Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Отвързване" от личните лекари - гръмки промени с козметичен ефект

Предлаганите от ПП реформи няма да решат нито един съществен проблем с джипитата Снимка: iStock
Предлаганите от ПП реформи няма да решат нито един съществен проблем с джипитата

Край на крепостничеството, край на опашките, пациентите вече свободно ще могат да избират при кого да се лекуват. Това е оптимистичното тълкувание на революционно звучащата идея на "Продължаваме промяната" (ПП) за реформа при личните лекари.

ПП предлагат пациентите вече да не бъдат ограничавани да посещават безплатно единствено своя личен лекар, а да могат да се обръщат свободно към различни специалисти по обща медицина, т.е. към всяко джипи.

Самите лични лекари пък ще бъдат допълнително стимулирани да се конкурират за пациенти, защото с "отвързването" на хората от листите на конкретен лекар ще се промени и заплащането.

В момента общопрактикуващите получават т.нар. капитация за записан пациент - твърда сума, която здравната каса им превежда всеки месец, независимо дали пациентът търси лекаря или не. Тя е 1,40 лв. или 2,20 лв., като за деца и пенсионери НЗОК плаща повече, защото те предполагат и повече грижи от страна на лекаря.

Идеята е тепърва да се плаща за извършена дейност, например преглед, а гарантираната капитация да отпадне. Какво обаче значи това и ще се промени ли нещо кардинално за всички нас?

В общи линии - не. Макар и да звучи гръмко, подобна промяна би била по-скоро козметична, отколкото радикална.

Идеята на ПП е тепърва, при довършване на електронизацията на здравната система, пациентите да могат да си записват час по електронен път, и - при положение, че не са "вързани" за едно джипи - да видят къде ще има най-малка опашка и да потърсят този лекар.

Извън факта, че най-дългите опашки по дефиниция са при най-добрите лекари, подобна промяна няма да намали опашките пред кабинетите на личните лекари. Защото общопрактикуващите лекари в България са прекалено малко и както и да се променя достъпът до тях, пациентите просто са повече.

Снимка: iStock

У нас има около 4000 лични лекари и броят им постоянно намалява. Например преди 15 г. те бяха 5300.

Освен това значителен принос за чакането има и начинът, по който са принудени да работят джипитата - те се занимават с прекалено много бумащина, която изисква много време.

Точно бумащината всъщност ще и причината особено разкрепостяване на пациентите да няма как да се случи, дори и те да имат избор да ходят при който общопрактикуващ лекар искат.

За младите и здрави хора в момента личният лекар е по-скоро пречка, когато инцидентно имат нужда от някакво лечение. Те трябва да минат през него за направление за преглед при специалист или при нужда - за хоспитализация, но без обаче реално да се лекуват от джипито.

Основната работа на джипитата обаче е с хронично болните пациенти - наблюдение и проследяване на състоянието им и най-вече - изписване на лекарства.

Правилата на здравната каса изискват нова рецепта на всеки няколко месеца, което формира и голяма част от опашките, тъй като армии от хипертоници и хора със сърдечно-съдови болести трябва да минат регулярно през кабинета на лекаря за рецептата си.

Точно тези хора така или иначе трябва да посещават един и същ лекар за постоянната си терапия, затова и те трудно биха били "отвързани".

По подобен начин стоят нещата и с децата - по-малките ходят периодично при личния си лекар за профилактични прегледи и ваксини и е нормално родителите да предпочетат да продължат да посещават един и същ педиатър, който познава малките от раждането им.

Или с други думи, подобна промяна би била удобна за част от пациентите, най-вече при остри състояния - например бъбречни колики, травми или нововъзникнало заболяване, но не би решила проблема с опашките. Нито с бумащината, която ги формира.

Снимка: iStock

Нещо повече - от ПП не са споменали за промени в посока свободен достъп до специалист и отпадане на талоните, които сега се издават от личния лекар.

Тоест, и при отпадане на задължителното записване в нечия листа, пациентът пак ще трябва първо да мине през общопрактикуващ лекар, който да прецени дали състоянието му изисква преглед при специалист и евентуално да издаде направление.

Затова и става дума за предимно козметична промяна, която няма да реши нито един от проблемите на извънболничната помощ, основният от които е, че никой не иска да се занимава с обща медицина - тежка и не особено добре платена специалност, въпреки омразната на пациентите капитация.

Личните лекари са малко, 90 на сто от тях са на над 50-годишна възраст, като една трета - и в пенсионна.

В трудно достъпни и отдалечени райони общопрактикуващи почти няма, а всички джипита до един са заринати от административни дейности и почти нямат време за реална медицина. "Отвързването" би облекчило част от пациентите на първо време, но то е само отлагане на по-важни и необходими стъпки.

Като начало управляващите трябва бързо да решат дали да запазят настоящия модел, в чиято основа са личните лекари, които "разпределят" пациентите към следващите по-скъпи нива на системата - специализирана помощ, по-сериозни изследвания, болници.

С това е свързан и принципът на плащане - за отчетена дейност, защото се предполага, че към лечение е насочван този, който има нужда.

На практика обаче това доведе до свръхраздута скъпа болнична помощ, а вместо да поемат и задържат повечето болни, личните лекари са заети най-вече с изписване на лекарства и издаване на направления.

Другият познат принцип са бюджетите - финансиране, което не зависи пряко от броя преминали и отчетени пациенти.

То позволява отпадане на талони и направления и минаването през различни нива като джипи, специалист и т.н., тъй като ограничението е при самия лекар или болница - при прекомерен наплив (т.е. разходи) те просто формират листа на чакащи.

Тогава и личните лекари могат да станат наистина едни от многото специалисти, към които да се обръщат пациентите в случай на нужда, а не през които да минават задължително.

Но каква да е посоката, трябва да се реши в най-скоро време, защото и двата варианта изискват много време.

Първият минава през спешни мерки за увеличаване на броя на общопрактикуващите, така че след 4-5 години тенденцията за изчезването им да се обърне, преди да е станало фатално късно.

Второто би било кардинална промяна, която също изисква дълги и тежки подготовка и прилагане.

Но едно е сигурно - настоящата система не функционира добре и има нужда от поправка. Козметична не върши работа.

   

Най-четените