Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ергенът, който обедини цял един народ

"Колкото и странно да звучи, би било хубаво да го живеем този живот малко повече като зрители на риалити. Защото в тази си позиция се оказахме изненадващо достойни", пише в коментара си Боряна Тодорова. Снимка: bTV
"Колкото и странно да звучи, би било хубаво да го живеем този живот малко повече като зрители на риалити. Защото в тази си позиция се оказахме изненадващо достойни", пише в коментара си Боряна Тодорова.

А вие гледате ли "Ергенът"? Да, да, сигурно никога не е попадал на вашите екрани. Ама да си представим, че дистанционното е паднало и случайно се е приземило върху копчето, което стартира телевизионната програма, по която се излъчва риалитито. И то в девет часа в правилните дни.

Представяме си го. А аз направо ще си кажа, че съвсем нарочно следя предаването от самото му начало. Официално - заради социалния експеримент. Неофициално - за доволно количество сеир и опияняваща почивка за мозъчните клетки.

Неочаквано и ужасяващо, едва няколко дни след първия епизод избухна война на територията на Европа. Е, тогава ми изглеждаше ясно, че е дошъл краят не само на измамната представа за стабилност и мир на континента, но и на... "Ергенът". Защото има нещо непоносимо неловко в това по време на война да мислиш за глупости.

Е, да, ама не. Пир по време на чума. Така е било и така ще бъде - когато е най-тежко, болката се полива с алкохол и простотия за анестезия. Предаването избухна като ядрена централа, а ние всички излязохме на разходка под дъжда и хрупнахме по няколко марулени салати.

И така на дневен ред излязоха въпроси - коя е с най-красива рокля, коя с най-грозен грим, коя блести с познания за годината на основаване на държавата, в която е родена, коя може да обижда и коя понася да бъде обиждана. Все въпроси симпатични, ненатоварващи. Имаше симпатизанти на различни момичета, теории на конспирациите, възмутени, впечатлени и отегчени зрители. Имаше включвания за феминизма, патриархата, поводи за дискусии и чудене.

Докато в един момент предаването не започна да се превръща в некомфортна за гледане комбинация от "Повелителят на мухите" и Станфордския затворнически експеримент. Една жена, спечелила множество симпатии, се оказа жертва на системен психически, а от време на време и физически тормоз. А агресорът беше видим от самото начало - борещата се с българския език Виктория Капитонова, която най-смело мечтае за скъпи часовници.

Момичетата в къщата така и не разбраха какво се случва - абе май не е правилно да се развързва бански, да се крещят обиди, да се полива жена с вино на официална церемония - ама сигурно с нещо си го е заслужила. Не успяха съвсем да дефинират какво е това нещо, но пък усилено го защитаваха. А жертвата оставиха да се оправя тъй както може, наказана с мълчание и изолация. Страхуваха се ужасно да не ги сподели същата съдба. Рускинята Виктория Капитонова получи картбланш да проявява агресията си. Включително и от прехваления ерген.

В реалността обаче се случи нещо невиждано - зрителите, явно вдъхновени от надписа на Народното събрание (специално за Виктория Капитонова - една бяла сграда в центъра на София, пред нея има павета), решиха обединено да въздадат справедливост. За часове профилът на Капитонова в инстаграм се оказа блокиран, а бизнесите, които рекламира - заляти с призиви да спрат да работят с нея. Това наказание е удар по кариерата ѝ, която пък е пътят ѝ към най-ценното - няколко чанти и един конкретен часовник.

Помитащите обществени страсти извадиха от летаргията участници от "Ергенът", които също се разграничиха от поведението на Капитонова. Самият ерген, изпълнен с надежди за актьорска кариера, сам написа кратко сърцераздирателно сценарно извинение, сам го режисира, сам го изигра и сам повярва, че качулките след дъжд могат да помогнат.

И ей така, изненадващо, българският народ се оказа обединен от кауза - да покаже, че насилническото поведение на една самозабравила се инфлуенсърка просто не е окей. И това е супер, супер е на едно дребно риалити ниво, но все пак има своето значение.

Защото по истински значимите въпроси обединението на народа, който уж вярва, че съединението прави силата, се оказва невъзможно. Невъзможно беше докато стотици хора умираха всеки ден от предотвратим вирус, който между другото никъде не е отишъл все още, невъзможно беше, когато държава с международно признати граници на няколкостотин километра от нас беше нападната, невъзможно беше и когато интернет беше залят от зловещи кадри на трупове по улиците, които интернет експерти всезнайно обориха.

И накрая се оказа, че единственото явление, което може да обедини враждуващи страни, неспособни на диалог помежду си и на съгласие върху базови ценности, се намира в Бодрум и прилича на абитуриентски бал по никое време.

Дали защото персонажите там са лесни за разбиране, сценарият е простичък, а противодействията на злото са бързи за изпълнение - като един клик в инстаграм например? Не знам. Логика наистина няма.

Но колкото и странно да звучи, би било хубаво да го живеем този живот малко повече като зрители на риалити. Защото в тази си позиция се оказахме изненадващо достойни.

   

Най-четените