Едва ли някога досега в историята на света човечеството се е чувствало по-обидено, по-засегнато и по-наскърбено от когато и да било. Днес всичко в света е на социално тълкувание, на обяснения, търсене на дълбоки етнически, сексуални, полови и либерално-консервативни смисли. Дори хуморът.
Ако трябва да сме честни - особено хуморът.
Наскоро началникът на отдела за комедийни програми на BBC Шейн Алън коментира, че класическата комедийна трупа от миналото "Монти Пайтън" днес в никакъв случай не би преминала през ситото на избираните от телевизията продукции. И то не за друго, а защото са твърде бели, твърде мъже и твърде образовани.
"Ако сега събираме екип за подобно шоу, определено нямаше да включва шестима бели типа от Оксбридж (нарицателно за големите университети - Оксфорд и Кеймбридж - бел.а.). Щеше да е разнообразна група, която да отразява модерния свят и има да каже нещо ново и различно", каза Алън.
Коментарите му идват на фона на представената от BBC поредица от нови комедийни предавания, в които на преден план са изкарани жени и представители на различните малцинства в Англия.
В което няма лошо. Обществото е съставено от всякакви социални групи с всякакво чувство за хумор и различни неща са смешни на различни хора. За всеки влак си има пътници.
Това, което обаче буди онзи неспящ дявол на дразнението, е защо въобще му се налагаше на въпросния шеф в BBC да се заяжда с "Монти Пайтън". Да, те са бели, добре образовани и мъже. При това и трите наведнъж, което по някаква причина май се явява като нещо лошо.
За времето си тези хора се движат по ръба между позволеното и табуто, разчупват граници и със смях проправят същите тези прогресивни идеи за един по-добър свят, върху които днес стъпва това желание за разнообразие.
Един вид обърнат расизъм, в който потисканите маси ей сега ще въстанат срещу неправдата с искане за правата на дядовци/баби и прадядовци/прабаби.
Факт е, че да се забравя историята и да не се говори за неправдите, та били и те отминали, не е правилно. Също така обаче не е правилна и идеята за реваншизма в изкуството и хумора. Защото такива неща пораждат реакции като тази на един от членовете на "Монти Пайтън" - Тери Гилиъм, който обяви, че му се иска да е черна лесбийка, за да може да не се чувства виновен за всички неправди по света.
Изкуството е изкуство, предимно защото разчита на таланта на хората независимо от техния цвят на кожата, пол или етнос. Дори и това да значи, че зад конкретната творба стои група образовани бели мъже.
Защото "многообразие" започва да се превръща в мръсна дума, когато политическата коректност малко по малко взема надмощие над творческата част и в изкуството се прокарва злоба срещу този или онзи, просто защото не мисли достатъчно "прогресивно" и "цветно".
И да, днес "Монти Пайтън" не би минал през ситото на BBC. Далеч по-вероятно заедно със смеха да предизвикат още повече гневни коментари, брутални дискусии и протести. Защото гневът отдавна вече е по-важен от обикновения хумор.
