Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Теорията на горския пожар: Защо не мислим правилно за ваксините

Не, имунизацията не е медицинско решение, което да те предпази като индивид, друг е фокусът Снимка: БГНЕС
Не, имунизацията не е медицинско решение, което да те предпази като индивид, друг е фокусът

"Как тази ваксина ще ме защити, когато се вижда, че и ваксинираните се разболяват?" Това е един от най-често задаваните въпроси, когато става въпрос за ваксинационната кампания срещу коронавируса.

И на пръв поглед звучи логично, особено ако имаш притеснения към иглите, самите ваксини и се чувстваш некомфортно с цялата тази ситуация. Въпросът обаче е, че тази конкретна перспектива към имунизацията срещу COVID-19 е крайно погрешна.

Ваксините действително помагат - те повишават съпротивителните сили на индивида срещу вируса и до една определена степен пазят от заразяване. Те обаче не са ултимативен пенкилер и човек все пак може да се зарази.

При заразяване обаче ваксинираният човек много по-трудно развива тежък вариант на коронавирусната инфекция, съответно по-трудно е да се разболее от пневмония и да стигне до тежки последици. А така става и далеч по-нисък рискът пациентът да умре.

Именно това се вижда от публикуваната в понеделник графика на официалния профил в Twitter на Европейската комисия:

Тази графика много точно и ясно показва пряката зависимост между ваксинациите и предпазването от загуба на животи вследствие на болестта. И да, България продължава да копае дъното по този показател с по-малко от 30% имунизирани и решително най-голям дял на смъртните случаи на 1 млн. души - нещо, в което страната ни се отличава на световно ниво.

Като цяло в Европа, а и в глобалните медицински нагласи са за преосмисляне на отношението към болестта. Като ключов фактор при действията за ограничаване на пандемията вече се оформят именно смъртността и броят на настанените в болница и за интензивно лечение пациенти, а не толкова ръстът при новите случаи както досега.

Тази промяна се дължи именно на ваксините и благодарение на тях коронавирусът скоро действително може да се превърне в това, което скептиците казваха в самото начало - просто още един грип.

Разбира се, все още сме далеч от този момент. Със сигурност тук, в България, където на седмична база при случаи, свързани с COVID-19, все още умира еквивалентът на едно средноголямо село, сме наистина далеч.

И тук се връщаме на по-горния момент - самият поглед към ваксинацията е погрешен. Защото при тази пандемия идеята не е толкова с ваксината да защитиш себе си. Дори при сезонните противогрипни ваксини това не е идеята.

Ваксината може да те предпази наистина - по-трудно се заразяваш, по-леко изкарваш болестта и не на последно място - доказано по-малко заразен си (вече има десетки научни изследвания по темата, които стигат именно до този извод). Но ваксините си вършат наистина работата само при реално натрупване в обществото.

Тук много помага метафората на пандемията като горски пожар, който обхваща всичко наред. В този случай ролята на ваксините е като на контролираните малки пожари, които пречат на огъня да се разрасне и да опожари цялата гора.

По същия начин ваксинираните хора създават пречка пред новите вълни на заразата. Те имат един имунитет, който ще попречи до голяма степен на заразяването, а дори и човек да се зарази, по-трудно ще предаде болестта на околните.

Така, ако в обществото има достатъчно ваксинирани на брой хора, самата зараза ще се предава значително по-трудно от човек на човек и даже да пробие някъде, пътят ѝ на предаване ще е много по-труден.

Историята познава редица примери, в които ваксините са се оказали категоричното решение за опасни болести като едрата шарка, детския паралич и морбили, където принципът е същият - достатъчно ваксинационно покритие, което пречи на болестта да се развие и съответно тя изчезва. Относно последната болест в последните десет години наблюдаваме завръщане заради антиваксърски общности, които са решили, че децата им ще станат аутисти, ако си сложат задължителните ваксини. 

Ако обаче няма достатъчно ваксинирани, болестта или ще заобиколи тези, които са се имунизирали, или ако е мутирала достатъчно, ще ги зарази и ще прати и тях в карантина.

С други думи, "пожарът" ще продължи да поглъща нови части от "гората". И ако в нашия случаи мнозинството от заразените все пак ще оцелеят, много други няма да имат този късмет.

Защото това е един наистина подъл вирус, който, ако не бъде спрян навреме, удря в онези части на организма, където има някаква слабост. Така някои усещат очите си отслабнали, други получават по-сериозни проблеми в сърцето, а при трети се налага дори изразяване на апандисит, каквито случаи вече има документирани.

Коронавирусът атакува малките кръвоносни съдове и оттам може да причини щети буквално по целия човешки организъм. И дори да си мислиш, че си в перфектно здраве, може да се окажеш неприятно изненадан.

В момента голямото мнозинство от тежките случаи на COVID-19 са на неваксинирани хора - 8-9 от всеки 10 хоспитализирани пациенти са неваксинирани, като делът на ваксинираните в интензивните отделения става дори още по-малък. И елементарната логика показва обратната пропорционалност между разпространението на ваксините срещу коронавирус и натоварването на болниците.

Защото именно това е важният момент - ваксините не са преди всичко медицинско решение да предпазим себе си като отделни индивиди, ваксините са социално решение, с което предпазваме обществото и онези в него, които са по-уязвими.

Това, че ти си ваксиниран, не просто защитава теб самия от вируса, това те поставя като преграда пред някой с по-слаб имунитет или повече придружаващи заболявания. И колкото повече имунизирани хора има наоколо, толкова по-сигурна е защитата за тези в нужда. 

Затова и въпросът в случая е дали имаме силите да бъдем истинско общество, или сме забравили тази идея, че понякога трябва да правим неща и за общото благо.

В момента ни трябват тези "контролирани пожари" на имунизацията, за да можем да предпазим онези си близките си и въобще всички хора, които биха изкарали болестта по-тежко. Защото ако тях ги хване коронавирусът, не се знае колко от тях ще се възстановят.

Много от нас наистина вече загубиха близки хора и ако можем да си върнем любимата баба, близък приятел или майка и баща, сигурен съм, че ще си сложим не две, а двеста игли. Нужно ли е обаче да губим тези хора, за да стигнем до това решение?

А го има и другият проблем - възможността при тази ниска степен на имунизация вирусът спокойно може да мутира тук, на наша територия, и скоро да говорим за български вариант - нещо, което ще спомогне за допълнителното забавяне на процеса по икономическото възстановяване на страната. 

Статистиката говори достатъчно добре за това кое решение работи и кое не. Вече от нас самите зависи да си "преценяме" отговорно.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените