"Красива си!", отронва задъхано главният герой, докато гледа с леко палав поглед изпод завивката. Вместо да получи поне едно възпитано "Благодаря" обаче, той е подложен на три минути мъчителна пауза. За телевизионното време това се усеща като безкрайност.
"Любовта ни е красива", отговаря най-накрая героинята, докато зрителят се чуди кой говори така, бе, братче?!
И кой ги пише тия сценарии?
Ако дотук не ви е станало ясно - не става въпрос за адаптация по Шекспир, а за български сериал. Описаната сцена е от новата поредица на Нова - "Пътят на честта", но в действителност тя само преповтаря грешките на почти всеки български телевизионен сериал от последните години.
Именно тези недостатъци правят голяма част от продукциите негледаеми, а за конкуренция на световния пазар и дума не може да става. Ще оставим на другите да си играят на тронове и на "Еми"-та.
Едно от най-слабите звена по традиция е сценарият.
Първият вариант е той да звучи като писан от запален почитател на творчеството на дядо Вазов: главното действащо лице моли сина си да донесе кесията с минцовете и, ако обича, да не бъде такъв фармасонин. В това време зрителят вече е сменил канала на нещо по-разбираемо, което не изисква да има речник под ръка.
Освен това в реалния живот на комплимента "Днес изглеждаш страхотно" не се отговаря с реплики като "Защото азалиите в Киото цъфнаха, а лилиите плават много красиво по река Кама". Подобни несвързани слова са като написани от някого с диплома от школа "Никанор" - от онези тапии с многото правописни грешки в тях.
Втората опция е сценарият да е тип "баща на средна възраст се опитва да звучи готин": "Чаткаш ли, пич, братле, аверче?" Не, не чаткаме...
Следващият огромен проблем са клишетата на килограм и особено мотивът за мутрите, който е по-устойчив и от бухалка в багажника на черен джип.
"Пътят на честта" е поредният сериал, който ни убеждава в едно - трудно може да съществува българска продукция без "добре облечен бизнесмен" от типа, който народът мило нарича "мутри". Дори лекарският "Откраднат живот" се сдоби със своя мутра, която имаше амбициите да завладее болницата и да кара хората с навехнат глезен да лежат 15 дена, за да "точи пътеките" на НЗОК.
В България има господа със съмнително кариерно развитие, не отричаме съществуването им. Но е досадно във всеки сериал да има по един актьор, облечен в привидно скъп костюм, който говори тихо и равно, гледа мръсно, кара голяма черна кола и прави лоши неща.
В конкретния случай Веселин Плачков беше тотално надигран (в актьорски аспект) от уличното коте, което намери. Само в заставката на "Сънчо" още няма мутри, не че искаме да даваме идеи.
И като казахме Веселин Плачков, последна, но не по важност, е актьорската игра.
Колкото и симпатичен, красив и привлекателен да е даден актьор, всякакви приятни мисли за него се изпаряват, когато започне да пелтечи, необезпокояван от режисьора. "Слънцето грее...". Една минута пауза. "Трябва да отидеш до магазина...".
Още три минути екранно време отлитат, а с тях и няколко мозъчни клетки. "Налага се да купиш кило сирене и един хляб". IQ-то на зрителя достига двуцифрено число с десетична запетая по средата.
Пет минути пауза и следва отговор, произнесен с драматичен тон и ококорен поглед - "Ще изпълня повелята ти, майко, няма да ти троша хатъра и ще отида за хляб".
Следва прочувствена музика и екранът притъмнява. В следващия епизод ще видите...
