България е сред най-уязвимите държави в ЕС що се отнася до външно влияние и разпространението на дезинформация. Това става ясно от данните в новото издание за 2021 г. на Индекса на уязвимостта, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията.
Целта на индекса е да измерва податливостта на външно влияние сред осем държави от Централна и Източна Европа: България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словакия.
В него са обхванати пет сфери, които потенциално могат да бъдат поставени в уязвима позиция спрямо авторитарни режими като Русия и Китай. Това са обществени нагласи; политическа обстановка; публична администрация; информационна среда и гражданско и академично пространство.
А данните от изследването показват, че сред осемте изследвани държави най-устойчиви на зловредно външно влияние са Чехия и Румъния с 29 пункта. След тях се нарежда Словакия с 32 пункта и Северна Македония с 40 пункта.
Малко след това остава България с 42 пункта, Унгария и Черна гора с по 44 пункта, а най-лоша е ситуацията в съседна Сърбия, където външното влияние се измерва на 55 пункта.
Според анализа към доклада, членството в международни структури (ЕС и НАТО) допринася за по-голяма устойчивост от гледна точка на общи политически решения и колективна отбрана. Въпреки това обаче различията в качеството на публичната администрация, законодателството или защитата на интегритета на изборите увеличават риска от уязвимост към външно авторитарно влияние.
Често обществените нагласи се оказват по-важни от тези сред институциите, административния капацитет и държавните ресурси, също става ясно от анализа. Тези нагласи се формират от информационното пространство, което е уязвим елемент във всяка демокрация. Това се отнася в още по-голяма степен за незрелите политически системи в Централна Европа и Западните Балкани, включително и България.
Авторите на доклада отбелязват още, че при всички изследвани държави се наблюдава нестабилност на политическите институции и на общественото мнение, наследени от комунистическите режими, дълбоко вкоренена корупция, непотизъм и клиентелизъм.
"Все пак чуждото зловредно влияние е причина, но и симптом на уязвимостта на анализираните държави. Ако влиянието на Китай или Русия не присъстваше в региона, това нямаше да промени особено факта, че борбата с корупцията, завладяването на държавата и ерозията на свободата на медиите също щяха да са на дневен ред", отбелязват още от Центъра за изследване на демокрацията.
Друго от заключенията гласи, че въпросът за руското влияние в региона и дебатът за неговите ефекти са значително по-разпространени от темата за нарастващите интереси на Пекин. Това е възможност да се вземат проактивни мерки за борба с дезинформацията и външното влияние, но е и потенциална уязвимост, ако информационният вакуум бъде използван от Китай, отбелязват още анализаторите.
Най-сериозна уязвимост при всички държави се наблюдава в сферата на обществените нагласи. В Сърбия, където има най-висок индекс на уязвимост на обществените нагласи от 61 пункта, България (56 пункта), Черна Гора (52 пункта) и Северна Македония (49 пункта) факторите, с които руското влияние действа, се базират най-вече върху "общите славянски корени", езиковата близост, споделената история и културните връзки.
Междувременно Православната църква и нейните представители често се явяват проводници на прокремълски послания или интереси и допринасят за значителната уязвимост в 4 от 8-те държави, става ясно от изследването.
Анализаторите от ЦИД стигат и до заключение, че антилибералните нагласи, придружени от интензивни пропагандни и дезинформационни кампании, провеждани от играчи в публичното пространство, за които се твърди, че защитават "традиционните ценности", имат ключова роля за поляризацията на обществото и се превръщат в основен източник на уязвимост в България, Унгария, Черна Гора и Северна Македония.
Подобни нагласи често произтичат от широко разпространено недоволство и разочарование от това как работи демокрацията в анализираните страни.
Оттам дават и пример с национално представително проучване в България, където едва 20% от българите са доволни от това как работи демокрацията - най-ниският резултат сред изследваните страни.
Това, в комбинация с нарастващото правителствено влияние върху медиите в някои страни, тласка хората към дезинформация и предпочитание на авторитарни системи на управление.
Наличието на дезинформация както в медийното, така и в офлайн информационното пространство е свързано със силното присъствие и влиянието на прокремълски представители и послания в медиите в региона, посочват от Центъра.
Във всички анализирани страни се наблюдава сериозна загриженост за широкото разпространение на корупцията и завладяването на държавата от криминални субети. Това пък води до възприетото мнение, че е необходима засилена защита на избирателната система има във всички анализирани страни.
Големи разлики обаче се наблюдават в подхода и осведомеността за чуждестранното влияние относно Русия и Китай в ключови стратегически документи като стратегии за сигурност и отбрана. Русия е призната за предизвикателство за сигурността само в Чехия, Румъния и Словакия, а Китай се разглежда конструктивно само в Словакия.
Сърбия и България се отнасят към Русия предимно приятелски, отбелязват още авторите на доклада.
Общият индекс на уязвимост на България е 42 пункта - това я поставя на 4-то място по податливост на външно влияние сред страните, включени в изследването. Дълбоко вкоренените исторически и културни връзки с Русия спомагат за тази уязвимост.
Това се отнася и за широкото прокремълско влияние в медийния сектор и способността на проруските неформални мрежи да влияят върху вземането на решения у нас. Сред страните от ЕС, включени в Индекса на уязвимостта, българските политически партии са оценени като най-проруски и най-малко пронатовски настроени въз основа на тяхната публична реторика.
Китай е значително по-малко забележим в публичния дискурс, но предвид нарастващите икономически интереси на страната в региона, той може да се превърне в значим фактор в бъдеще, прогнозират от ЦИД.
Най-голяма уязвимост у нас спрямо чуждестранното влияние се наблюдава в сферата на обществените нагласи (с резултат от 56 пункта) и в информационната си среда (с резултат от 44 пункта), а това са именно сферите, които формират обществените възприятия.
Нивото на уязвимост на публичната администрация също е високо - резултатът от Индекса е 38 пункта (за сравнение Сърбия води класацията с най-уязвима администрация и резултат 51 пункта, а Чехия е най-устойчива с индекс от 19 пункта).
Състоянието на гражданското и академичното пространство в България са оценени около средното за изследваните държави - тук Унгария и Черна гора са с висока уязвимост от 51 пункта, а Чехия и Словакия с най-голяма устойчивост, съответно 23 и 25 пункта.
Изводът е, че България е една от най-уязвимите страни членки на ЕС към външно влияние и разпространението на дезинформационни послания. Предизборната обстановка в страната допълнително е засилила ефекта на поляризация и разделение на обществения дебат в медийното пространство.
От ЦИД коментират, че е необходимо българските медии и правителството, както и гражданските организации да предприемат спешни координирани мерки за по-добра защита на демократичните дебати от пропаганда и дезинформация, включително произхождаща от външни авторитарни източници.
България е една от малкото страни в Европа, които не развиват такава политика и не участват в дебатите на европейско равнище по отношение на Планa за действие за европейската демокрация, който предвижда общи мерки за предпазване от пропаганда и дезинформация, посочват още от Центъра.
