Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Някой трябваше да гризне дръвцето, Барби

Да не се преструваме, че гледаме Фелини Снимка: Александра Филмс
Да не се преструваме, че гледаме Фелини

Втори ден чета обидените отзиви за номинациите за "Оскар" и оставам като гръмната.

Маса хора, известни и неизвестни, недоволстват, че филмът "Барби" е бил престъпно пренебрегнат от Академията за филмово изкуство и наука, понеже нито Марго Роби, нито Грета Гъруиг са номинирани съответно за актьорско изпълнение в главна женска роля и за режисьор.

Още след премиерата на "Барби" недоумявах как високото критическо съсловие на запад застава на крака и възхвалява филмче, което по същество е непретенциозна лятна комедия.

Но вчерашните реакции след номинациите за Оскарите ме поставят в пълен ступор.

Чудя се с потресените от пропускането на Марго Роби и Грета Гъруиг един и същи филм ли сме гледали? Аз ли нещо не съм в час, че не мога да оценя метапосланията и колосалния културен размах на "Барби"?

Аз ли бъркам, като не споделям мнението, че "Барби" е разтворил света като пергел и в празното пространство е събрал навалицата от пренебрегнати теми в женската еманципирана душевност?

Жестоко започнах да се съмнявам в киновъзприятията си, следейки запалилата се реакция покрай "ощетения" "Барби", и се почувствах като детето, което трябва да излезе пред тълпата и да изкрещи с цяло гърло: Царят е гол.

Царят е гол, хора! Очите не ви лъжат.

Солидна част от западната публика се превъзнася по "изкусен филмов майсторлък", който в действителност го няма. "Барби" е розова скука. Бозава, предвидима и отегчителна напук на брандирането си като комедия.

А груповото ѝ харесване е конформистко и създава илюзията, че филмът на Гъруиг е някакво чудо на чудесата.

Честно казано, искрено се радвам, че журито на Академията не си е изгубило напълно ума. Не се поддаде на натиска на масите, макар че вероятно са си дали сметка как ще им пропищят ушите от хорското недоволство.

И оставиха "Барби" на задната седалка с по-рехаво присъствие от "Опенхаймер", "Клети създания" и "Убийците на цветната луна".

Така и трябва. Всяка престижна номинация за "Барби" е удар по добрия вкус.

Дори номинациите на Райън Гослинг и Америка Ферера са толкова широк разкрач с критериите на хубавото кино, че няма накъде.

Актьорите танцуват до скъсване, скубят си косите, тичат напред-назад, облечени в розово, но не могат да се доближат и на стотна от чудовищните изпълнения на колегите си в "Опенхаймер" и "Клети създания", които те разтреперват, докато ги гледаш.

Ако от Оскарите бяха оставили "Барби" да накаца по всичките им големи категории, щяха допълнително да спонсорират мнението, че лентата цъфти от невиждани досега метафори, които само пещерняците не разбират.

Щяха да дадат гръб на онези рецензенти, които познават тънкостите при Фелини и Антонини, и които същевременно твърдят, че отхвърлянето на "Барби" и признак за болна ретроградност.

С повече номинации Оскарите щяха да клекнат пред филм, в който дъгата на дълбокия замисъл започва с "шегата", че куклите нямат полови органи, и приключва с първия час при гинеколог на Барби.

Някой трябваше да гризне дръвцето, кукло.

Нямаше да е честно плитката като детски басейн концепция да се постави на едно равнище с Нолан, Скорсезе и Лантимос.

Не може обаче да се отрече, че "Барби" е лъскаво опакован в манифестациите за мачизма, феминизма, матриархата, патриархата и женската красота. И благодарение на това се продава добре.

Много хора се хванаха и направиха филма заразителна тенденция. От мухата-слон.

Някой беше писал, че касовият ефект на "Барби" е като да пуснеш нов вкус на сладолед на пазара.

Засипват те отвсякъде с реклама, ти го виждаш и си казваш: "Чакай и аз да опитам". Загребваш и плюеш, защото продуктът не струва. Но вече си дал своята лепта в рекордните му приходи.

Тъп филм и гаден сладолед обаче се преглъщат само веднъж. Прекарваш се, хвърляш го и го забравяш. А не се мусиш, че е пренебрегнат в най-престижните награди.





 

Най-четените