Неочаквано приятни емоции поднесоха наградите "Оскар", а най-голямата изненада на вечерта бе, че церемонията не протече във флегматичното и заспало темпо от миналата година. Макар че имаше няколко предпоставки за това.
Най-напред - безкофеиновият Джими Кимъл за четвърти път се нагърби с невъзможната мисия да бъде саркастичен и забавен водещ. А за гарнитура - международната обстановка "забогатя" с още един конфликт през 2023 г., който бе косъм да превземе филмовата сцена и да я превърне в студио на CNN.
Лошото пророчество обаче не се сбъдна. Не благодарение на Джими Кимъл и неговия екип от сценаристи, а благодарение на номинираните актьори, които свиха шоуто под носа на водещия и показаха как се прави истински хумор.
Без да намесват политиката и без да четат лекции за добро поведение.
С достойнство, лекота и без да се взимат насериозно, звездите на наградите "Оскар" си направиха кефа снощи и по този начин направиха кефа и хората, които ги гледат.
Церемонията най-накрая получи глътка въздух. И като изключим няколко потресаващи момента, рожби на нечие изнасилено чувство за хумор, близо 4-часовото раздаване на наградите премина добре.
Компотът от епизодите, които ми се усладиха, и сцените, които ми се искаше да не бях виждала в този си живот, изреждам тук:
ХАРЕСА МИ: Безапелационната победа на "Опенхаймер"
Наздраве за хубавото кино, което не е заслепено от политкоректност и расово разнообразие на всяка цена! След номинациите за "Оскар" почти го бях отписала.
Членовете на Академията за филмово изкуство и наука обаче доказаха, че не са си загубили напълно ума и все още могат да оценят качествения филм, без да се подвеждат от расата на изпълнителите или силата на феминизма.
Евала за което. Не им е лесно в това приобщаващо всички под Слънцето време, но със седемте статуетки за "Опенхаймер" категорично беше ознаменувана победата на изкуството над политкоректността.
НЕ МИ ХАРЕСА: Плоският монолог на Джими Кимъл
Не ми допада фактът, че с Доналд Тръмп сме на едно мнение, но Джими Кимъл наистина не го бива с писането на монолози по-дълги от 5 мин. Комитетът от Академията, който се скъсва да го избира за водещ, трябва да си наляга парцалите.
Кимъл нито е дързък, нито е идеен извън това да си прави гаргара с Мат Деймън и Доналд Тръмп.
ХАРЕСА МИ: Вторият "Оскар" за Ема Стоун
Със свито сърце чаках категорията за най-добра актриса в главна роля, тъй като имах основания да подозирам, че Академията ще се поблазни от шанса да пише история и ще даде "Оскар" на индианката Лили Гладстон от "Убийците на цветната луна".
Да не решите, че съм расистка - харесвам Гладстон във филма на Скорсезе, но Ема показа по-широк размах на играта си в "Клети създания", заради което златното човече трябваше да е точно в нейните ръце. Както се и случи.
НЕ МИ ХАРЕСА: Петима презентиращи актьорските номинации
Организаторите можеха да се постараят в сгъстяването на протяжната вечер, като обявяват победителите в актьорските категории по-експедитивно. Но вместо това, Оскарите се върнаха към отегчителна стара традиция.
По петима носители на "Оскар" в категориите за най-добър главен и поддържащ актьор/актриса се качиха на сцената и казаха няколко хубави думи за всеки от номинираните. Досада!
Като изключим Никълъс Кейдж, който се пошегува с Пол Джиамати, останалите комплименти бяха като четенето на Facebook честитки за рожден ден - еднообразни и приспивни.
ХАРЕСА МИ: Розовото шоу на Райън Гослинг
Ядреното оръжие на забавлението несъмнено беше Райън Гослинг. Спусна се на сцената и покоси всичко около себе си. Облечен в розов блестящ костюм, актьорът изпълни I'm Just Ken от филма "Барби", а шоуто му бе толкова феноменално, че успя да извади танцовите умения на Мартин Скорсезе.
Режисьорът не се сдържа, стана на крака и повибрира с глава в такт с музиката. Останалите звезди също се раздадоха на песента сякаш са тинейджърки на концерт на Тейлър Суифт.
В заключение - Райън е върхът и искаме световно турне от него.
НЕ МИ ХАРЕСА: Нудисткото шоу на Джон Сина
От днес нататък в речника на чуждите думи до криндж трябва да стои снимка на голия Джон Сина на Оскарите. Това е самоунижение в пълния смисъл на думата, което кара всички зрители да се чувстват неудобно.
Зрял мъж да излезе на най-важните награди във филмовата индустрия, криейки "пакета" си, за да връчи статуетката за най-добри костюми - ако това не е кридж, не знам кое е. И не знам защо беше нужно.
Да не би някой от Холивуд да е решил, че ако унижат публично мачовска фигура от средите си, са квит за всичките изнасилвания?
Бедният Сина не го заслужаваше. Някога беше кеч герой за децата.
ХАРЕСА МИ: Самоиронията на Робърт Дауни-джуниър
Вторият крал на хумора за вечерта беше Робърт Дауни-джуниър, който направи демонстрация за добра ирония пред Джими Кимъл. Водещият на Оскарите опита да се пошегува със старата кокаинова зависимост на Дауни, но какъвто си е страхлив, набързо отстъпи, когато срещна пронизващия поглед на актьора.
За сметка на това, когато Железния човек спечели статуетката за най-добра поддържаща роля, отдели секунда да благодари на адвоката си, който 20 години го държи далеч от затвора. Mic drop!
ХАРЕСА МИ: "Близнаците" срещу Батман
Див момент на Оскарите бе и събирането на Арнолд Шварценегер и Дани де Вито. Двамата са участвали в комедията "Близнаци", но имат и друго общо помежду си - и двамата са играли злодеи, които се бият с Батман.
Като по поръчка в публиката седеше Майкъл Кийтън (който играеше Батман във филмите на Тим Бъртън) и правеше знаци "само ми ела" към Де Вито (който играеше Пингвина).
Страшно щях да се забавлявам, ако Кийтън се бе качил на сцената и с Де Вито си бяха спретнали импровизирана геройска схватка, защото ми писна шамарът за Крис Рок да е най-запомнящият се бой на Оскарите.
Но няма пълно щастие. Така че повече на следващата церемония.
