Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бихте ли яли бургери с месо и сирене от епруветка

Храна, които не вреди на околната среда Снимка: iStock
Храна, които не вреди на околната среда

Чашата кафе с гъста млечна пяна, предлагана от Перумал Ганди и неговата стартираща компания Perfect Day, прилича на всяко друго лате, на което може да се насладите сутрин на път за работа. Но разлика има и тя е съществена - млякото в кафето на Perfect Day не е дошло от крава, а е произведено от гъби.

Ганди и неговият бизнес партньор Райън Пандя са част от новата индустриална вълна, разчитаща на клетъчното производство за основни хранителни стоки като мляко и месо.

Вместо да вземат продукта директно от кравата, те използват определени декодирани гени на млечните и месни протеини и ги присаждат към спорите на гъби.

При процеса на ферментация гъбите се превръщат в продукт, който по качества и свойства наподобява истинските мляко и месо. И нещо повече - може да се използват като алтернатива за приготвянето на бургери, сладолед и крема сирене, чиито вкус и вид не се различава от тези, в които има познатите ни млечни и месни продукти.

Дали това обаче е изолиран експеримент, или е картина на храните, които ще купуваме в бъдеще?

Парижкото споразумение за нулеви парникови емисии до 2050 г. в комбинацията с проучванията за тежкия въглероден отпечатък, който селското стопанство оставя, говорят, че е по-вероятно да се случи второто.

Животновъдството е отговорно за 14,5% от глобалните емисии на парни газове, а хранителната индустрия като цяло съставя една трета от нашите въглеродни емисии. Култивирането на хранителни продукти вероятно ще умножи тези цифри, понеже според прогнозите населението на планетата ще се увеличи многократно през следващите няколко десетилетия.

Нарастването на човешката популация ще изисква да се обработват по-големи площи, да се отглеждат повече животни и стопанството на практика да засили производството си, водейки ни към по-голямо замърсяване на природата.

Казано накратко, ако се стремим да не се стига до мащабно обезлесяване и създаване на големи количества отпадък, ще трябва да се обмислят промени в хранителната индустрия и това по всяка вероятност ще се отрази на стоките, които пазаруваме ежедневно и с които си приготвяме обяда и вечерята.

По примера на Perfect Day и сингапурската компания TurtleTree Labs опитва да развие бизнес, базиран върху използване на стволовите клетки на бозайници за производството на мляко. Технологията си служи с биореактори и през първите години от TurtleTree Labs твърдяха, че нуждата от крави е намаляла, а количествата на отделян метан са значително по-ниски.

Снимка: Pixabay

За широкото разпространение на клетъчно мляко и месо обаче съществуват и немалки бариери. Спазването на стандартите за храните не е лесно, когато се занимавате с нова и при това сложна методология, изискваща рязко увеличаване на разходите, преди продуктът да е стигнал до магазините и да се провери как ще се пласира.

Според оценки на експерти клетъчно произведените месо и мляко могат да се наложат като алтернатива на конвенционалните продукти само ако цената им е по-висока и клиентите са готови да я платят.

А готови ли са хората да харчат повече за храна в епруветка? Проучване, проведено наскоро в Обединеното кралство, показа, че 40% от британците биха купували лабораторни храни, щом опазването на планетата е заложено на карта и с "изкуствените" им заместители се гарантира отделянето на по-малко въглеродни емисии.

Но докато високотехнологичните решения проработят на пазара, специалистите посочват, че намаляването на въглеродния отпечатък в земеделието може да се осъществи и посредством промени в поведението на потребителите.

На първо място е необходимо сериозно да обърнем внимание на пазаруването си, тъй като според изследване на Организацията по храните и земеделието, представено пред "Ню Йорк таймс", през 2019 г. сме изхвърлили 931 милиона тона храни, което се равнява на 17% от това, което сме купили.

При гниенето си храната е отделила 36 милиона тона парникови газове в атмосферата, но дори и да беше транспортирана и преработена, негативната следа върху околната среда нямаше да е по-малка.

"Нужни са фундаментални промени, спрямо отношението ни към храната. Вместо да се изхвърля, тя може да се дарява или да се намират по-добри методи за нейното съхранение, за да остане в ядливо състояние по-дълго", казват от Организацията по храните.

За момента като че ли човечеството все още не е взело решение. Какво ще промени - клиентските си навици или вкуса си за истинския сочен чийзбургер? Ако отново си припомним поставената цел за нулеви нетни емисии до средата на века и ролята в изменението на климата на хранителния бизнес, става ясно, че се налага да налага да направим избор и колкото повече отлагаме, толкова по-малко опции ще останат пред нас.

   

Най-четените