Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спаси ни от спасителите, Спасителю

Вярвам в монетарната илюзия, не и на илюзията, че можем да съберем 1-2 дузини политици и бюрократи, да им дадем в ръчичките 1-2 трилиона евро, за да оправят мъдро и честно финансовите бардаци
Вярвам в монетарната илюзия, не и на илюзията, че можем да съберем 1-2 дузини политици и бюрократи, да им дадем в ръчичките 1-2 трилиона евро, за да оправят мъдро и честно финансовите бардаци

Вчера в Париж завърши срещата на финансовите министри и шефовете на централните банки на Г-20 - двадесетте най-мощни икономики в света, рекламирана като "съвет на спасителите" на световните финанси. Седмица по-късно, на 23 октомври, в Брюксел се събира отложеният от миналата седмица Европейски съвет на шефовете на изпълнителната власт в страните членки. Френският град Кан ще посрещне на 3 ноември главите на правителствата от Г-20.

От Лондон вещият в печелене на милиарди от мътни финансови потоци г-н Сорос събра стотина частни спасители, популярни имена от политиката и финансите, да преподпишат отвореното му писмо за нов финансов ред. Цяло стълпотворение желаещи да спасят света.

Спасители много - идеи кът

Засега спасяващите само броят дупките във финансовите баланси и се карат откъде да почнат да ги запълват. Мнозинството е убедено, че никоя от държавите длъжници не трябва да се остави да фалира, особено ако е в еврозоната. А понеже фалитът е надвиснал, спешно събират нови заеми, с които да платят старите главници, включително лихвите по тях. После ще се дадат пак заеми, за да се върнат новите заеми и новите лихви, заедно с новите дефицити, които се натрупват всеки ден.

Обратното твърди поразяващата уста на г-н Жан-Клод Юнкер, шеф на еврогрупата" (финансовите министри на страните от еврозоната) и радетел на контролирания фалит. Това означава: да фалира който ще фалира - ще спасяваме засегнатите банки, за да не завлекат всички останали. С държавни пари ще ги капитализираме да отпишат частните загуби от държавните заеми на затънали в дълговото блато страни.

Не знаел обаче кои и колко дългове ще се отписват. Можело и само гръцки, но можело и дълг на други страни. Могли да стигнат 21% редукция, можело и да не стигнат, та да се наложи да отпишат 60%. Боже, Боже ...

Пари за спасяване няма:

затъналите държави няма откъде да платят настъпващите падежи (напротив - искат да натрупат поне 8-10% нов дълг), а банките нямат достатъчно капитал, за да отпишат загубите, ако не им се плати. До средата на 2012 г. Ирландия трябва да върне на кредиторите 16 млрд. евро, Португалия - 32 млрд., Гърция - 67 млрд. евро. Нито една от тези страни не може да получи толкова от финансовите пазари, а опита ли се да продаде облигации, ще трябва да плаща за тях лихва в български размер: Гърция 15-16%, към 7-8% Ирландия и Португалия.

Такива лихви те не могат да понесат. За да не завлекат цялата еврозона, трябва ЕФСФ (Европейският фонд за финансова стабилизация) да плати идващите падежи. На ЕФСФ страните от еврозоната досега са гарантирали 255 млрд. евро, т.е. достатъчно за трите вече бедстващи страни за една година. С новото увеличение от 185 млрд. фондът ще събере общо 440 млрд. евро, колкото да рефинансира и 215 млрд. евро испански дълг.

Но целият ЕФСФ няма да стигне, ако в неплатежоспособност се окаже Италия - само нейните бъдещи годишни плащания са 465 млрд. евро. Два изхода има от дълговия батак и сме ги обсъждали тук. Кой ще ни спаси:

държавата или пазарът?

Иначе зададен, този въпрос гласи: как да се измъкнем - да затегнем коланите (да орежем доходи, пенсии, държавни и домашни разходи), или да отпуснем инфлацията (и ограбим влоговете на спестителите, оборотния капитал на фирмите и ликвидните резерви на банките). Аз лично на спасители не вярвам, най-малко пък на държавници еколози и спекулант-филантропи.

Тръпки ме побиват от приказките на господата Сорос и Фишер за новото европейско суперминистерство на финансите, което да изземе от всички евродържави правото да емитират ценни книжа, за да ги спасява и преразпределя доходи на междудържавно ниво.

Но познавам способността на пазара да се балансира и след катастрофални финансови бедствия. Вярвам в монетарната илюзия, не и на илюзията, че можем да съберем 1-2 дузини политици и бюрократи, да им дадем в ръчичките 1-2 трилиона евро, за да оправят мъдро и честно финансовите бардаци. Ако това стане,

ще е най-великата корупция

Представете си само хора, които не знаят дали догодина ще им трябват 115 или 440, или пък може би 795 млрд. евро за спасяване на еврото, дали загубите за отписване са 21% или 60%. Кой би им дал на такива умници трилион евро да ги харчат "за спасяване", т.е. за запушване на неведоми за ума им финансови дупки.

Целият трилион за месеци ще потъне по сметки на споменатите филантроп-спекулант-спасители, част от него ще се просмуче в джобовете на държавник-социал-спасителите. И проблемите ще са пак същите, само набъбнали по сума. И пак ще се наложи буен инфлационен поток да се излее в авгиевите обори на държавните финанси, за да отмие дълговия тор.

Има смисъл да се обуздае по всякакъв начин фискалната ламя - например като конституцията й забрани харчове за сметка на дефицит, да трупа нов дълг, авансово да облага утрешните поколения. Инфлационният изход от дълговата криза няма алтернатива, трябва да излети все от нечии сметки и джобове въздухът от балона на държавните дългове.

Инфлацията може да се контролира в рамките на поносимите към 10% годишно. Не и държавните безумни, уж спасителни харчове. Печатарската машина можеш да спреш, но глупостта спирачки няма.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените