Хладничко беше последните дни, а утре даже го дават да вали, но днес си е направо топло. А как ме въртят коленете от постоянната смяна на времето...
И вие ли не обичате "small talk"-а, който в този текст ще наричаме "малък разговор" не само защото сме българи, а и защото буквалният превод се оказва изненадващо смислово точен? Не сте сами в недолюбването.
Интровертите с радост ще се обединят (всеки от удобството на собствения си дом и далеч от големи групи хора) около идеята малкият разговор да бъде наказван със закон, който да се прилага по-безмилостно и от глобите в градския транспорт.
Те ще имат много и все валидни аргументи. Малкият разговор не носи нито знания, нито истинско сближаване между хората, не запълва зейналите душевни празнини, а само минава над тях като безобиден повей на вятъра. Изтощава онези от нас, които черпят енергията си от времето насаме, но не преодолява самотата.
Ако неговата основна задача беше ефективното пренасяне на информация, отдавна щеше позорно да е изчезнал поради пълната си нескопосаност и непрактичност. Хората просто щяха да се срещат на улицата и да започват да човъркат детските си травми и да водят задълбочени дискусии за материята и антиматерията. Или пък щяха да се разминават, напълно неспособни да осъществят контакт с другия.
Та остава възможността малкият разговор да има по-различна задача. Скучността и безопасността на темите му да е цел, а не недостатък и да служи на един по-голям смисъл - прекрачването на невидимата граница между човешките същества.
Разговорът, който има за цел единствено и само установяването на словесна връзка, е наречен от първия му изследовател, професор Бронислав Малиновски, "фатично общуване".
Това е социален феномен и незаменимо умение, което всички се учим да развиваме от най-ранна възраст, за да функционираме сред другите. Фатичното общуване предоставя готови формули за започване, запълване и завършване на разговор, които действат като лубрикант и омекотяват социалните ситуации.
Правилата му са интуитивни, но границите между подходящото и неподходящото понякога измамно се сливат. Неизказано правило е да избираме теми, в които всеки да може да се включи с лекота и само деликатно да минаваме по повърхността им.
Неслучайно времето е най-голямото клише в тази област - защото работи идеално. Важно е да не засягаме конфликтни точки не поради малодушие, а заради разбирането, че не това е целта на краткото ни словесно протягане на ръка към другия човек.
Новините са сред основните източници на идеи на всеобщо познати теми, но и силно застрашават малкия разговор. Ако в него се намърда тема, която не му принадлежи, той няма да промени същината си. Пак ще мине по повърхността ѝ, ще я повърти в ръцете си като малко дете, което разглежда нова играчка, и ще я захвърли.
Една Голяма тема стана досадно модерна през изминалата година. Покрай нея редовно се появяха новини - затваряния, ограничения, маски, ваксини, дистанция - всички те всеобщо познати и удобно застанали на върха на езика ни, когато се чудим как да започнем разговор.
Всяка от тези новини е вселена сама по себе си, необятна и спорна, изпълнена с въпроси, които не могат да бъдат отговорени преди един вагон с книги.
Последствията от вземането на едно или друго решение по отношение на борбата с помитащата ни здравна, социална и икономическа криза се измерват в изгубени и почернени човешки животи. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание, се мерят по неизброимост с броя невронални връзки в главите ни. И дори при най-прецизното пресмятане на онова, което не може да бъде пресметнато, опасността всичко да се сгромоляса с трясъка на задействано домино е реална.
Когато говорим по необятни теми в пространството на мънички разговори, ние не просто погазваме естетиката. Ние разпространяваме съвсем непроучени гледни точки, които да се намърдват в главите на събеседниците ни като пропагандна песен, защото нямаме времето, условията, нагласата да подходим с необходимата задълбоченост.
Опасни са случаи като този с ваксинирането - Големият избор за собственото и чуждото здраве е принизен, опростен, нереалистично смален. Сериозното решение, което стои пред всеки нас, е превърнато в раздумка на селския мегдан, а необходимата подготовка, за да бъде взето отговорно, се пренебрегва.
А всъщност всичко опира до разграничаването между Малкото и Голямото. Да говорим за ваксини по време на кратка среща в градския транспорт е като да ядем омар в кварталната закусвалня. Но много по-опасно.
Нека за Голямото се подготвяме на Голямо - да четем, да задаваме въпроси, да формираме позиция, да отдаваме от времето и енергията си. И да говорим за него, когато времето и познанията ни го позволяват.
Малките разговори са едновременно напълно безсмислени и абсолютно незаменими. В тях опитваме да достигнем не до истината, а до другия. Те са въжен мост над бурна река, който може да бъде изграден от стабилни, скучни, сигурни дъски или от прогнили и изненадващо пропадащи парчета дърво.
Да говорим за ваксини вместо да обсъдим времето е равно на поставяне на прогнил къс дърво по средата на моста, който би трябвало да ни отведе към другия. Ние не просто рискуваме да не достигнем до събеседника си - рискуваме живота.
Хладничко беше последните дни, а утре даже го дават да вали, но днес си е направо топло. А как ме въртят коленете от постоянната смяна на времето... Внимавай къде стъпваш, разместили са се малко дъските след последната буря.
