Магистрала "Тракия" е весело място, на което важи правилото "Всеки луд - с номера си".
В това се убедих за пореден път в една понеделнишка сутрин, в която спешно трябваше да се озова от Стара Загора в София, по възможност жива.
Както винаги най-упорити в покоряването на километри и в превишаването на и без това неразумно високия лимит от 140 км/ч бяха онези с големите коли.
SUV, джипове и пикапи с размер на малки танкове летят по набраздения асфалт и изглеждат така, сякаш са решени да прегазят по-дребните неща на четири гуми.
Големият автомобил дава измамно чувство за сигурност на водача си.
Да, високата шофьорска седалка и широкото предно стъкло осигуряват видимост, каквато по-скромните и ниски коли не предоставят.
Дълбоките като кресла седалки допълват премиум усещането, само че многото тонове и солидният вид на тези автомобили до огромна степен лъжат техните водачи.
Те придобиват впечатлението, че в купето на такава кола нищо лошо не може да им се случи.
Тази нагласа се проявява и в изрази като "Колата ми ме пази" - реплика, която обикновено се изрича небрежно, не съвсем сериозно, но зад която се крие едно крайно грешно схващане.
Да оставим, че зад такива думи прозира нежеланието шофьорът да мисли за друг, освен за себе си на пътя. Да пренебрегнем, че на Балканите, където сме пословично известни с неразумното каране, далеч не само притежателите на SUV и джипове смятат, че на тях всичко и винаги ще им се разминава.
Има причина Европа все повече да се чуди какво да прави многогабаритните коли и техните шофьори.
Защото при тях твърде самонадеяното шофиране се среща с многото килограми на автомобила, водещи до по-дълъг спирачен път и по-тежки травми за пешеходците в случай на катастрофа*.
Усещането, че голямата хубава кола ще те предпази при всички положения, всъщност идва от голяма машина, която лесно може да стане неконтролируема заради размерите си. И затова в Германия обмислят регулации на SUV в градска среда, а в Брюксел умуват върху специални шофьорски книжки за тях.
Явно някъде там, на запад от нас, усещат нещо, което в България все още смътно подозираме - че колите от по 2 тона и нагоре често подвеждат собствениците си. Сякаш им шепнат: "Натисни педала до ламарината, дай газ, всичко ще е точно".
Всъщност в задръстените ни от коли градове да се сдобиеш с огромно возило отдавна е признак на недалновидност.
Големият автомобил освен по-опасен за околните е и по-мъчен за паркиране и не особено маневрен.
Защо тогава някой си го причинява доброволно, освен ако не смята, че да има малка кола е някакъв странен вид резил?
Най-често е именно заради точно тази илюзия за недосегаемост на пътя, която в една октомврийска понеделнишка сутрин ми причини още няколко бели косъма и, слава Богу, нищо по-страшно от това.
___
*По данни на немската неправителствена организация Safety Wissen от 02.10.2023 г. пътниците в автомобил, участвал в инцидент със SUV, имат по-висок риск от сериозни наранявания. Рискът от сериозно нараняване намалява с 25% за пътниците в SUV, но се увеличава с 20% за пътниците в автомобил, участвал в инцидент с SUV.
