Винаги съм се смятала за една изключително смела жена, която е готова да взима дръзки решения и да ги отстоява.
С течение на времето обаче, с горчивина и лек срам осъзнавам, че не е така - особено когато става въпрос за личния ми живот. Може би нещата вече не са толкова прости както преди и не всичко се свежда до "дали някой те кефи или не", както казва една моя приятелка.
Взаимоотношенията стават все по-сложни с напредване на възраста и освен дали един мъж ни привлича чисто физически или не, гледаме също професията му, семейството му, как се облича, маниери, хобита, потенциал и т.н. Като че ли като сме на по двайсе и няколко, правим кастинг за потенциалния баща на децата ни...
В началото, когато все още се опознаваме, сме по-склонни да дадем шанс на потенциалните си партньори и да пренебрегнем някои дребни недостатъци. Вторачваме се с надежда в това, което ни харесва и се радваме, че интересът ни е споделен и от другата страна.
В един момент, отминавайки фазата на "езерото и Нарцис", когато езерото плаче за смъртта на Нарцис не защото е бил толкова красив, а защото няма в чии очи да се оглежда колко е красиво, започваме да забелязваме всички негативи на отсрещната страна.
Те ни се набиват все по-силно във възприятието, както табелките "50% разпродажба" и това ни обижда, сърдим се, че човекът не е такъв, какъвто е в представите ни. И след дълго премисляне, драми и суетня, ние решаваме, че не сме един за друг и това не е той с главно "Т".
И ето, настъпва моментът, в който трябва да вземем решение и да се разделим и това зависи от нас. О... да, тежка е царската корона.
От една страна се радваш, че сте достигнали фазата, в която ви е достатъчно комфортно един с друг. Хубаво е да ставаш сутрин и някой да те харесва и като разрошена сънла. Тук се примесва и чувството на вина и непоносимост към това да нараниш другия. "А може би не ни е толкова зле заедно... е, няколко негатива... голяма работа, няма да се женя за него!".
Това умело самозалъгване те прави илюзорно доволна от връзката ти - до следващия момент, в който той се издъни - Е не... вече край!". И така лъкатушиш между реалната опасност да останеш сама и да застанеш твърдо зад решението си, или да агонизирате заедно още дълго.
Както казва един любим писател - "страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание". Според него "съществува само един начин да научиш нещо... и това е действието".
Той също вярва и че смелостта е най-важното качество, което човек, търсещ собственото си щастие, трябва да притежава. А нас ни е страх, страх ни е да изпитаме себе си, страх ни е да останем сами, страх ни е да си дадем шанс да бъдем по-щастливи с някой друг, страх ни е да поискаме повече от живота.
Но най-вече ни е страх да изберем между това, с което сме свикнали и онова, което бихме искали да имаме. А Господ помага на смелите, на търсещите, на искащите. Аллах е казал, че никой не трябва да се страхува от неизвестното, "защото всеки човек е способен да отвоюва това, което иска и от което се нуждае".
И ние трябва да тръгнем по пътя на щастието си с усмивка, защото сме имали куража да поискаме повече и защото знаем, че "когато силно желаеш нещо, цялата вселена съдейства да успееш да осъществиш мечтата си".
