Коментарът е по повод ареста на семейство Малина и Петър Начкови. Семейството разкри, че в събота, 21 януари, тежко въоръжени и маскирани антимафиоти са ги арестували, нанесли им побой и ги откарали до дома им, който разбили с обяснението, че търсят "нещо незаконно". Намерили пет кутии ментолови цигари без бандерол...
Не знам дали е истина, изцяло, частично или не, но едно нещо е очевиден факт - при настоящата липса на граждански интерес и натиск, приемане от обществото на тайнственост и безотчетност от страна на властта и по-специално МВР, такива неща могат да се случват и никой никога да не бъде сигурен дали наистина се случват, дали са правомерни, или не.
Мъглата ми е думата - приемаме безропотно да ни държат в неведение, махане с ръка на противоречиви и абсолютно неадекватни обяснения на МВР шефове за какви ли не случаи. В тая ситуация какво пречи на тая организация да прави каквото си иска, в полза на когото си иска, и да го представя, както си поиска - или просто да не го представя?
Кредит на доверие - ако сме го дали (аз не, но който го е дал) не е ли редно да се поинтересуваме как се харчи? Много се реве по злия съд последните години, но съдът не може да скрие нищо от дейността си - всеки може да изрови информация, да не говорим, че и съдиите не размахват автомати и все пак някакси те са лошите и постоянно под укора на "обществото", а как се разпореждат с дадената им власт хората с оръжие?
Мнителността и пристрастията на мнозина могат да ни вкарат в най-страшното положение, когато ония, що трябва да ни пазят, са ударните отряди на ония, от които уж ни пазят, и ние няма и да разберем, че се е случило под пердето на следствени тайни и медийна пушилка - давате ли си сметка какъв хазарт играем със собствените си животи? А давате ли си сметка, че вече може и да сме загубили всичко, но още да не сме разбрали?
Казвал съм го и пак ще го повторя, жал ми е за малцината останали читави полицаи, но за България единственият вариант за започване на нещо ново е грузинският, и то в по-строга форма - никой, заемал някога длъжност в МВР, не трябва да се допуска повече на каквато и да е държавна служба. Отсяването на брашното от триците вече е невъзможно - няма от кого да се направи.
Тук за разлика от Грузия това трябва да се приложи и към прокуратурата, тъй като тези две организации останаха десетилетия наред работещи без реален контрол и адекватни средства за обществото да има поне бегла информация какво наистина се случва там. Никаква малка поправка няма да изкорени неизброимите плевели, поникнали в занемарения ни заден двор!
Емоционалните изказвания и проявата на неприязън към дежурни врагове на народа не е отчет за дейността. Това достига до нас от устите на властта и за мнозина то действа точно както действат медените обещания на обиграни con-artists (измамници) - карат ги да се чувстват убедени, че всичко е наред, но това което липсва са факти и истински отчет.
Забелязали ли сте, че не от вчера, не от Цецо, а от доста по-рано полицията вече не казва подробности, а смотолевя подозрения под етикета на доказателства? И ние приемаме, че зад такива думи има покритие, но никога не ни го показват реално - не се ли плашите, че това вече е практика, упражнявана от няколко поредни ръководства на ведомството?
