В една ледена декемврийска вечер, в един обезпокоително късен час на дисплея на телефона ми се изписа "Мама".
Вдигнах не без притеснение, а тонът на майка ми затвърди усещането ми, че е станало нещо лошо. На думите ѝ "Маме, трябва да ти кажа нещо..." вече бях пребледняла и успешно се сливах с бялата стена зад гърба ми.
Настръхнала, попитах какво има и психически се подготвих да чуя ужасните новини, които явно не търпяха отлагане. Отговорът на майка ми едновременно ме шокира, ядоса и разсмя:
"Бидонът с киселото зеле прокапа...".
След като ми поотмина, се замислих каква религия е за нас, в България, киселото зеле. Честичко забравяме, че то се приготвя и в Германия, Австрия, Унгария, че даже и в Корея, пък и нашето си е по-вкусно. За това свидетелства и името на сорта, от който става най-хубаво кисело зеле - Балкан.
Твърде малко неща в началото на студените месеци ни изпълват с толкова удовлетворение, колкото това мъжката да цепнем кочаните на зелето с големия остър нож, па да ги наредим грижливо в бидона, сякаш са ни дечица и ги слагаме да спят.
Да отмерим с точността на опитен химик по 40 грама сол на литър вода. Да добавим я кочан царевица за по-резлив и газиран сок, я парче цвекло за искрящ розов цвят.
Няма по-добър зимен фитнес от претакането на киселото зеле.
Ако бидонът има кранче, упражнението се изпълнява чрез клякане до него и така работим усилено за прасец, бедро, ханш и корем. Ако пък няма канелка - претакането става с маркуч и тренира бицепс, трицепс, белите дробове, рефлексите и фината моторика.
Както повечето кулинарни достижения, и киселото зеле си иска табиетлък. И никакви натриеви бензоати и други химически магии!
Едно време са го залагали по Архангеловден, за да е готово около Коледа, ама едно време в началото на ноември вече е било дебела зима. В наши дни около Архангеловден още се шматкаме по ризи и тънки якенца и ако сложим зелето сега, ще вкисне непремерено бързо и ще започне да пуска бяла сага.
Не е фатално, ама си е съвсем друго да изкараш чист и бистър зелев сок, с който се лекува и най-тежкият махмурлук и става най-резливата куркудена чорба.
Изкушение си е да спрем тръгналата ферментация с натриев бензоат, но истината е, че ако заложим киселото зеле в правилното време, няма нужда да му добавяме Е-та (натриев безоат ще намерите под номенклатурата Е211).
Природата си знае работата, върши своите вълшебства в бидона и успява съвършено да превърне наглед невзрачното зеле в солено-кисел шедьовър. Казват - миришело било, селяндурско било, много се пърдяло от него...
"Глупости!", отговаряме ние, докато ръсим в захлас червен пипер върху накълцаното за салата кисело зеле или пък сръчно свиваме сармите.
Всяка ракия през зимата се чувства самотна и непълна без салата от кисело зеле, която блажно поливаме с "от скъпото" (олио) и ръсим щедро с червен пипер.
И Коледа ли е наистина, ако във фурната не се запича до златиста коричка тавата със свинско със зеле и не ароматизира цялата кухня с мирис на дом, уют и празници?
И, да, никаква Нова година не е, ако на масата няма зелеви сарми с размерите на топка за голф, които после няколко дена да дебнат от всяка кутия от сладолед.
И си е друго да имаш някоя и друга кисела зелка през януари и февруари - я да посрещнеш гости и да се изфукаш с домашната продукция, я за аперитив, я за дояждане.
Затова ако има национална кауза, то тя не се крие в чистенето на страната за един ден или пък в подаряването на внучета вместо тигани.
Истинската национална кауза е жива, нарича се "Кисело зеле за зимата" и се изпълнява с религиозна отдаденост и до днес, което е прекрасно.
В такъв случай е съвсем разбираемо при такава всенародна кауза истинското национално бедствие да е да ти прокапе бидонът.
