, но знаеш, че това си го направил за времето, за което си искал.
Това за мен е победа. Да надградя себе си. Искам да бъда и пръв, естествено, но не мога да се конкурирам с много други елитни бегачи, които с това се занимават професионално.
Който иска и има желание, да дойде да тича с нас в неделя в парка. "
Да, но много хора нямат време за това... Дали? Според "влака стрела" Велизар това са само оправдания. Казва, че спортът винаги е за сметка на нещо друго и всичко е въпрос на приоритети.
Ако работиш, ще излезеш сутрин преди или вечер след работа. Ако нямаш време, просто не искаш да имаш време за това и правиш други неща.
"В началото на тази година, зимата, на -15 градуса, в Южния, предната вечер беше паднал много обилен сняг и парка все още не беше изчистен рано в неделя. Тъй като аз бях пръв, проправях път, снегът ми беше до под коляното. Много ми хареса."
Такива неща. Иначе целите на Велизар на този етап от живота му са свързани с това да завърши образованието си и да си намери работа по специалността.
Като го гледам колко е мотивиран спрямо всичко, което прави, знам, че ще успее. Тичайки.
