Да платиш 50 евро за самолетен билет, а да получиш минимум 250 евро компенсация, ако полетът закъснее, не изглежда особено честно от гледната точка на превозвача.
Ако обаче заради закъснението изпуснеш друг полет, наложи се да купуваш нов билет и да прекроиш част от пътуването си, нещата сякаш си идват на мястото - от гледна точка на пътника.
Този спор - редно ли е компенсациите за закъснели полети в ЕС да са толкова високи, се води от доста време. Те са уредени на ниво европейска директива и гласят, че при полети в съюза авиокомпаниите трябва да платят обезщетение при закъснял или отменен полет, както и при отказ за бординг при запълнен полет.
При закъсненията над 3 часа компенсацията е в размер от 250 до 600 евро - нещо, което в последните месеци се случва многократно по-често заради хаоса по летищата.
Наскоро обаче Чешкото председателство на ЕС намекна, че смята да възроди старата дискусия - именно на фона на напрежението върху авиокомпаниите за огромните разходи за обезщетения. И то в момент, в който в САЩ тя също започва, но в обратната посока - за гарантиране на повече права на пътниците.
Дебатът в ЕС за ревизия на директивата е воден и преди, но беше утихнал заради спор между Великобритания и Испания за летището в Гибралтар. След Брекзит и на фона на постпандемичния хаос той обаче се разпали отново.
За промяна, естествено, настояват авиолиниите, които смятат, че е нечестно да плащат огромни суми за закъснения, които обикновено нямат кой знае какво значение за пътниците и не водят до някакви големи затруднения. Освен това често са доста над цената на самия билет.
"Всеки ще се съгласи, че ако платиш 50 евро за билет, а получиш 300 евро обезщетение, няма да е честно", казва пред "Политико" Томас Рейнарт, управляващ директор на Airlines for Europe (A4E) - лобистка компания на авиоиндустрията.
Европейската комисия дори стигна дотам през 2013 г. да предложи промени в директивата, според които обезщетение се дължи при закъснение над 5 часа, както и да опише законово какво представляват "извънредните обстоятелства", при които превозвачите не дължат компенсации.
Те обаче не доведоха до реална промяна в законодателството. Затова и още не е ясно кои са и сега съществуващите извънредни обстоятелства, на които самолетните компании могат да се позоват, за да откажат плащане.
Точно неизяснените "извънредни обстоятелства" родиха цял паралелен бизнес - на агенции и адвокати, които се занимават с хилядите дела за отказани обезщетения. Честа практика е превозвачите да се позовават на тях, за да откажат плащане, а пътниците - да ги съдят.
Сега индустрията възлага надежди на Чешкото председателство на ЕС, което е от 1 юли до 31 декември тази година. "Казаха, че ще има диалог по въпроса, не знаем какво точно значи това", обяснява Рейнарт.
Изобщо не е сигурно, че точно на фона на лятото на хаоса обаче ЕК ще реши да променя правило, за което организациите за защита на правата на пътниците ще борят със зъби и нокти.
Според Стивън Бергер от организацията за защита на потребителите BEUC в Брюксел, регулацията трябва да се промени, но в обратната посока - парите да се плащат на засегнатите пътници автоматично. В момента те трябва да подадат молба до авиокомпанията и да чакат, често с месеци, за обезщетението.
Той дава като пример и контрааргумент: "Ако пътуваш от Литва за Португалия за 30 евро и се окажеш заклещен за два дни между два полета, честно ли е да получиш няколко евро обезщетение?".
Очакванията са, че Прага ще отвори дебата, но едва ли ще го приключи - именно защото би било доста трудно ЕС да се реши да отнеме права на гражданите, колкото и да са основателни оплакванията на авиоиндустрията.
Следващият, който поема председателството на ЕС е Швеция, което е добра новина за пътниците, тъй традиционно в страната правата на потребителите са приоритет.
От подобна дискусия няма как да бъде изключен и шефът на Ryanair Майкъл О"Лиъри. Той дава пример с предложението за промяна на законодателството във Великобритания, която вече не е нужно да се съобразява с регламентите на ЕС.
Там идеята е да се въведе система от нива и обезщетенията да са обвързани в по-голяма степен с цената на билета.
"Ако Великобритания направи ефективна реформа, това би могло да окаже някакъв натиск върху Европейската комисия да направи нещо. Има надежда", коментира той.
Най-учудващо е, че паралелно с опита за дебат за ограничаване на правата на пътниците в ЕС, в САЩ започна обратното - опит за отнемане на такива от авиобизнеса.
Там наскоро министерството на транспорта предложи промени в интерес на пътниците. В момента авиокомпаниите трябва да плащат компенсации при "значителни промени или закъснения в полетите" и ако пътникът откаже да пътува при новите обстоятелства.
Подобно на европейските "извънредни обстоятелства", и тук не е описано какво се разбира под "значителни", което за различните компании може да е различно и води до откази за обезщетения.
Идеята на министерството е това да бъде изрично описано - "значителна промяна" ще закъснение с три часа и повече за вътрешни полети и 6 часа за международни, промяна на летището, добавяне на прекачвания и дори на вида самолет, ако разликата е голяма и в ущърб на пътника.
Предложената идея отново е резултат от хилядите закъснели и отменени полети това лято и ръста на оплакванията на потребителите. Тепърва тя ще бъде обект на обществено обсъждане и може да претърпи изменения и дори да не види бял свят.
И като нищо също би оказала влияние на дебата в Европа.
