Със своето население от около 1,33 млн. души към 2022 г. насам и регистриран спад по този параметър от около 15% спрямо 1991 г., за Естония проблемът с обезлюдяването е дори по-належащ, отколкото в България.
А според всички изготвяни до момента математически модели тази тенденция вероятно ще продължи и за в бъдеще, показва нов доклад на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
За самото свиване на населението на Естония също така е важно да се отбележи, че се случва неравномерно. Докато по-големите градски райони като столицата Талин или град Тарту растат равномерно, населението в по-голямата част от селските и отдалечени окръзи на Естония се свива с повече от една четвърт за последните 30 години.
Не може да се каже, че местните власти стоят със скръстени ръце. Независимо от това кой управлява в Талин, страната е отдадена на това да разглежда проблема с обезлюдяването на страната като ключов за самото ѝ бъдеще.
Така, изправени пред предизвикателства като полупразни жилищни сгради, огромна техническа инфраструктура и училища с намаляващ брой ученици, естонските власти са стигнали до извода, че решението трябва да се търси в умното използване на наличните ресурси - както национални, така и под формата на европейски средства за развитие на регионите.
Голямата цел е да се подпомогне поддържането на качествени обществени услуги за хората, които все още живеят в тези все по-пусти райони.
Училищните мрежи са препроектирани както от местните общини, така и от национални инициативи, разработена е мрежа от центрове за първична здравна помощ и е получена финансова подкрепа за подобряване на жизнената среда и събаряне на изоставени сгради.
Въпреки тези усилия обаче експертите са на мнение, че на естонците им липсват все още координирани многосекторни подходи.
Според доклада на ОИСР справянето с подобни сложни предизвикателства като намаляващото население и обезлюдяването на цели части от дадени държави по един интелигентен и устойчив начин изисква политики, които са съобразени директно с конкретните места, за които се полага грижа.
Същевременно с това този изключително тясно фокусиран подход трябва да е координиран между общините, националните и местните власти и различни области на политиката.
Или казано с други думи - държавите като Естония, които искат да намерят реални и работещи решения, трябва да фокусират голям обществен ресурс и внимание в конкретни и малки проблеми на терен по местата, където живеещите намаляват.
"Естония трябва да покаже способността си да реагира на намаляващото и застаряващо население и е необходимо да действа незабавно и ефективно", коментира министърът на публичната администрация на страната Яак Ааб при представянето на доклада.
Един от изводите там е, че са необходими добре координирани политически отговори в редица сектори за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена Естония.
Сред препоръките в доклада ОИСР подчертава необходимостта от по-ефективно използване на земята и по-последователно териториално планиране - трябва да се търси по-ефективно разпределение на ресурсите и да се мисли за ролята на самата земя и територия на страната - с какво може да се оползотвори, за да не се превърне просто в неподдържана ивица от бурени.
За целта има нужда и от преглед на многостепенното управление и общинското финансиране, за да се засили междуобщинското сътрудничество и да се подобри системата за трансфер и да се укрепи общинската приходна база.
Това означава, че самите общини трябва да започнат да работят помежду си, да се допълват и да комбинират бюджетите си за дадени проекти и направления, за да постигнат по-сериозни резултати и повече развитие. Ролята на държавата тук пък би трябвало да е да определя приоритети и да насочва финансовите потоци.
Образователните услуги, които са най-голямата отговорност за разходите на общините, трябва да бъдат адаптирани за консолидиране на училищните мрежи, като същевременно гарантират универсален достъп до висококачествено образование.
Първи април беше крайният срок за местните власти да информират Министерството на образованието и науката за всякакви решения за закриване или преструктуриране на местните училища.
Наред с други промени, пет училища в различни части на страната ще затворят врати преди началото на учебната 2022-2023 година тази есен. Сред планираните промени са сливането на различни нива на образование, закриването на гимназиални класове или цели училища, както и закриването или сливането на детските градини с местните основни училища.
В съответствие със Стратегията за образование до 2035 г., Естония работи за това държавата да поеме повишена отговорност в организацията на образованието в гимназията, докато местните власти ще отговарят за осигуряването на силни и близки основни училища за децата, живеещи там, коментират от естонското министерство на образованието.
Оттам са поели ангажимента да предоставят еднократни субсидии на всички местни власти, които са решили да закрият класовете в гимназиите в процеса на преструктуриране на едно или няколко държавни училища.
Не всички са доволни от това преструктуриране, но то избягва това да се водят класове от едва няколко деца без перспектива нещата да се променят към по-добро.
В момента много по-логично от организационна гледна точка според страната е да се закрият на места класове и училища, но да се осигури удобството на засегнатите деца, така че прехвърлянето им да не причини излишен стрес.
Марио Нава, генерален директор на програмата на Европейската комисия за реформи, отбелязва, че "обезлюдяването в Естония не е изолиран случай".
"Ние сме наясно с предизвикателствата на демографските промени за всички държави-членки на ЕС. Досега подкрепяхме Испания за справяне с този проблем, а сега подкрепяме Естония. Въпросът за обезлюдяването е подчертан и в осмия доклад за сближаването, както и в доклад за въздействието на демографските промени и в зелена книга за застаряването на населението и дългосрочната визия за селските райони. Готови сме да помогнем на други държави-членки в тази област", обяснява той.
Според доклада на ОИСР проблемът със свиването на населението и настъпващите сериозни демографски промени на континента се оформят като мегатенденция за цяла Европа.
Според техни експерти до 2050 г. се очаква да се загуби половината от населението в по-изоставащите региони в държавите от ЕС.
В доклада също така се излагат практически стъпки за подпомагане на управлението на депопулацията чрез "интелигентно свиване" - комбинация от данъчни политики, кооперация между общините за интелигентно използване на ресурси и други политики.
Глобалните тенденции като урбанизация, ниска раждаемост и напускане на младите хора означават, че в много райони ще продължат да се сблъскват с намаляване на населението си в бъдеще.
Прогнозите сочат, че до 2050 г. половината от европейските държави ще трябва да управляват спада на населението в отдалечени региони, а една трета ще трябва да управляват спада в региони с достъп до малък или среден град.
Неадекватните политически отговори на свиването могат да имат дълбоки икономически, социални, бюджетни и екологични въздействия на национално, регионално и местно ниво с дългосрочни последици, предупреждават още от ОИСР.
