Периодично из България плъзва поредната паника как Брюксел ще посегне на кулинарната ни култура.
През годините се опасявахме, че ще бъдат забранени кривите краставици или че някой ще реши, че шкембе чорбата не е достатъчно европейска и ще ни я отнеме.
Този януари даде нов повод за притеснение у доста българи - в скоро време ще ядем насекоми и дори можем да бъдем принудени да го правим.
Причината са новите разпоредби на Европейския съюз, които позволяват в храните да се влагат домашни щурци и ларви от брашнени бръмбари.
На пръв поглед яденето на насекоми действително звучи като отблъскваща идея, освен за зрителите, които са заклети фенове на Беър Грилс. Неслучайно у човек е заложено инстинктивно отвращение от насекомите, за да стои далеч от тях.
Времената и най-вече климатът обаче се променят, което налага да се замислим какво точно слагаме на масата си.
Като за начало, за онези, които се притесняват да ядат насекоми, ще уточним, че сигурно вече са консумирали такива под формата на оцветени храни. Един от най-разпространените оцветители за храна е се прави от насекомо, наречено кохинил.
То се отглежда във ферми в Южна Америка и е източник на достъпна, но и дълготрайна и безопасна за човешкото здраве хранителна боя. Оцветителят е посочен съвсем открито на етикетите на продуктите и обикновено се отбелязва като "натурално червено брашно" или E120 по номенклатурата на ЕС.
От кохинил се прави не само червен, но и оранжев, розов и лилав цвят. За разлика от него новоразрешените насекоми никак не са евтини.
На теория прахът от домашен щурец ще може да се влага във всичко - тестени изделия, сладкиши, готови миксове за сладки и солени ястия, в паста, в шоколад и други. На практика цената на продукта не позволява той да бъде използван толкова щедро, колкото уплашените от насекомите подозират.
Индустриалното отглеждане на домашни щурци все още е в своя зародиш и по тази причина пакет изсушени щурци или брашно от щурци започва на цена от 13 евро за 100 грама. По-фино смляното брашно e още по-скъпо и може да достигне до 40 евро за 100 грама.
Твърде малко са индустриалните производства в България на тестени изделия или сладкиши, които в момента могат да си позволят такива цени. Първата ниша, в която продуктите от насекоми ще навлязат, ще е на бутиковите хранителни произведения, където по-високите цени са оправдани.
Европейската комисия и Европейската агенция по безопасност на храните задължават и всяко съдържание на насекоми да се отбелязва на етикета. Предвид, че в момента продуктите са скъпа и рядка стока, това по-скоро би било въпрос на престиж, отколкото опит да се прикрие истинският състав.
Има и държави, в които яденето на щурци и ларви нито е скъпо, нито е необичайно - Китай, Тайланд, Гана, Бразилия, Мексико, Тайланд. Яденето на насекоми обаче фигурира и в библейските писания.
В Левит 11:22 се уточнява кои са "чистите" и "нечистите" животни, които вярващите могат и не могат да консумират. Сред нечистите животни са прасетата, зайците, гризачите. Учудващо или не чак толкова, но насекомите попадат сред чистите животни, които са препоръчителни са ядене от вярващите.
"Можете да ядете всякакви видове скакалци и щурци", сочи Левит в 11-ата глава.
В наши дни любопитството към яденето на насекоми се движи от Източна Азия и Южна Америка към Западна Европа и САЩ. В Щатите вече има на пазара няколко готварски книги, които включват продукти от насекоми, обикновено изсушени или под формата на прах/ брашно.
В Нидерландия, където отношението към храната е изключително сериозно, яденето на насекоми също набира популярност. Пред New York Times Йохан ван Донген, продавач на храни с насекоми, посочва, че децата са много любопитни с удоволствие опитват продуктите.
"Ще отнеме четири-пет години и всички ще свикнат", убеден е Ван Донген. Той обаче е категоричен, че хората сами трябва да стигнат до желанието да ядат насекоми.
Претворяването им в сушен прах или брашно е именно част от усилията насекомите да станат по-привлекателни за консумация. Никой начинаещ в областта не иска да вижда тънки крачета и крилца или глави на щурци в ястието си.
Лиса Санчез, биолог от Пенсилвания и собственик на магазин за продукти от насекоми, е категорична, че много скоро всички ще ядат това. По нейна оценка до 2030 г. пазарът ще се оценява на поне 9,6 млрд. долара, а храните с щурци, скакалци и ларви ще се предлагат във всеки супермаркет в САЩ и Европа.
"Най-голямата бариера е мисълта, че ядете нещо мръсно", казва Санчез пред The Washington Post. С очите си тя вижда как хора, опитали бисквити или хляб, започват да ядат все по-смело.
Лиса обяснява, че брашното от щурци придава онзи прословут умами вкус на ястията и подобрява рецепти като тези за доматен сос за пици и спагети, за гъби, за шоколадови изделия и за печива. Тя си е правила експеримент кой бургер харесват повече клиентите ѝ - пилешки или с насекоми - и този с насекомите често печели.
Обратно в Европа разрешението за ядене на все повече видове насекоми идва с надеждата за намаляване на въглеродния отпечатък и забавяне изчезването на някои животни.
Насекомите са богати на протеини, мазнини, минерали и витамини А, B, D и K. В брашното от щурец например има от 52 до 77 процента протеини и от 4,3 до 33,4 процента мазнини. Така с една порция от 100 грама, която съдържа това брашно, човек получава от 13 до 20,3 грама протеини.
Щурците носят 180 на сто повече витамини, отколкото телешкото месо, сочи още проучване на Националната библиотека по медицина.
За разлика от бозайниците, щурците и другите насекоми не изискват огромни площи за отглеждане и пасища и се възпроизвеждат впечатляващо по-бързо и лесно. Една четвърт от глобалното затопляне се дължи на животновъдството и най-вече на производството на месо и млечни продукти.
Фермите за насекоми имат почти нулев въглероден отпечатък и не застрашават нито един животински и растителен вид.
"Никой няма да бъде принуден насила да яде насекоми", успокояват и от Европейската комисия, макар че насекомите може и да са гнусни, но със сигурност не са отровни.
И има защо - не само в България, но и в цяла Европа отвращението от насекомите все още надделява над любопитството и грижата за климата. Според изследване на Европейската потребителска организация огромна роля тук ще изиграе социалната природа на хората.
Ние сме вид, който обича да се вписва сред подобните си, и ако яденето на насекоми започне да става популярно, то ще увлече след себе си и все повече почитатели.
Колкото до опасенията на българите около консумацията на насекоми и дали някой ще ни задължи на нея, те за момента са напълно излишни.
А и хранителната индустрия в страната предлага редица далеч по-притеснителни творения под формата на кренвирши и други колбаси.
