Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Достойнството на Оскарите се завръща

Достойнството на Оскарите се завръща Снимка: Getty Images

Неочаквано приятни емоции поднесоха наградите "Оскар", а най-голямата изненада на вечерта бе, че церемонията не протече във флегматичното и заспало темпо от миналата година. Макар че имаше няколко предпоставки за това.

Най-напред - безкофеиновият Джими Кимъл за четвърти път се нагърби с невъзможната мисия да бъде саркастичен и забавен водещ. А за гарнитура - международната обстановка "забогатя" с още един конфликт през 2023 г., който бе косъм да превземе филмовата сцена и да я превърне в студио на CNN.

Лошото пророчество обаче не се сбъдна. Не благодарение на Джими Кимъл и неговия екип от сценаристи, а благодарение на номинираните актьори, които свиха шоуто под носа на водещия и показаха как се прави истински хумор.

Без да намесват политиката и без да четат лекции за добро поведение.

С достойнство, лекота и без да се взимат насериозно, звездите на наградите "Оскар" си направиха кефа снощи и по този начин направиха кефа и хората, които ги гледат.

Церемонията най-накрая получи глътка въздух. И като изключим няколко потресаващи момента, рожби на нечие изнасилено чувство за хумор, близо 4-часовото раздаване на наградите премина добре.

Компотът от епизодите, които ми се усладиха, и сцените, които ми се искаше да не бях виждала в този си живот, изреждам тук:

ХАРЕСА МИ: Безапелационната победа на "Опенхаймер"

Наздраве за хубавото кино, което не е заслепено от политкоректност и расово разнообразие на всяка цена! След номинациите за "Оскар" почти го бях отписала.

Членовете на Академията за филмово изкуство и наука обаче доказаха, че не са си загубили напълно ума и все още могат да оценят качествения филм, без да се подвеждат от расата на изпълнителите или силата на феминизма.

Евала за което. Не им е лесно в това приобщаващо всички под Слънцето време, но със седемте статуетки за "Опенхаймер" категорично беше ознаменувана победата на изкуството над политкоректността.

НЕ МИ ХАРЕСА: Плоският монолог на Джими Кимъл

Не ми допада фактът, че с Доналд Тръмп сме на едно мнение, но Джими Кимъл наистина не го бива с писането на монолози по-дълги от 5 мин. Комитетът от Академията, който се скъсва да го избира за водещ, трябва да си наляга парцалите.

Кимъл нито е дързък, нито е идеен извън това да си прави гаргара с Мат Деймън и Доналд Тръмп.

Снимка: Getty Images

ХАРЕСА МИ: Вторият "Оскар" за Ема Стоун

Със свито сърце чаках категорията за най-добра актриса в главна роля, тъй като имах основания да подозирам, че Академията ще се поблазни от шанса да пише история и ще даде "Оскар" на индианката Лили Гладстон от "Убийците на цветната луна".

Да не решите, че съм расистка - харесвам Гладстон във филма на Скорсезе, но Ема показа по-широк размах на играта си в "Клети създания", заради което златното човече трябваше да е точно в нейните ръце. Както се и случи.

НЕ МИ ХАРЕСА: Петима презентиращи актьорските номинации

Организаторите можеха да се постараят в сгъстяването на протяжната вечер, като обявяват победителите в актьорските категории по-експедитивно. Но вместо това, Оскарите се върнаха към отегчителна стара традиция.

По петима носители на "Оскар" в категориите за най-добър главен и поддържащ актьор/актриса се качиха на сцената и казаха няколко хубави думи за всеки от номинираните. Досада!

Като изключим Никълъс Кейдж, който се пошегува с Пол Джиамати, останалите комплименти бяха като четенето на Facebook честитки за рожден ден - еднообразни и приспивни.

ХАРЕСА МИ: Розовото шоу на Райън Гослинг

Ядреното оръжие на забавлението несъмнено беше Райън Гослинг. Спусна се на сцената и покоси всичко около себе си. Облечен в розов блестящ костюм, актьорът изпълни I'm Just Ken от филма "Барби", а шоуто му бе толкова феноменално, че успя да извади танцовите умения на Мартин Скорсезе.

Режисьорът не се сдържа, стана на крака и повибрира с глава в такт с музиката. Останалите звезди също се раздадоха на песента сякаш са тинейджърки на концерт на Тейлър Суифт.

В заключение - Райън е върхът и искаме световно турне от него.

Снимка: Getty Images

НЕ МИ ХАРЕСА: Нудисткото шоу на Джон Сина

От днес нататък в речника на чуждите думи до криндж трябва да стои снимка на голия Джон Сина на Оскарите. Това е самоунижение в пълния смисъл на думата, което кара всички зрители да се чувстват неудобно.

Зрял мъж да излезе на най-важните награди във филмовата индустрия, криейки "пакета" си, за да връчи статуетката за най-добри костюми - ако това не е кридж, не знам кое е. И не знам защо беше нужно.

Да не би някой от Холивуд да е решил, че ако унижат публично мачовска фигура от средите си, са квит за всичките изнасилвания?

Бедният Сина не го заслужаваше. Някога беше кеч герой за децата.

ХАРЕСА МИ: Самоиронията на Робърт Дауни-джуниър

Вторият крал на хумора за вечерта беше Робърт Дауни-джуниър, който направи демонстрация за добра ирония пред Джими Кимъл. Водещият на Оскарите опита да се пошегува със старата кокаинова зависимост на Дауни, но какъвто си е страхлив, набързо отстъпи, когато срещна пронизващия поглед на актьора.

За сметка на това, когато Железния човек спечели статуетката за най-добра поддържаща роля, отдели секунда да благодари на адвоката си, който 20 години го държи далеч от затвора. Mic drop!

ХАРЕСА МИ: "Близнаците" срещу Батман

Див момент на Оскарите бе и събирането на Арнолд Шварценегер и Дани де Вито. Двамата са участвали в комедията "Близнаци", но имат и друго общо помежду си - и двамата са играли злодеи, които се бият с Батман.

Като по поръчка в публиката седеше Майкъл Кийтън (който играеше Батман във филмите на Тим Бъртън) и правеше знаци "само ми ела" към Де Вито (който играеше Пингвина).

Страшно щях да се забавлявам, ако Кийтън се бе качил на сцената и с Де Вито си бяха спретнали импровизирана геройска схватка, защото ми писна шамарът за Крис Рок да е най-запомнящият се бой на Оскарите.

Но няма пълно щастие. Така че повече на следващата церемония.

 

Най-четените