Ако ходенето на море през лятото представляваше преживяване като това, което обещава всяка туристическа брошура, сигурно щеше да е чудесен начин да прекараш отпуската си.
Всеки пакет, който туроператорите се опитват да продадат - от Обзор до Малдивите, е илюстриран със самотен плаж и кристално море, от които лъха хлад, спокойствие и идилия.
Обаче реалността е друга. Освен ако нямаш наистина много пари да си наемеш частен остров, ваканцията на море през лятото е нещо, след което се нуждаеш от истинска почивка. От жегата, врявата, влагата, кръчмите, комарите и в някои случаи - от стомашното разстройство.
Не, не става дума само за епично лошата туристическа услуга, с която е известно българското Черноморие. Гърция, Турция, Хърватия, Италия, Испания и, ако щете, Бора-Бора, предлагат по-парфюмирана опаковка на нещо, което в основата си е едно и също и единствено опасността от Ешерихия Коли е извадена от уравнението.
Ето останалите компоненти на ходенето на море, които от почивка превръщат изживяването в изпитание за душата и тялото до степен на survivor mode:
Температурата
Уцелването на точния момент за ходене на море дори не е въпрос на познания и опит, а на късмет. През юни водата е още студена, през юли и август е толкова горещо, че асфалтът се разтича, през септември пък захладнява с едно крайно неваканционно, меланхолично усещане.
И макар прословутият бриз принципно да намалява температурите по крайбрежието, когато във вътрешността е 37 градуса, на морето също е ад, а влагата компенсира уж по-ниските температури - по задушаващ, лепкав и влудяващ начин. За капак си отишъл там, за да се излагаш на слънце, в резултат на което всеки ден рискуваш топлинен удар по няколко пъти.
Освен ако не си йога и ходиш на плаж само в часа на йодните изпарения малко след изгрев или вечер преди мръкване, а в останалата част на деня медитираш, става така, че постоянно ти е горещо, пече ти и ти иде да полудееш от безмилостното слънце.
Изключение прави моментът, когато влезеш в морето и те среже от студ.
Плажът
Това е най-ужасната част от цялата ваканция. Не просто е прекалено горещо или прекалено хладно, но и прекалено пълно с шумни и неприятни хора, децата и кучетата им. Плюс продавачи на закуски, дюшеци, пояси, плодове и обиколки с джет.
Крещят, рият пясък, блъскат се в морето и създават гмеж, която трябва да търпиш единствено заради идеята, че си на море и плаж и това е почивка. При нормални обстоятелства, освен ако не си на концерт на Rammstein, би побягнал с писъци на втората минута.
Колкото и да се мажеш с фактор 50, рано или късно изгаряш от слънцето и следва болезнена и безсънна нощ, за която допринасят и местните комари, оводи и прочее инсекти.
За капак ходенето на плаж е съпроводено с адски досадната процедура по събиране на багаж, мъкнене в изгарящата жега на всичко, после обратно, къпане, сушене, простиране и така по няколко пъти на ден. В началото е вълнуващо, към края ти писва и ходиш навсякъде с мокър бански и коса на расти от солената вода.
Кръчмите
Никой не очаква да почива безплатно, има си и трикове това да стане за малко пари, но не всеки приема като част от почивката пренасяне на 5 кила домати и 2 буци сирене през половин Европа, за да се изхранва на място, където иначе предлагат прясна риба.
Можеш и да си готвиш сам, естествено - какво по-хубаво от това след цял ден в жегата и изпиващите душата слънце и солена вода да застанеш на печката да пържиш тиквички или край барбекюто с кюфтета?
Отпуска е, на морето си, не може без кръчми. Дори има избор - по-евтини заведения със съответните претоплени храни от фризера, или такива с прясна риба, уловена от морето пред теб, на цена колкото една нощувка. Какво пък толкова - веднъж годишно се ходи на море, нали?
Понеже е почивка, алкохолът също е в повече, от рано и до късно. Жегата и морето предполагат и сладоледи, коктейли, фрапета и изобщо всякакви набедени за разхлаждащи и "морски" стоки. Една безконечна консумация, също смятана за задължителна част от почивката и отпускането на края, последвани от допълнителни килограми и постваканционен махмурлук.
Скуката
Балансът между здравословна, отмаряща скука и натоварваща и деморализираща скука е крехък и индивидуален.
Има хора, които могат да се чувстват щастливи от гледане в точка на стената или небето часове наред. Има такива, за които единствената мисъл какво и къде ще ядем довечера е достатъчен стимул за осмисляне на деня. Както и такива, за които два тигела вечер по една и съща крайбрежна улица в гъмжилото са приятна разходка дни наред.
Не че това не е добър начин да си починеш, но просто не всеки го може. Едни имат нужда от повече и по-интензивно движение, други от обикаляне на повече места, трети - от куп книги, с които да компенсират ширналите се свободни часове. Морето не винаги може да предложи това, особено в пълен обем или пък насред сиеста заради 40 градуса на сянка.
Умората
Резултатът от съвкупността от всички тези фактори често е умора. Връщаш се от море претрепан, със замаяна глава, трябва да си отспиш и починеш на спокойствие. Изхарчил си сума пари, част от спомените ти се губят заради повечето джин-тоник, жегата и еднообразието, и единственото, останало от почивката, са ухапванията от комарите и белеща се кожа.
Докато обясняваш на колегите каква великолепна почивка си имал, пиеш един аспирин и тайно се заричаш догодина да идеш на планина.
