В нощта на местните избори България стана свидетел на нещо крайно необичайно - червени светлини в небето, които по всичко изглежда бяха Северното сияние.
Някои се уплашиха, други бяха очаровани, но доста хора бяха скептични. Полярни светлини не се срещат в България, а това, което познаваме от кадрите от обичайните му територии на север, е зелено или розово, а не ярко червено. Затова на всички ни е трудно да повярваме, че в нашето небе е танцувала Aurora Borealis.
Скептицизмът по отношение необичайни явления е нещо съвсем естествено.
Дори там, където сиянието се появява редовно - в най-северните части на Европа, то е будело страх векове наред. Коренното население там - саами, са се страхували от светлините в небето и са ги смятали за душите на умрелите.
Според специализирания сайт Meteo Balkans гледката в неделя вечер, видяна на много места в България - Пловдив, Шумен, Бургас, Казанлък, Хасково, е именно полярно сияние и е следствие от силна геомагнитна буря.
България не е изолирана - червените светлини са наблюдавани и в Румъния, Унгария, дори в северните части на Гърция, в Словения, Италия, и на изток - в Украйна и Русия.
Северното сияние е резултат от взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата на Земята. Оптичното явление се случва при отделянето на енергия при сблъсъка на частиците с газовете на земната атмосфера.
Причината Северното сияние да се наблюдава обикновено на север - в нашата част на земното полукълбо, е че в регионите до полюсите сиянието се вижда на по-ниска височина - магнитните поли на Земята се сближават край полюсите. Това позволява на заредените частици да влязат по-ниско в атмосферата, обясняват от Meteo Balkans.
В изключително редки случаи - на силни слънчеви изригвания и магнитни бури, сиянието може да се наблюдава и на юг, в по-ниските географски ширини.
Според метеоролозите от Meteo Balkans една от причините да видим светлините толкова на юг е голямата височина на самото полярно сияние. Втората е че насоченият поток от Слънцето е в посоката, в която се намира Земята.
"Височината на аурорите може да варира в зависимост от няколко фактора, включително типа и енергията на входящите слънчеви частици, силата на магнитното поле на Земята и географското местоположение", обясняват оттам.
Според геофизичната обсерватория в Тромьо, Норвегия, Северно сияние е наблюдавано дори на места като Индия, Египет и Индонезия. В България се смята, че това се е случило и през 1954 г. и танцът на Aurora е бил видян в небето над Варна.
Друг фактор при полярното сияние са и т.нар. слънчеви цикли. Те са 11-годишни и бележат промените в слънчевата активност, включително изригванията и т.нар. слънчеви петна - места по повърхността на звездата, които са с по-ниска температура. Петната са показателни за активността на слънцето и силата на слънчевия вятър, а от това зависи и силата и яркостта на Северното сияние.
Настоящият слънчев цикъл върви към пика си. Прогнозите бяха той да е около 2025 г., но някои изчисления сочат, че това може да се случи година по-рано. Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ наскоро коригира прогнозата си и пикът на слънчевия цикъл се очаква между януари и октомври 2024 г., т.е. в момента сме близо до него. Освен това се очаква и по-висока активност от първоначално прогнозираната.
Updated prediction for Solar Cycle 25! NOAA predicts solar activity will increase more quickly & peak at a higher level than previously predicted. Solar Cycle 25 to peak between Jan to Oct 2024. Learn more: https://t.co/9clI7YiFtN pic.twitter.com/ucY2weIERV
— NOAA Space Weather (@NWSSWPC) October 26, 2023
По отношение на Северното сияние това означава по-чести и силни светлини, които може да се виждат от повече места, а очакванията са "сезонът" за по-благоприятни условия за наблюдение на полярното сияние да продължи още 4-5 години.
Тенденцията започна още от пролетта, когато Aurora Borealis беше наблюдавана в южните части на Великобритания и в Германия, същото се случи и в края на септември във Франция.
Сегашната магнитна буря, благодарение на която и ние се насладихме на Aurora, е причинена от изхвърляна плазма от определено слънчево петно, наречено AR3477. В магнитното поле на самото Слънце също се отваря дупка - област, през която излиза слънчевият вятър.
Цветът на сиянието пък зависи от това на каква височина заредените слънчеви частици се сблъскват с кислорода в атмосферата на Земята.
Зелените цветове на сиянието са най-често срещани. Те са резултат от сблъсъка между заредените слънчеви частици с кислорода на по-малка височина - до около 240 км. над повърхността на Земята, където концентрацията му е и по-висока. При взаимодействието атомите в кислорода се възбуждат, а на тази височина това води до излъчване на зелена светлина.
Червеният цвят се наблюдава, когато частиците и кислородът взаимодействат на по-големи височини - на около 200-300 км. над повърхността на Земята, и при силни слънчеви бури. На тази височина кислородът е по-разреден, и се възбужда на по-висока честота, отколкото по-концентрираният по-надолу, което прави червеното видимо.
Макар и светлините в небето да очароват, те не са безобидни. Геомагнитните бури могат да доведат до смущения в радиовръзките, обясняват от Meteo Balkans.
Например при силна слънчева буря през юни в САЩ имаше спиране на радиосигналите.
През февруари 2022 г. пък малка геомагнитна буря доведе до неуспешно изстрелване на 38 сателита на Starlink - те не успяха да стигнат крайната си орбита и изгоряха, връщайки се към земната атмосфера.
Колкото до най-важния въпрос - ще има ли отново танц на Северното сияние над България в близко време - трудно е да се каже.
Според Meteo Balkans магнитната буря вече достигна Земята - с няколко часа по-рано от очакваното, т.е. високата активност вече се случи.
Прогнозата за силата на геомагнитните бури се публикува на сайта на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Тя е за т.нар. планетарен kP индекс, който е от 0 до 9. За магнитна буря се говори при kP над 5, а в неделя е имало период, в който е отчетен индекс от около 8. Прогнозата е за 6 часа напред и за 6 ноември не сочи вероятност за достатъчно силна буря вечерта.
Силна геомагнитна буря не гарантира поява на полярно сияние. Смята се, че за да може да се види то на ниска ширина е нужна много силна геомагнитна активност - над 7, а над 8 сиянието може да е червено.
Естествено, светлините се виждат по-добре при липса на светлинно замърсяване, както и при ясно небе.
Гаранции няма, но не пречи да хвърляте по едно око към небето за всеки случай.
